Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте и благодаря за възможността да опиша поблема си тук. Прочетох една статия на вашия сайт от Ан Фрийд за раздвоената личност и разбрах, че колкото и да се боря сама, аз имам проблем, който няма да се разреши от самосебе си, а моята енергия и жизнена сила са пред изчерпване. Направих един от вашия тест за депресия и резултатът беше 50 от 56 точки, съвета беше , че имам изразена депресия и би трябвало да потърся помощ веднага. Моя проблем основно е със собственото аз, с възприемането му, изразяването му, себеутвърждението, обичта към себе си и т.н. В момента съм в кризисно състояни и мисля, че ще загубя работата си, защото съм прекалено разстроена, за да бъда трудо способна. Била съм при доста терапевти, включително и Мадлен Алгафари и съм определна като персона с шизоиден характер, макар и не силно изразен към шизофрения или border line, но с времето и неспособността ми да претърпя дълготрайно подобрение , мисля, че проблемът се задълбочава иновите кризи са по-лоши или пък са по -малкотрайни, незнам. Уча се да се справям с нещата, но не мога да намеря дълготрайно лечени с постоянен психолог, с който да изградим ядро, на което да се опирам в трудни моменти. Проблемът с личното аз ,его или както там го наричат идва от малка доколкото разбирам,но той беше неосъзнат при мен и не ме е притеснявал много докато не попаднах в една религиозна секта, където цялото ми аз беше разрушено и вместо това заместено със страхове от демони , от това, че да бъдеш близо до Бог, трябва да изтриеш твоята индентичност , мислене, сексуалност и пориви, и всичко което бях аз се превърна в грешно, мръсно и неприемливо за Бог, който винаги е бил моята движеща сила. От тогава вярата, която беше моя движеща сила като продрастваща , стана мой враг и всеки естествен порив, чувство и емоция , особено за задоволяване на собствените потребности и чувство на удовлетворение от себе си и собствените постижения се превърна в нещо лошо, нещо невъзприето и грешно, нещо което ме отдалечаваше от Бог, а всъщност това беше mind control от сектата. Това резултира в дисоцииране на личността и нвъзможност да изпитвам удоволствие от живота и себе си. Особено голям проблем е сексуалността и вярата заедно. Просто гледах други хора как се наслаждават на живота , а на мен ми беше невъзможно. През последните години преминах пред ред заболявания, тъй като моите кризи са винаги доста соматични и изпълнени с телесно напрежение което регулирам с медикаменти.

Предприети действия:
Била съм при доста терапевти, но никога както описва Ан Фриий сякаш не бях разбрана от терапевта си. Обикновено правя прогрес в началото , но те сякаш после губят интерес и аз започвам да чувствам, че моите проблеми не могат да ги заинтригват особено. Бях на един уъркшоп на Мадлен Алгафари, това беше доста добро средство за себе позание, но за съжаление, човек не винаги може да остъства от работа или да отдели средства за такива посещения. Миналото лято работих с една психотерапевтка, от разстояние. Тя ми позволи да ѝ се обаждам по всяко време при нужда, а аз наистина от това имах нужда, за да туширам тревожни мисли. За 6 седмици имах напредък, но после сякаш ѝ дотежа на жената, че това се врязваше в личния ѝ живот и се отдръпна доста грубо в един момент ,като това провали отношенията ни. След това не търсих терапевт. Но пък преживях 3 разочарования с потенциални партньори, което ме отказа да си търся и партньор, но така се затварям в ужасна изолация и страдам. Имам чувство, че всички са ме изоставили. Понякога пиша на Мадлен или други терапевти и те отговарят когато могат , но знам от опит, че терапията е свързана с много пари, и само ако ‘кихаш’ ще получаваш нужната помощ, а това не е винаги финансово възможно, което често ме води до отчаяние.

Семейство:
Произхождам от средно статистическо нормално, в общоприетите рамки семейство. Близки сме , родителите ми са заедно, имам по-малък брат , който е женен с дете. Аз съм на 36 и не съм женена, нямам деца. Семейството ми е доста стриктно към живота и е било такова през подрастването ми. Виждам защо формирането на Аз-а при мен е било бунтовническо, защото всичко ми е било забранявано, винаги другите са били по-важни, авторитетът ми винаги е бил изнесен навън. Аз издвам на второ място, защото и самите ми родители мислят така. Те също са доста религиозни , но не православно, а от петдесятна църква. Такива са от 1999. По същото време аз заминах за Англия, където прекарах 12 години. Винаги съм си била православно вярваща по мой си начин, без да се питаш колко си вярваща или да се обвиняваш за грешки от живота, абе нормален човек. Това драстично се промени след сектата. По време на сектата се измъчвах, чувствах, че нещо не е наред, че това учение не може да е вярно, но за съжаление не получих подкрепа от семейството ми, те също прохождаха в подобни учения, и за тях всичко беше истинко и красиво, а аз недоразбралата и както винаги инатящата се. Затова аз не посмях навереме да се отдръпна и спася от техните деструктивни учения. Сега след толкова години с моето семейство рядко говорим по религиозни въпроси, стане ли това избухват страхотни скандали. Аз пак се чувствам не приета в техните религиозни разбирания, а те не искат да разберат и да пиремат моите, които всъщност са доста объркани. Те никога не са ме разбирали в иснинското ми аз, и са ме подкрепяли, само ако каузата е добра.

Приятели:
Чувствам, че съм се изолирала напоследък, заради настроенията си. Освен това често пътувам и не мога да съм в постоянен контакт с моите приятели. Те са нормални момичета със семейства и деца вече, и доста ме подкрепят и обичат. Открих , че мога да бъда с приятели ,които могат да дават много любов, защото аз съм консуматор. От уъркшопа на Мадлен открих , че имам нарцистични нужди както аз ги наричам, защото толкова много ми лиспва любов и разбиране. Искам да си намеря духовен учител, който да ме учи на добродетели и вяра за спрваяне с живота, като това обаче не ограничава по ниакакъв начин личнсотта ми, личната ми свобода и сбеизразяване, от които толкова много страдам, затова че не мога да си свържа с вярата си. Сектата раздели тези 2 неща и ги направи несъвместими, когато много други хора откриват свободата си точно във вярата.

Решаващи моменти:
Участието ми в женска метал група, концерти, чувтовот на постижение и влияние върху масите. Аз имам силно изразена лидерска личност и много обичам да се чувствам център на внимание, да бъда пример за другите и за себе си.
Първото ми приемане в университет, когато се подговтвих за Английска филология след немска паралелка в средното училище. Извоювах и постигнах нещо за себе си, което беше голямо и то с много труд. От тогава общо взето не съм могла да постигна това ценно чувство на удовлетворение, макар, че съм постигала доста неща, защото църквата ми го отне.
на 20г. заминах за Англия и попаднах в сектата, тя направо ме дисектира, като ме раздели на части, добро , зло, изгубих се , поътнах някъде и само гледах нагоре от черната дупка и си мечтаех за живота.
след 9 години уморена от Англия и борбата с живота там напълно сама , след нервно разстройство от което загубих работата си, отидох на о. Крит да работя там. В същото време гледах филма Тайната , който много резонира в мен, че Аз мога да контролирам живота си, чрез подобряването на емоциите и позитиното мислене. Това и смяната на средата спомогна да постигна апогей в развитието на моята личност. Намерих приятели, мислех позитивно, попаднах в среда , която ми допадна, отслабнах, влюбих се. Помислх, че животът ми се е наредил. Иглеждах и се чувства превъзходно. Голямо влияние за това имаше и средата разбира се. След 2 години се наложи да се върна в Англия по работа. Отделих се, отново се изолирах, сблъсках се с трудности и нелепи хора и старите страхове се върнаха. Започнах да се боря с тях , защото още имах енергия, всъщност не да се боря , за да ги проуча и преодолея, но те бяха толкова стршни и болезнени, че не можех сама. Разбира се помощ нямаше от никъде, защото в Англия е абсолютно невъзможно да си плащаш, толкова е скъпо. Открих Стивън Хасан, консултант по прекъсване на влиянието на тоталитарни секти, критик на сектантските култове. Прочетох книгата му Свобода на ума и сякаш се върнах обратно в дупката. Много се борих и страдах от паники, страхове. Най-накрая се разболях и се прибрах в България. Тук поне близо до семейството можех да си отдъхна и да се чувствам приета и обичана, макар, че най-болезнения въпрос за Бог също беше табу. Не исках повече никой да ми промива мозъка. Бях при 2-3 терапевта и после на курса на Мадлен Алгафари. Постигнах прогрес, но когато се срина, винаги чувствам, че той е бил временен и също така няма към кого да се обърна в кризисни състояния.

Работа:
Работя в туризма в момента и това правя от 5 години насам. В момента съм мениджър по връзка с клиентите в голяма туристическа компания с 8 хотела. Летния сезон и много тежък и стресов, заради многото туристи. Аз се занимавам с оплаквания и компенсации и общо взето съм кошче за негативи, имам екип от 7 човека , с които работим. Умея да бъда много позитивна и да работя чудесно с клиентите когато аз самата съм стабилна. Аз по принция съм общителна и обичам хората. Радва ме да работим заедно за една кауза и да постигаме неща. Интригите, лъжите, сплетните ме уморяват и демобилизират. Както винаги при мен в началато на една връзка аз започвам силно и уверено, като всявам ред и оставам достс силни впечатления за себе си, но с времето започвам да правя компромиси със себе си, най-вече защото съм нестабилна, имам mood swings и не мога да мисля последователно, затова започвам и да губя позиции.Хората го виждат и се възползват от това.

Очаквания:
Както пише в статията на Ан Фрийд, аз бих желала да намеря консултант, който да разбере комплицираната ми натура и да може да я отстоява, т.е да не се плаши от избиците на детски гняв или инат или паническа нужда от закрила и успокоение, а в същото време да можем да дискутираме как мога да запълня празните дупки с любов, как да обичам себе си. Това търся в духовното, но да свъжа духовното със себе приемането, с точно това, което си ти, и което можеш да изразиш и да получиш, а не всичко да се нарича с имена и клишета като: ако искаш да служиш на Бог, откажи се от егото си. Ами егото съм си аз, не мога да с еоткажа от себе си, напротив, колкото повече се сближа със себе си, толкова повече ще се сближа с Бог, защото Бог е в нас и толкова повече ще мога да съм полезна и на себе си и на др. хора. Бих искала да успея да изградя този мост в мен между тези две неща с помощта на терапевта и да знам, че мога да се обадя да получа професионална помощ в състояние на криза.

Здравейте,

Първо искам да кажа, че много се радвам, че сте открила полезна за себе си статия в нашия сайт! После да ви благодаря за толкова подробното описание на проблемите ви, по повод на които търсите помощ. Изглежда сте успяла да постигнете още по-голямо разбиране за проблема си след прочитането на цитираната статия. И това е само стъпка напред в процеса на Себе-осъзнаване. Този процес е започнал години назад, но изглежда особено силен тласък е получил през последните години, когато систематично сте започнала да търсите възможности за психологическо консултиране и психотерапия. Този процес ще продължи и в годините занапред. Психотерапията прави точно това – подпомага хората в усилието им да постигат по-голяма себе-осъзнатост. Всъщност този процес никога не приключва и продължава през целия ни живот. И вие вече сте открила, че психотерапията може да бъде ефективно средство в този личен процес. Следващата стъпка – намирането на терапевт и започването на терапия, е критично важна, защото от това, дали ще се случи по добър начин или ще преживеете разочарование, ще зависи възможността да използвате психотерапията за себе си или ще се откажете от тази възможност за дълъг период от време, може би завинаги. За да се предотврати втория сценарий е важно да имате достатъчно предварителна информация, която да ви даде ориентири в търсенето на отговор на въпроса: Как да намеря подходящия за мен психотерапевт?

Изглежда вече сте открила, че хаотичната употреба на терапевти, изпращането на писма до тях, получаването на отговори на писмата ви от някои от тях понякога (евентуално) не могат да заменят устойчивата и стабилна терапевтична връзка с един-единствен терапевт. Изграждането на такава връзка, обаче, предполага ангажиране и инвестиране на личен ресурс (чувства, мисли  и време), както от страна на терапевта, така и от ваша страна. Което означава да останете във връзка с терапевта си достатъчно дълго, докато не усетите, че сте изградили здрава връзка. Ще усетите това по доверието, което ще изпитвате към терапевта си, както и по усещането, че сте разбрана от него. Заедно с това, той няма да може да отговори на всичките ви нужди. Психотерапията е лимитиран процес – той има своите ограничения и тези ограничения са част от терапията. Договарянето на рамки и управлението на границите в терапия е важна част от професионалната роля на терапевта ви. Терапевт, който не е в състояние да направи това при организиране на отношенията си с клиента си, не е добър терапевт и сам той би могъл да направи заявка за лична терапия. За да осъзнае и опознае собствените си граници, собствените си възможности и ограничения. За да е в състояние да предложи след това същото на своите пациенти. За да не подвежда пациентите си и да не фрустрира както себе си, така и тях с предлагане на невъзможни решения и да не насърчава нереалистични очаквания. Няма терапевт, който може да предложи помощ „по всяко време” и „когато и да било”. Това е подвеждащо, нереалистично, невъзможно за изпълнение. Терапевт, който предлага подобна „услуга” злоупотребява както със себе си, така и с пациентите си. Разочарованието, огорчението, обидата (у пациента), респективно вината (у терапевта) са закономерни. Очаквания от терапевта, че той ще бъде винаги на разположение и ще утеши всяка наша болка и страдание са нереалистични очаквания и могат да бъдат интерпретирани като проява на регрес към по-ранни етапи от нашето развитие, в които това е било възможно да се случи, при положение, че сме разполагали с достатъчно добра майка, която е била в състояние да откликва адекватно на тези наши нужди. Не съществува, обаче, идеална майка, която да може винаги и напълно да посрещне и удовлетвори нашите инфантилни нужди. И не бива да съществува, защото в този „идеален” вариант,  майката би лишила детето си от здравословната доза фрустрация, която е предпоставка за личностовото ни израстване чрез изработване на собствени стратегиии за намаляване, преодоляване и компенсиране на тревожността, които фрустрацията поражда. Така, както не съществува идеална майка, така не съществува (и не бива да съществува) идеален терапевт. Важното е обаче, терапевтът (както и майката) да бъде достатъчно добър – понятие, което не подлежи на операционализиране.

По-нататък в моя отговор ще се опитам да ви предложа няколко практически препоръки при търсенето на „достатъчно добър” психотерапевт:

1. Помислете дали предпочитате да работите с мъж или жена, с млад или по-възрастен терапевт (по-късно можете да обсъдите с терапевта си тази предварителна нагласа и да помислите заедно с него какво би могло да се крие зад това, тоест какви развития в миналото обуславят тази предварителна нагласа).

2. Потърсете препоръки – попитайте ваши близки познати и приятели, които имат личен опит в терапия – техните непосредствени впечатления и преживян опит в терапия с конкретен терапевт ще бъдат много по-ценен ориентир от която и да било препоръка от формален авторитет. Избягвайте препоръки във форуми в интернет, особено такива, които звучат приблизително така: „Еди-кой си е страхотно добър терапевт. Изключително много ми помогна и като цяло съм много доволен/доволна …”. Такива общи и клиширани препоръки не казват нищо на никого. Да не говорим, че е възможно да са част от „маркетинг” стратегията на самите „терапевти” (слагам думата в кавички, защото терапевт, който използва подобни неетични, тежко манипулативни и подвеждащи подходи за привличане на клиенти не може да нарече себе си терапевт, той е чисто и просто шарлатанин). Обратно, анти-препоръки от рода на: „Еди-кой си е ужасен терапевт. Никога повече не бих отишъл/отишла при него…” може да са част от маркетинг-стратегията на „терапевти”-конкуренти. За съжаление психотерапията в България не е регулирана от закон и това е предпоставка за широка злоупотреба с понятието и изобилие от лоши практики в областта на консултативната психология и психотерапия. Психологията стана модерна дисциплина и вече много психолози са на пазара на консултантски услуги. Част от тях не устояват на натиска и започват да използват пазарни (в най-лошия смисъл на думата) похвати за привличане на клиенти. Добрата практика по света предполага психотерапевтите (както и лекарите) да не използват чисто пазарни похвати за привличане на клиенти, например нямат право да рекламират бизнеса си.

3. Не отдавайте прекалено голямо значение на метода – изследвания показват, че добрите терапевти успяват да постигнат сходни резултати, независимо от принадлежността им към една или друга терапевтична школа.

4. Обърнете по-голямо внимание на личността на терапевта и неговата квалификация. Уверете се, че е той е дипломиран психотерапевт, не самозванец. Проверете дали членува в професионални организации, дали е вписан в регистрите на тези организации като дипломиран/лицензиран/пълноправен терапевт или е в процес на обучение.Разгледайте сертификатите от преминато обучение в личния му сайт (участието в семинари и отделни уъркшопи не се брои за обучение и наличието на подобни сертификати в сайта или по стената на кабинета е сигурно доказателство за липса на професионална квалификация – излагането на подобни сертификати е частен случай на злоупотреба, с които самозваните „терапевти” се опитват да заблудят клиентите, пък и себе си, че притежават нужната квалификация да практикуват психотерапия). И накрая, проучете отзивите за него от други негови клиенти, ако съществуват такива, например в интернет.

5. Уговорете си среща и „усетете” терапевта в личен контакт. Почувствайте го. Ако усетите, че сте склонни да му се доверите, ако интуицията ви подсказва, че има смисъл да опитате, направете го. За да имате повече „материал” и повече впечатления от терапевта, накарайте го да говори – задавайте му въпроси относно неговия начин на работа, относно рамката и правилата, които метода му на работа предполагат. Чуйте гласа му – ясен ли е или си мрънка под носа; вижте очите му – вижда ли ви или гледа през вас или някъде покрай вас; ма ли безпокойство и несигурност цялостният му поведенчески маниер или пък го намирате за предвзет и фалшив; студен и дистанциран ли е или усещате съпричастността му. Преценете дали отговорите на въпросите, които поставяте, съдържат достатъчно изчерпателна информация. Преценете дали договорената рамка на терапията са приемливи за вас (включително договорете възможността да се чувате извънредно – при какви обстоятелства може да се случва това и какви са условията и ограниченията, представени от терапевта)

6. Вижте на картата на града местоположението на кабинета и преценете отдалечеността му от вашето място – можете ли лесно и бързо да стигнете до там? Още на първата среща се огледайте и усетете пространството около себе си – уютно ли се чувствате в него?

7. И накрая, цената. Проверете дали терапевтът има официално обявена цена за терапевтична сесия или предлага „индивидуално” ценообразуване, тоест от всекиго според възможностите. Ако обявената цена е твърде висока за вас, проверете дали терапевтът е склонен да договорите приемлива за вас цена.

Още по темата: Лоши практики в психотерапията

И накрая, искам да ви обърна внимание, че репликата ви „колкото повече се сближа със себе си, толкова повече ще се сближа с Бог“, съдържаща се в едно от последните изречение на вашето писмо, е издържана изцяло в юнганското разбиране за божественото. Ито защо се изкушавам да ви препоръчам да се запознаете с текстовете на Карл Густав Юнг, занимаващи се с въпросите на религията и връзката на божественото с индивидуалното.

Успех!

Вие сте консултирани от д-р Владимир Сотиров