Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.
Въпрос:
Проблем:
Здравейте ! Проблемът ми е следния. След като навърших 20 години започнаха да се появяват припадъци. Поставиха ми диагноза криптогенна епилепсия. На 29-годишна възраст забременях. Като всяка нормална жена трябваше да изпитам радост от факта ,че ще стана майка. Аз обаче изпаднах в паника и отчаяние, не исках детето и направих аборт. Приятелят ми /днес вече е мой съпруг/, въпреки всичко не ме остави. След аборта пристъпите се засилиха. беше ужасно. Не смеех никъде да ходя сама, баща ми ме закарваше до работата ,а вечер ме прибираше, тъй като ме беше страх да пътувам с автобуса.След лутане при разни доктори попаднах на прекрасна лекарка, страхотен човек, която успя да премахне епилептичните пристъпи с медикаменти. Известно време нямах никакви проблеми. Вече имам семейство, имам и прекрасно дете. Епилептични пристъпи няма.От миналата пролет при смяна на сезоните започнах да изпитвам дискомфорт, неоправдано притестение и страх-например ако се наредя на дълга опашка в магазина имам чувството, че ще ми стане лошо, че ще припадна.Също така се получава и когато използвам градски транспорт.Стомахът ми е свит на топка. Аз много добре осъзнавам ,че това е ненужно и глупаво. Нарочно ходя на все повече места сама, опитвайки се да преборя страха.Тази есен се повтори същото. Даже в един момент се почувствах страшно зле.
Предприети действия:
Личният ми лекар ми изписа ксанакс-2 пъти на ден по 1,2 табл. от 0,5 мг. Пих го 7-8 дни и го спрях. Когато почувствам напрежение си вземам валидол. Може би ще трябва да се консултирам с психолог, за да се справя с проблема.
Семейство:
Аз живея с родителите си, съпругът ми и дъщеря ни на 7г. Винаги съм намирала подкрепа в лицето на мъжа ми, къде ли не е ходил с мен. Преди да се омъжа, сме имали с майка ми различно мнение за лекарката, която първоначално ме лекуваше. Майка ми я харесваше и смяташе, че е добра, но аз така и не я приех и в последствие я смених.
Приятели:
Близките ми знаят за проблема ми, но от приятелите се старая да не го показвам и да го скрия.
Решаващи моменти:
Работа:
Очаквания:
Желая, ако е възможно, да установи много ли е дълбок проблемът ми и да ми даде насока, как би било най добре да се лекувам-с медикаменти, с психотерапия. Аз осъзнавам какво се случва с мен, мога ли със воля да се боря с проблема.Благодаря.
Отговор:
Здравейте,
Звучите като човек, който е способен да се вглежда навътре в себе си, в душата си и да открива какво има вътре, включително неща, които го смущават, безпокоят, озадачават, притесняват… и предизвикват симптоми на тревожност, точно такива, каквито описвате в писмото си – страх, че ще ви прилошее, че ще загубите съзнание и ще припаднете, но също така и напрежение и дискомфорт при смяна на сезоните. Ще си позволя да интерпретирам свободно точно това оплакване – напрежение и дискомфорт при смяна на сезоните. Смяната на сезоните представлява една радикална промяна в природата, тоест на всичко, което ни обкръжава. И, малко или много, тази външна промяна предполага и промяна в начина ни на живот като цяло. Една промяна извън нас, която неизбежно променя и нас самите. Това е промяна, която значимо ни засяга, но която не зависи от нас. Тоест, смяната на сезоните може да се разглежда като предвестник и символ на една предстояща и по-дълбока промяна в нас самите и в живота, който имаме – промяна, която е наложена от външни обстоятелства. Ако тази промяна, която може би интуитивно долавяте, че наближава (или дори вече е започнала да се случва), но не е докрай осъзната, респективно – управлявана от съзнанието ни, то съвсем естествено е този процес на трансформация да предизвика безпокойство и тревога. А тревогата може да се прояви по най-различен начин и чрез разнообразни клинични симптоми, включително чрез леки пристъпи на паника в определени ситуации и различни фобийни страхове. Във вашия случай не е изненадващо, че тревогата (възникваща, според горната хипотеза, от все още неосъзнати причини) придобива облик на фобия от прилошаване (загуба на съзнание/припадък) – това е свързано с историята на здравословните проблеми, които сте имали в миналото и които, така или иначе, са оставили отпечатък в психиката ви. Тази фобия от прилошаване (загуба на съзнание/припадане) е отглас от онзи период от живота ви, в който това действително се е случвало, макар и по съвършено различен механизъм – докато тогава е имало медицинска причина за припадъците, то сега такава не съществува. Има, обаче, друга – психологическа причина и тя е свързана с начина по който посрещате и реагирате на обстоятелствата, носещи промяна. Разбирате, че това разсъждение е спекулативно, но то е опит да ви насочи в някаква посока, търсенето в която може да доведе до повече яснота и прозрения за дълбоките процеси вътре във вас, които стоят в основата на симптомите ви на тревожност. Разбира се, добре е преди това да се изключи със сигурност каквато и да е възможна медицинска причина за тези оплаквания, например ендокринологични смущения и промени в хормоналния статус. Ето защо консултация с ендокринолог изглежда разумно да се направи. Също така е добре да обсъдите ситуацията и с вашата лекуваща лекарка – невролог, която да изключи каквато и да било неврологична причина за вашите оплаквания. Едва след това можете да се насочите уверено навътре в психичното си пространство и с помощта на психолог/психотерапевт да търсите причините за вашите страхове – вътре в себе си, а не извън себе си. Колко дълбоко ще стигнете зависи само от способността ви да удържате емоциите, които всеки процес на себеосъзнаване провокира. Разбира се, това зависи и от способността на психотерапевта да ви партнира адекватно в този процес.
В заключение: От психиатрична гледна точка проблемът ви не изглежда сериозен. Напълно възможно е да се справите с него само чрез психотерапия. Въпреки това изглежда разумно да разполагате по всяко време с лекарствата, които личният лекар ви е изписал и да приемате от тях в случай на екстремно нарастване на тревожността, например в състояние на паника, ако такова някога се развие. Иначе казано – само в случай на нужда, а не по схемата, която ви е предписана – това е добрият начин за приемане на лекарства от тази фармакологична група (бензодиазепинови транклизиратори). В противен случай, при системна (редовна) и продължителна употреба може да се развие привикване и намаляване на ефекта от приеманата доза. Разбира се, не изключвам възможността да се справите и сама с възникналия проблем, но в общия случай този подход по-труден и отнема повече време. Ето защо си позволявам директно да ви препоръчам да се свържете с психотерапевт.
Още по темата:
Психологическо консултиране
Малка психиатрия или психиатрия за всеки. Тревожност, психосоматика и поведение на боледуване
____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ
Оставете коментар