Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.
Проблем:
Баща ми страда от шизофрения от 20 години. Заболяването започна като силна депресия, която доведе до няколко опита за самоубийство. Лекуваха го в болнично психиатрично отделение. Редуваха се по-спокойни прериоди, в които той беше добре, следвани от кризи.
Преди 6-7 години заболяването му се задълбочи и започна да проявява агресия към околните. Имал е няколко тежки кризи и е хоспитализиран принудително. Лекарствената терапия е сменяна няколко пъти, но няма дългосрочен ефект. Сега отново той е в поредната си криза. Говори си сам, консумира алкохол заедно с лекарствата, има халюцинации, заплашва да нарани околните.
При всяка следваща хоспитализация той прекарва по-малко време – последният му престой беше 3 месеца. Изписват го дори ако симптомите все още са налице. Екипът на болницата се оправдава, че нямат достатъчно места и че не могат да го лекуват повече от 3 месеца, което явно е недостатъчно.
Предприети действия:
С майка ми и сестра ми сме го издържали и подкрепяли през годините. В момента с него живее само майка ми, за която това е изключително натоварване и вече е изгубила надежда от подкрепа от лекуващата му лекарка или от институциите.
Семейство:
Приятели:
Решаващи моменти:
Работа:
Очаквания:
Има ли социална служба, към която да мога да се обърна, която да може да помага на майка ми в грижите за болния?
Можете ли да ми дадете информация дали има центрове за лечение, където той може да бъде лекуван по-продължително, докато наистина е по-добре?
Има ли центрове/заведения за постоянна грижа за психично болни, в който можем да го настаним?
Има ли други начини да помогна на него и на семейството си?
Да, съществуват програми за подпомагане на хора с увреждания, включително с увреждане в резултат на тежко и продължително психично разстройство, въпреки че като цяло са крайно недостатъчно и не добре функциониращи. Или поне тези, които са финансирани от държавния бюджет. Става въпрос за социалните услуги “личен асистент” и „социален асистент”. Те се предлагат не постоянно, а само тогава, когато има финансиране. Тоест характерното за този тип услуги, предлагани от държавата чрез Агенцията за социално подпомагане, е, че не се предлагат устойчиво и са за определен, сравнително кратък период от време. Причината за това е, че през последните години подобни социални услуги се предлагат в рамките на програми, финансирани от ЕС. Например през пролетта на 2015 г. стартира проект „Нови възможности за грижа„, финансиран от програма „Нови алтернативи” на ОП „Човешки ресурси”. Програмата стартира през април и ще продължи 10 месеца. Потребителите, кандидатстващи за услуги по тази програма трябва да докажат с ТЕЛК решение или с актуална епикриза от медицински лица нуждата си от асистент. Документите, с които потенциалните потребители на услугата кандидатстват се подават в Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене. Процедурата е силно бюрократизирана и не е реалистично да се очаква, че човек с дефицити в социалното функциониране поради психично увреждане ще може сам да се справи с изпитанията, пред които бюрокрацията ще го изправи Разбира се, има и частни фирми и организации, които предоставят социални услуги срещу заплащане.
Споменатите по-горе две социални услуги (личен асистент и социален асистнет) са социални услуги, предоставяни в общността – в населеното място, там, където потребителят живее. Обаче, поведението на баща ви, такова, каквото го описвате изглежда от естество, което предполага по-висока степен на зависимост от грижи, каквато обикновено може да се постигне чрез социални услуги от резидентен тип, тоест чрез настаняване на потребителя в място, в което екип от професионалисти ще предоставя услуги денонощно. Такива услуги са „център за социална рехабилитация и интеграция”, „дневен център” и „защитено жилище” (подредени са въз основа на повишаване на степента на загуба на автономност на клиентите). Все пак е важно да се знае, че ползването на тези услуги става с информираното съгласие на потребителите. Ако състоянието на баща ви е много влошено и предполага психиатрично лечение в стационар, това може да бъде основание от страна на социалните служби да откажат предоставяне на социална услуга и да препоръчат предоставяне на медицинска услуга (активно лечение). Проблемът с недостатъчната продължителност на стационарното психиатрично лечение е широко разпространен. На няколко пъти е ставало въпрос за това в предишни консултации. Формално няма ограничение за продължителността на лечение и всеки психиатричен пациент има право да бъде лекуван толкова продължително, колкото налага състоянието му, включително като се продължава срока на задължително лечение (ако лечението е било постановено с решение на съда). Тоест единствените валидни аргументи при взимане на решение за преустановяване на лечението могат да бъдат само клинични – състоянието на пациента. С други думи лечението трябва да продължи до тогава, докато не е постигнато овладяване на симптомите в задоволителна степен – такава, която обезпечава сигурността на пациента и неговото обкръжение след изписването, както и възможността за неговото социално вграждане чрез ползване на социални услуги в общността. Ако това не е възможно да се случи, пациентът би следвало да се насочи към социални услуги от резидентен тип. Имайте предвид, че според закона това следва да е грижа на лечебното заведение, в което е настанен чрез социалния работник там. Разбира се, обичайната практика в България е далеч от добрата практика в това отношение и изискванията на закона имат пожелателен, вместо императивен характер. Ако смятате, че правата на баща ви в качеството му на пациент са нарушени, можете да се свържете с адвокат, който да ви посъветва какви правни действия да предприемете в негов интерес.
____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ
Оставете коментар