Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Добър ден!Лично аз нямам проблем,моят приятел не желае да общива с хора постояно изпада в съсътояния в който се затваря в себе.Няколко пъти се опитвам да разговарям с него но той все излиза с претекст,че не му се говори само казва че мисли за живота и хората,че са се променили,че необича местата н който има силна музика и пеят чалга.Миналата вечер излезнахме семейни първоначално се забававляваше,общуваше а на следващия ден с никой от нас неразговаряше стоеше сам в стаята.Опитвала съм да го обедя да отидем на психиятър,но проблема е че това което работи не му го поЗволява а и мисля че той не е никък съгласен с тази идея.Моля да му помогнете как да го измъкна от това му състояние всеки съвет ще ми е от полза.

Предприети действия:
за сега нищо защото незнам какво да напрявя

Семейство:
отношенията са напълно нормално с иКлючение че майка му е властна жена.сега вече сме самостоятелни и нямаме този проблем

Приятели:
Всички приятели който са му останали са дисциплинирани и постоянно сериознии

Решаващи моменти:
рязката промяна от това че е живял и работел в чужбина това което го може и желая,а сега работата му е доста различна от предишната,но и нея я работи с удоволствие И преди известно време негов приятел е падналмслед което е получава усложнения и остава неподвижен,но и до днес той не го оставя винаги му хиди на посещения

Работа:
не му е позволено да говори В интернет за работата си.Отношенията му с колегите са чисто професионални

Очаквания:
Очаквам да ми дадете съвет как да подходя към него за да иЛезне от това състояние тъй като преди не е бил така,излизъл е като нормашните хора.

Здравейте,

Нека да започнем с добрата новина. А тя е, че самата вие разбирате колко е трудно човек да признае, дори пред себе си, че има проблем. Вие самата започвате писмото си с уговорката, че нямате личен проблем, че приятелят ви има, не вие. Само че в двойките е така – когато единият партньор има проблем, проблем има и другия партньор (това е лошата новина). Защото индивидите в двойката са свързани в система.

Ако си представим, че дадете воля на чувствата си, че повече не внимавате и не полагате усилия да ги прикривате и преглъщате, а ги изразявате свободно и стане безусловно ясно, че преживявате настоящата ситуация силно емоционално, ако признаете пред себе си и приятеля си, че това, което се случва помежду ви предизвиква буря от негативни емоции у вас, че ви кара да се чувствате напрегната, тревожна, тъжна, объркана, може би безпомощна и дори отчаяна и уплашена в определени моменти, ако признаете личната си криза, в която се намирате и по повод на която пишете това писмо, може би тогава ще имате някакъв шанс да предизвикате промяна и в поведението на приятеля си. Само че, както самата вие добре знаете, признаването на проблем и споделянето на силно емоционално обагрени преживявания, е трудна работа!

Нека да ви кажа още няколко думи за начина по който функционират системите. Когато даден елемент от една система понесе силно външно въздействие, което нарушава функционирането му, цялата система се дебалансира. Обаче елементите на системата имат способността взаимно да се уравновесяват и балансират. Когато един от елементите на системата не функционира нормално, друг елемент от системата компенсира дефицита като мобилизира допълнителна енергия и така системата като цяло остава балансирана. Но това не може да продължи прекалено дълго време, защото рано или късно този елемент, който компенсира дефицита за сметка на допълнителен разход на енергия, ще се изтощи и тогава системата ще се разпадне. Освен ако междувременно първият елемент не мобилизира допълнителен вътрешен ресурс и не компенсира дефицита, който междувременно е настъпил във втория елемент поради изтощение. Или ако не се приеме порция енергия от външната среда чрез взаимодействие с други системи.

Ако говорим за човешки системи, за човешки двойки и брачни съжителства, и пренесем този модел към вашия конкретен случай, то можем да очакваме, че когато приятелят ви е в т. нар. слаба позиция, тоест, когато се чувства потиснат, отчаян и слаб, то вие ще мобилизирате допълнителна енергия за да компенсирате тази слабост. Иначе казано вие ще застанете в силна позиция. Функция на тази силна позиция е и писмото ви, с което се обръщате за помощ и чрез което се опитвате да привлечете допълнителен външен ресурс, с който да стабилизирате системата и да възстановите равновесието в нея. Хората в силна позиция могат да правят това – да търсят, откриват и привличат ресурси (вътрешни и външни), от които да се ползват. Още по-конкретно казано, само силните хора са в състояние да признават наличие на проблем и да търсят помощ за решаването им. Тоест да признават „слабост”. Хората в слаба позиция не са в състояние да правят това.

Често „силните” професии, които предписват много строги правила и налагат забрани, правят хората слаби, зависими, безпомощни, неспособни да се адаптират, да се променят и развиват, да бъдат спонтанни и автентични в себеизразяването си. Напълно възможно е приятелят ви да преживява такъв вътрешен конфликт – конфликт между естествената склонност на човека да се променя и развива и забраната за това, произтичаща от изискването на професията да остава консистентен, постоянен, един и същ, сериозен, твърд и предвидим. Точно това прави хората уязвими. Или иначе казано – слаби. Така наречените силни професии (или „мъжки” професии)всъщност са силови и насилнически – те насилват и злоупотребяват с човешката природа като обезобразяват хората, попаднали в тях. „Силовите” професии, като например тези на полицай, прокурор, следовател, надзирател, правят хората слаби. Защото живеенето в строги правила, регламенти, процедури, забрани и постоянна заплаха от санкции, прави хората пасивни, зависими от правилата и регламентите, учи ги на притворство и фалш, и в крайна сметка ги превръща в безпомощни да се справят със ситуации и проблеми, за които не съществуват разписани в процедури решения и за решаването на които е необходим творчески подход, импровизация и спонтанност. А повечето проблемни ситуациите в живота са точно такива – достатъчно сложни и разнообразни, за да не могат да бъдат решени с поведение, предписвано от протоколите на силовата професия, в която индивидът е (де)формиран.

В тази системна парадигма е напълно реалистично да се очаква промяна в поведението на приятеля ви, ако вие си позволите да влезете в „слаба” позиция. Което означава да признаете, че имате личен емоционален проблем. Което също така означава да дадете израз на чувствата си, да си позволите да се „разпаднете” частично като кажете нещо от рода на: „Не издържам повече така, не мога, не искам да продължавам да живея по този начин…”. Вашата преждевременна „декомпенсация” предполага „свръхкомпенсация” от страна на приятеля ви, за да може системата да се балансира и оцелее. С цената на някаква промяна. Защото след всяка криза, през която преминават системите (ако оцелеят), нещо вътре в системата се е променило. В повечето случаи за добро.

Пожелавам ви успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ