Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Преди седем години баща ми почина. Два месеца след това свако ми беше посегнал сексуално и взех да изпитвам някакви хомосексуални истории. Искам хетеросексуалността ми да се възвърне изцяло и ануса ми да се заздрави. Какво трябва да се направи?

Здравейте!

Трябва да е било ужасно за Вас – баща Ви е починал и съвсем скоро след това близък роднина Ви посяга сексуално… Сигурно сте се чувствал много зле. И продължавате да се чувствате зле? Това е едно нещо, което можете да направите – да се погрижите за себе си, да се погрижите да не се чувствате толкова зле.

Допускам, че сексуалното посегателство може да Ви е причинило психична травма. Имам предвид, че преживяването може да е било свързано с много силни емоции, включително – на страх и безпомощност. И да е оставило отпечатък в душата Ви, така, че емоциите и свързаните с тях образи и телесни усещания да продължават да оказват своето влияние върху начина, по който се чувствате, мислите и върху начина, по който се държите. Един спомен, който Ви преследва. Изобщо не е задължително (макар, че е възможно) да си давате сметка за влиянието на този спомен. Вие помните какво се е случило, но може да не разбирате до каква степен това продължава да Ви вълнува и да се намесва в настоящето Ви.

Хората правят различни неща, за да се справят с психичните си травми. Някои се опитват да ги забравят – и могат да прибягнат до алкохол и наркотици. Други се опитват да убедят себе си и околните, че никога повече няма да бъдат безпомощни жертви на обстоятелствата или на някой друг – и могат да се държат агресивно, травмирайки околните на свой ред. Трети се стремят да преживеят отново случилото се, защото това им дава усещането, че контролират нещата, че могат да ги променят, което пак е начин да не изпитват безпомощността, която са изпитвали в момента на самото събитие. Като да се връщате отново и отново към някой болезнен спомен и всеки път да мислите как нещата биха могли да тръгнат по друг начин и всичко да завърши съвсем различно… и всеки път да си припомняте как са станали в реалността. Хората не избират някое от тези решения съзнателно, по скоро те се втурват нанякъде, заслепени от болката, и могат да попаднат в някой от тези или в друг вариант.

Погледнато по този начин, хомосексуалното поведение може да представлява опит за овладяване на травмата, за справяне с непоносимо болезнените преживявания – чрез разиграването им отново. Това е третото решение, за което писах по-горе. Това е начин човек да си възвърне усещането, че нещо зависи от него, че не е напълно  безпомощен. Да, това решение си има своята цена, и при Вас тя изглежда доста висока.

Ако хомосексуалното поведение е опит за овладяване на травмата, то един възможен начин за намаляване на нуждата от хомосексуално поведение е влечението на травмата – освобождаването от властта на болезнените спомени. Което означава да се обърнете за помощ към психотерапевт. Терапията може да Ви помогне както да се освободите от болезнените спомени и тяхното влияние, така и да промените начина, по който сте подредили живота си, за да избягвате тази болка. Това може да се окаже начинът да се освободите от тези влечения, които не ви харесват. Естествено, добре ще е в началото терапевтът (ако се обърнете към такъв) да се опита да прецени дали наистина поведението Ви е мотивирано от стремеж да преодолеете травмата.

Защото има и друг вариант – случката със свако Ви да е разкрила предразположеност към хомосексуални влечения, която сте имали така или иначе. Според съвременните схващания за хомосексуалността, ако човек е генетично предразположен да изпитва влечение към собствения пол, това не може да се промени. То може да се разкрие по-късно, човек може да се бори с това желание или да го крие от околните, може да компенсира, като демонстрира мъжественост, но то си е там. Нещо като цвета на очите. Не ми е известно някой да е успял да промени това влечение у някого. Хората могат да бъдат наплашени или засрамени или по още някакъв начин принудени или убедени да не дават израз на хомосексуалните си желания в поведението си – но те ще продължат да ги изпитват, пък дори и само в най-дълбоките си сънища. Ако положението при Вас е такова, можете да се искате да спрете да практикувате секс с мъже, но едва ли ще спрете да ги харесвате. Това може да Ви донесе още много борби и вътрешни терзания, но няма как да ги избегнете.

Човек има нужда от време, за да опознае себе си; понякога може да има нужда от още повече време, за да се приеме.

Пожелавам Ви да възвърнете усещането си за вътрешно равновесие!

____________________________________
Вие сте консултирани от: Димитър Германов