Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте,
моят проблем се състои в следното:
последните 6 години от животът ми, се водят за най-щастливите, най-смислените, зрели и истински преживявания, такива за които съм мечтала винаги.
На 36 години – семейна с две деца, партньор, който не обича и цени. На пръв поглед всичко е идеално……
Проблемът ми, че не мога да се зарадвам и да оценя нищо от това което имам, сякаш го гледам отстрани или е някакъв подсъзнателен страх и въпрос, “ Това на мен ли ми се случва, това моят живот ли е, наистина ли имам всичко това?“Сякаш не е за мен…..
Именно тези въпроси ме парализират и не съумявам да направя нищо, което да ме доведе до моята лична реализация. Сякаш живея за тях, натоварена съм за всичко и отговорна за всичко, а ако ми остане свободно време, аз не зная какво да правя с него, сякаш не е не типично. Много противоречиво!

Години наред живях в АД, тайничко си мечтаех за всичко това / тук и сега, семейството ми/, но някъде в мечтите си пропуснах себе си….
Предстои ми да се явя на държавен изпит, който отлагам за 3-ти път – такава несигурност и страх изпитвам, най-вероятно е от провал, така си го обяснявам. Непрекъснато ми е важно да ме одобряват, да съм направила най- добрия избор, а твърдя обратното. Изтъкана съм от противоречия.
Същото е и с хората.Нямам никой близък, преди много години имах 10 годишен период на разочарования, произтекли от наивният ми характер и от тогава загубих доверие. Реших за себе си, че не ми трябва никой…… уви истината е,че това не може да бъде така, чувствам се изключително самотна.
Партньорът ми е друг тип темперамент и чувствителност, аз го наричам „черно-бял“ улеснен вариант за животът, едно нещо или е така или не, няма лутане, няма излишно мислене, няма емоция. Прагматик на 100 процента.
Всичко това ме доведе до отчайващ момент :
не ми среща с никой, всичко ми се вижда безинтересно, тъпо все едно вече съм го изживяла / макар от част да е така – имам предишен брак 10 години и син от този брак/ , гледам семейството си и не изпитвам нищо……звучи ми ужасно даже като го мисля. Не изпитвам вълнения, радости, не мога да се отпусна, скучно ми е, имам усещането, че предварително знам как и какво ще се случи…….

Сложна ми е ситуацията и относно децата, двете са от различни бащи, имат и голяма възрастова разлика.

Предприети действия:
Опитвам се да разговарям със себе си, понякога си правя експерименти и с общуването. Опитвам се да правя нетипични неща за самата себе си, а най-смешното е че правя на пук на себе си.
Между другото, голяма част от успехите ми се дължат именно на този подхот – да действам наопаки!

Семейство:
Отгледана съм от майка ми и баба ми / реално/ . Дете на разведени родители, които въпреки това живееха заедно до като не навърших 16 г. Имам брат, който е с година и половина по-малък от мен. Беше непрестанен психически тормоз. Баща ми е алкохолик……няма да обяснявам повече / в най- тежка форма, всекидневни изпълнения/ едвам завърших, изобщо беше невъзможно да се прибереш и да си стоиш в къщи – АД.
На 18- родих син и заживях с бащата на детето си. Живеех нормално, нищо особено, разделих ме се поради израстването и на двамата и гледането в различна посока, тогава бяхме деца.
Малко след това срещнах настоящият си съпруг, оженихме се по любов и с разум, нещата започнаха да ни се получават, истинска хармония. Не и към днешна дата, опознахме се, не се разправяме, приехме се, все някой трябва да отстъпи, както се случва и го правя аз – от страх да не ме изостави / страшна глупост от моя страна/

Приятели:
Нямам приятели

Решаващи моменти:
семейството ми – по-скоро липсата на такова……
раждането на синът ми – по- голям страх и паника и несигурност не бях изпитвала

Работа:
Имах дългогодишна работа, която напуснах поради липса на развитие.
Чудесни отношения и до днес

Очаквания:
Насока за решаване на проблема си. Как да повиша самооценката си, как да се радвам на нещата които имам, как да живея тук и сега, непрекъснато препускам, понякога съм с дни пред другите. Съвет за търпението – липсва ми!

Здравейте,

Благодарим ви за доверието и за писмото!

Това, което искате със съвети отстрани не става. Необходимо е да влезете в един съвършено различен от обичайния режим на функциониране, насочен към трансформация и развитие, а не към подържане на статуквото. Един от начините за постигане на това е започване на дългосрочна терапия. Терапия, разбирана като процес, ориентиран към развитие, а развитието предполага промяна… Вкопчването в статуквото носи фрустрация, преживяване за въртене в кръг и безсмислие – все неща, от които се оплаквате.

Заедно с това ми изглежда важно да получите възможност да се огледате в очите на други хора, способни да ви отразят вярно и като цялостна личност. Това е важно, за да можете да се видите такава, каквато в действителност сте, а не такава, каквато си мислите (или се съмнявате), че сте. Когато децата са отглеждани в травматична среда, наситена с много заплахи и насилие, често развиват ниска самооценка и тревожност, които ги съпътстват и в зрелостта, което пък е предпоставка за развитие на различни невротични оплаквания и състояния. В такива случаи подобряване на самооценката става чрез присъствие в среда, способна да отразява онези аспекти от личността, които са останали скрити и невидими за субекта, тъй като не са били отразявани устойчиво и стабилно от харата, които са се грижили за него в ранните етапи о неговото психологическо развитие. Такава среда осигурява всяка терапевтична група. Ето защо груповият формат на психотерапия ми изглежда подходящ вариант за вашия случай. Той, впрочем, не изключва индивидуална терапия, а по-скоро би я допълвал.

И накрая, не мога да не обърна внимание върху една сгрешена буква в началото на писмото ви: „…партньор, който Не обича и цени“. Вероятно сте имала намерение да напишете „партньор, който Ме обича и цени“, но нещо във вас е решило друго. Дали грешката е вярна или не, ще трябва да прецените вие сама, но ако имате терапевт, с когото да говорите за всичко това, ще се чувствате подкрепена и много по-ефикасна в придвижването си напред по пътя на индивидуалното си развитие.

Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ