Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.
Проблем:
Здравейте ! На 22 г . съм ….
Всичко здапочна миналата година август месец бях под голям стрес в работата и така получих криза от там в болницата и ми казаха че имам ПР пих антидепресанти и към февруари вече бях добре никаква ПР и ПА бя започнала да ги спирам когато през март тази година почина дядо ми беше много скъп за мен … от тогава живота ми се преобърна отново си започнах да пия Ад като си вдигнах дозата на първоначалната изписана от докторката ми … обаче не помагаше бях толкова притеснена толкова съкрушена толкова разочарована от живота че ми го отнне … първите месеци всичко си беше що годе добре докато не получих втора криза от тогава не съм същата всеки ден е ад за мен постоянен страх че ще умра че ще полудея просто ей така .. а най плашещото е това което ми става някой път съм толкова отнесена и неориентирана сякаш съм тереална сякаш не съществувам гледам другите и си казвам виш ги не можеш ли да си като тях НО НЕ МОГА
Забравих да кажа чме съм бременна в 3 месец и не пия никакви АД спрях ги още щом разбрах че чакам бебе …. и най плашещите мисли са ми че мога да се самоубия просто ей така че нещо ще ми стане нещо ще ме накара и няма да осъзная как ще го направя това ме плаши много адцки много и че мога да развия шизофрения .. … много ме е страх че ще чувам гласове че ще си мисля че някой ме преследва и т.н
До колкото знам в рода ни няма психично болни от тзи болест и все си казвам че аз ще съм първата а не искам да полудявам искам нормален живот … страх ме е че ще нараня себе си или най вече някой от познатите ми …
Предприети действия:
пиех антидепресанти , правих рйки ходих при психиатър
Семейство:
отраснала съм в нормално семейство имало е и кавги скандали но нищо травмиращо нито притеснително просто съм твърде привързана към майка си
Приятели:
семейството ми се опитва да ме разбира но просто от толкова време мрънкам едно и също че вече нямат желание да обсъждаме каквото и да е с мен … единствено приятеля ми все още има сили да ме слуша…
Решаващи моменти:
Работа:
Очаквания:
Просто искам отговор на няколко въпроса !
1 Възможно ли е да развивам шизофрения по време на бременност ?
2Възможно ли е да умра при положение че съм физически здрава ?
3И мога ли да се въстанова без каквито и да е хапчета … ?
Накрая ще си позволя един съвет, с който ще изляза извън рамката на поставените от вас три конкретни въпроса – прочетете и други консултации тук, свързани с паническо разстройство (и не само). Вярвам, че това ще ви донесе много повече яснота относно възможните начини за справяне със симптомите.
____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ
Оставете коментар