Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте,
проблема ми датира от доста време и се състои общо взето в това,че с мъжът,с който живеем на семейни начала имаме доста различни характери и емоционалност.Проблема е в това,че той се държи доста неуважително с мен-много често ме обижда,често имаме скандали,в които и двамата не замълчаваме и се развихряме в спор с доста обидни епитети.Той лесно ги забравя,но аз ги помня с години.Аз лично отвръщам на обидите само когато съм провокирана.Проблема е в моята свръхчувствителност.А и той по принцип иска да ръководи семейството,а аз да се съгласявам със всичко,защото жената трябвало да слуша мъжа си и да няма дума в семейството,защото не разсъждавала логично,а само емоционално.С годините съм имала много трудности,но той с нищо не ми е помогнал особено.Материално се грижа сама за себе си,от него не получавам нищо.Издържам и дтето си от първия си брак,което учи в чужбина и ми е доста тежко.Имам хубава професия и печелех доста до тази година,когато се разболях(не тежко) и напуснах работа.Сега работя частно,у дома,но нямам особено големи доходи.Справям се с финансовите си задължения обаче и ми е по-спокойно.С мъжът ми имаме общо дете-на 7 години,а той от доста години иска второ.Постоянно повтаря,че ще ме изгони на квартира(живеем в апартамент на родителите му,а аз съм от друг,далечен град),ако нямаме второ дете.Имаше период,в който аз бях съгласна и опитвахме,но аз имам проблем и не се получи.Следваше настояване за лечение и постоянно натякване за това.Проблема при мен беше може би това,че много работех,за да издържам първото си дете и то с години.Той не беше съгласен с това.А мен лично ме влудяват и постоянните му забележки и критика.За детето и домакинството се грижи много добре.Детето е много буйно,но мисля,че това не е проблем,защото и първото беше такова,а сега е един почти успял млад човек.Имам и опасения или вина(не знам как да го нарека),че не съм достатъчно отдадена на второто си дете.Kолкото до домакинството-не съм добра домакиня,а мъжът ми обратното-вманиачен е на тема чистота и оттам идват и още една част от проблемите ни.Общо взето това,което ме притеснява най-много е неуважителното и неглижиращо ме като личност отношение към мен и опитите да се налага собствено мнение.Не мога да си тръгна,защото не бих могла да причиня раздяла на семейството и на второто си дете,иначе бих си тръгнала веднага.

Предприети действия:
Говорили сме многократно.След разговор отношенията се изглаждат,но само за определн период от време.

Семейство:
Първичното ми семейство-нормално.Имам брат.Той също е семеен.Поддържаме се взаимно,макар,че аз съм далеч от тях.
Имам дете от първия ми брак.Развода беше доста трвмиращ-борба за родителски права дълги години,бившия ми съпруг вземаше детето при него дори за цял месец,защото аз останах в града,в който е той(детето така искаше),бях сама и той можеше да ме манипулира.
И така-3-4 години.Може би сега затова правя непритна асоциация като ми споменат думата „квартира“-представям си,че ще се повтори ситуацията и с второто ми дете.

Приятели:
Приятели-нямам.Споделям с родителите си и то не всичко,за да не се притесняват.Вече са възрастни хора все пак.

Решаващи моменти:
Може би това,че всичко трябваше да постигам сама,без много подкрепа.Завърших висше образовани,2 магистратури,направих доста в кариерата си.Раждането на двете ми деца са били най-щастливите ми моменти,наред с успехите в работата.

Работа:
Инжинер-технолог съм в хранителната промишленост.Занимавам се и с проектиране и разработване на ISO..Работила съм в производствени предприятия.Сега работя у дома.

Очаквания:
Задавала съм същите въпроси и в други форуми.Отчаяна съм и при последния ни скандал го помолих да не поддържаме никакви отношения вече,просто да живеем заедно само заради детето и той се съгласи.

Всъщност въпроси нямате. Както и очаквания. Това може да означава само едно – вие знаете какво трябва да направите. И наистина, никой не може да знае по-добре от вас самата, кое от възможните решения на вашия проблем би бил най-добър за вас самата. Всъщност вие отдавна сте взела доброто за вас решение, за което информирате по различен начин на няколко пъти в писмото си. И това решение е приключване на отношенията. Това може да не означава физическа раздяла, както във вашия случай, но означава психологическа раздяла и радикално трансформиране на отношенията. Иначе казано връзката ви, основана на любов и интимност (пълно взаимно доверие, отдаденост един на друг, близост, включително сексуална), е приключила. Теоретично тя би могла да продължи, но отново основана на значителна доза доверие един към друг и най-вече основана на взаимно уважение и зачитане. Защото, ако това не е така, вие ще продължите да бъдете две враждуващи страни, единият в ролята на насилник, другият – в ролята на жертва и връзката ви ще се изврати в перверзно садистично-мазохистично взаимодействие, при това развиващо се прикрито, подмолно, в опит да бъде скрито от детето. Иначе казано, вие няма да имате партньорски отношения, а само ще симулирате такива през ролата ви на родители. Дали, обаче, това е възможно да се случи на практика? Възможно ли е двама души да живеят заедно и да подържат хармонични взаимоотношения на битово ниво, ако те не се харесват взаимно? Възможно ли е детето да бъде заблудено, че родителите му не се обичат? Добре ли е за детето, всъщност, то да бъде обградено и да расте в психологическа среда на лицемерие и фалш, да му казвате едно, а то да вижда и усеща нещо съвсем различно? Според мен отговорът на тези въпроси е не. Ето защо, ако във фокуса на вашите решения поставите интересите на детето, то може да се окаже целесъобразно ревизиране на взетото решение. Ако успеете да направите това заедно с мъжа си, вие имате шанс да приключите връзката си по един зрял и максимално безболезнен за всички начин.

С уважение,

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ