Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Хм, здравейте ,
Пише Ви една 29г, омъжена жена с едно малко 4г. сладко детенце. Всичко до миналата година вървеше по мед и масло.Имам страхотен съпруг, който е грижовен татко и много мил, истински приятел.Той е първият ми мъж в сексуален план, не мога да се оплача от ухажори, просто съм с малко по – консервативно мислене. Миналата година, в яслата на моята син, се появи една „нова тръпка”. Започна да ми пише и ухажва, харесваше ми..докато не усетя,че нещата се задълбочават. Имах вече извънбрачна връзка… Бях ту щастлива, ту нещастна. На моменти летях, на др се самобичувах.. Той самият се държеше на моменти мн странно, вижте аз знам ,че съм желана и тн , той също знае,че може да не е единственият ми любовник и може би в комплексите си, да покаже колко е „велик”, ме поливаше със студена вода. На мен взе да ми писва и почнах да се отдалечавам, той ме търсеше,разбира се.Замина, той пътува… нямаше го няколко месеца.Май месец, започнах да имам” паник атаки” -в последствие разбрах,че е това. Имах нуждата да кажа на моя мъж за изневярата, мислих,че така ще ми олекне.Казах му, като му спестих сексуалната част…Но , атаките се появяваха, от време на време..Беше ми напрегнато и тревожно, дали пак ще се появят и кога.Забравих да вметна,че бях съкратена и осем месеца бях без работа, може би и скуката ме тласна към тези моменти. Реших,че трябва да се взема в ръце, намерих си работа, вярно че бях като неадекватна един месец.Опитвах се да не мисля, но замъгленото ми мислене надделяваше.Появи се и бучка при преглъщане, въобще минах през всички катарзиси на психични стресови ситуации.Юли месец, той се върна и ме потърси.Търси ме две седмици..признавам си исках да го видя, нo се страхувах от емоционалните последствия.Видяхме се в 4 сутринта, когато дойде пред моят дом.Говорихме, кзах му да не ме търси.Първоначално той не се съгласи, но постепенно, след молене от моя страна, той скони.До ден днешен не ме е потърсил. Видях го на една детска площадка , преди дни, бях с моят мъж. Той седя пет минути и си тръгна.Не спирам да мисля, какво е искал да каже, какво не сме си казали, дали ме е харесвал.Знам,че тези въпроси са въпроси на влюбена жена.. Липсва ми, не знам дали той самият или тази емоция, която си доставях.Сега съм една никаква, ту щастлива , ту самотна.

Предприети действия:
Май месец, когато се появиха паник атаките, те бяха придружени с стомашно разстройство на точен час  всяка сутрин, пр в 6 часа.Главоболие, понякога замайване. Реших да посетя психолог, много съм доволна от това решение. Защото споделих какво ме мъчи, паник атаките взеха да изчезват, докато почети се изпариха.Преди не ходих на детските площадките, да не се засечем, сега вече ходя.Все още ми е напрегнато, признавам си..когато посещавам площадки и места където сме били.Слушам музика, бях я отказала за един месец, излизам по-често с приятели, до колкото мога, защото не винаги графиците ни се съвпадат.Споделих на няколко за случилото се, защото никой не знаеше, пазих тайна.Обвинявам се как успях да стигна до тук, да се докарам до такова положение..Когато говоря за това, не ми е приятно, напрягам се и ме наболява главата, но искам всичко да излезе от мен, не знам дали това е правилното..

Семейство:
Мъжът ми, подкрепя ме изцяло, майка ми до скоро не знаеше защо съм така унила, докато един ден не бяхме насаме и не ме запита..отново, казах й. Тя се смя , после поплака с мен, каза:”А аз мислих, че нещо много сериозно се е случило”, явно видът ми е бил ужасен.

Приятели:
Приятелките ми, които знаят, също не ме винят, даже напротив, шегуват се с мен.. явно от страни изглежда доста комично, не знам аз защо толкова го изживявам.. Казвам ми да продължа напред, преди дни казах на една пр за това.Описах й как ми се вие свят като се сетя и как ми скучно и че на моменти съм мислила,че нещо не съм в час.Та запитах я ти как ме намираш/ не бяхме се виждали с нея 6 месеца/ тя отг:’ Ако не ми беше казала, как си нямаше да разбера, същата си ми. Това пак ме навежда на мисълта,че аз самата се бичувам и тормозя, за всичко което съм направила.

Решаващи моменти:
Завърших с пълно отличие средното си образование.Записах Висше, а сега и Магистратура.С майка ми имаме много голяма разлика в годините, почети 50! Тя ме е възпитала да бъда мила и добра да дам и др буза ако ме ударят… макар,че това като й го кажа, тя отрича. Много я обичам и се гордея с нея.Но понякога си мисля,че съм прекалено превъзпитана.Искам да се развивам, затова гледам напред.

Работа:
Имах страхотни колеги, в предишната си работа.Бях там 1,6г, докато не затвориха магазина.Повишиха ме, усещах ,че съм уважавана.Имах доста задачи, но не ми тежи, да имаше проблеми , но като всяка работа.Сегашната е в офис, умряла и скучна.Никой почети не говори с никой.. и още повече си мисля за своите проблеми..:) Опитвам с да се впиша.Аз с още ендо момиче сме „новите колежки”, с нея се разбирам най-много

Очаквания:
Очаквания, не знам. Преди два дни мъжът ме попита,: „Кое ще те направи щастлива”, Първично си отг., ако знаех,вече щях да съм щастлива. После се замислих и си питам, дали ми липсва онзи, или самата тръпка? Съжалявам,че прекалено много чета в интернет и се плаша, да не ми се случи и на мен нещо подобно./ да полудея/ /
Какво ми липсва? В любовна мъка ли съм? В депресия? Не знам, може би искам просто да си разкажа историята си .Да спра да се питам, хубава ли съм, той иска ли ме още, др иска ли ме, красива ли съм?
Да спра да мисля като цяло за случката и да бъда онова момиче, което бях преди година, да може би скучна на моменти, но щастлива и спокойна.
Жалая Ви всичко най-хубаво и много променени съдби. По –щастливи читатели.

Да, важно е да разказваме историите си на другите, защото, освен, че ни олеква, другите получават възможност да се поучат от опита ни, от преживяното от нас. А пък и ние да чуем/прочетем собствената си история отстрани и това своебразно дистанциране да ни освободи от прекалено силните емоции, които стоенето във, живеенето във историята предизвиква. Освен това, обличането в думи на собствените ни преживявания и дава възможност да ги погледнем отстрани, от една нова перспектива, от която до момента не сме имали възможност да ги видим и така да открием открием нови аспекти, нови смисли и значения, нови перспективи, произтичащи от един нов прочит. Това е причината да публикуваме отговор на вашата история – всъщност отговор няма; „отговорът“ е самата история, разказана от вас – вижте я, прочетете я отново. И  отново. И отново. Защото това ще донесе терапевтичен ефект, а не думите, които аз или някой друг ще ви кажат. Думите, които ще ви излекуват са вашите собствени думи, казани на глас в разговор с друг или написани и после прочетени. Вие сте усетила това много ясно – почувствала сте необходимост да се видите отстрани, да се огледате в очите и душата на вашата приятелка, на която сте разказала историята си. Това е причината да се обърнете и към психолог – това, което психолозите правят, е да ни отразяват, давайки ни възможност по този начин да се видим по-ясно – да проумемем, осъзнаем, разберем по-добре себе си. И да отреагираме по здрав начин тревожността, болката, разочарованието, огорчението… каквото и да било психическо страдание, а не да го отреагираме по невротичен механизъм, например чрез паник атаки, буца в гърлото и всякакви други, най-разнообразни невротични симптоми и оплаквания. Разказването на вашата история е ценно и с това, че тя показва много ясно връзката между реални и много значими за субекта на страданието житейски събития и невротичната симптоматика (във вашия случай – панически атаки, депресивно състояние). Тя показва, че който иска да се излекува от невротичното си разстройство (напр. паническо разстройство) трябва да намери сили да признае и се конфронтира очи в очи с истинския проблем, които стои скрит в основата на неговите оплаквания. Това дава шанс за намиране на решение, например чрез правене на екзистенциален избор… „Разболяването“ от невроза не дава такъв шанс. Неврозата само замазва нещата отгоре, прикрива истинския проблем и блокира индивида в позиция на жертва.

Накрая, искам да ви благодаря за споделената история и да ви поздравя за решимостта, с която задавате важните за вас въпроси! Защото който иска да получи отговори, ще трябва да има куража първо да формулира и зададе правилните въпроси.

П.П. Ако този отговор без отговор не ви задоволява, моля, пишете ни отново, ще опитаме да ви отговорим по друг начин

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ