Натрапи ми се страх да не я изоставя…


Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Въпрос:

Проблем:
Здравейте от 3 месеца срещнах прекрасно момиче и за първи път в живота ми сякаш нещата станаха както трябва, тя е страхотен човек и водим диалог без проблем. Всичко беше чудесно (и все още е до известна степен е) докато един ден не си бях пуснал някакво видео от сорта на „Как флиртуват различните зодии“ когато дойде моята „скорпион“ пишеше следното – „Вечерта може да е била хубава, но сутринта може и да го няма“ от тогава ми се натрапи един страх да не го направя, да не я изоставя, да не изневеря (това не е мой стил) и не спира понякога е болезнено силно, боря се със себе си, споделих и с нея, прояви разбиране за което и благодаря. но те не спират. често пъти минавам покрай дърветата от лявата им страна, имам някакви малки „ритуали“ който ми идват на момента да ги направя, за да не се случат мислите ми. Постоянно съм умислен, разтревожен и ме е страх да не станат нещата който се случват в главата ми. В началото търсех проблема в нея, нещо което не ми харесва, разбрах, че съм я приел такава каквато е и това не ми пречи. затова и вникнах в себе си и стана още по-голяма бъркотия, за радост, когато съм с нея или пък се занимавам с нещо изискващо внимание тези неща почти изчезват, дори понякога напълно, притеснява ме, че макар да няма истинска причина и всичко да нормално във връзката да се стига до такъв мъчителен етап.

Предприети действия:
Опитвам сам, преживял съм доста, от паник атаки до какво ли не и винаги успявах сам, но в тази връзка не съм само аз и не мога да карам другият човек да се чувства зле заради мен.

Семейство:
Баща ми – шофьор, пътуващ през повечето време, прекаляваше с алкохола често
Майка ми – прекрасна жена, която дълги години търпеше неговата ревност и глупости
Брат – добро хлапе
Отношенията не бяха особено приятни: Баща ми го нямаше и предимно притесняваше майка ми по телефона, а като се прибереше беше почти винаги пиян, на няколко пъти е опитвал да и посяга
В началото живеехме у родителите на баща ми
Баба – антипатична и злобна жена ненавиждаща снаха си
Дядо – не мога да дам точен отговор
след това се преместихме, но влиянието им и до днес не е променено, положението е същото

Приятели:
Повечето ми приятели от детството вече злоупотребяват с алкохол и наркотици, бяха ведри деца и макар да бях по-пълничък имах страхотно детство

Решаващи моменти:
Много нещастни любови, винаги се влюбвах в момичета който ме възприемат само като приятел, болеше и от това израствах.
Приемането ми в гимназия.
Приемането ми в ВУЗ
Справянето с паник атаките това ме направи по-духовно силен
Отслабване от 110 до 75 килограма ми помогна малко или много да започна да се възприемам по-нормално

Работа:
Студент съм в Технически ВУЗ. Изучавам Авиационна техника, напрегнато е доста, с повечето ми колеги се разбирам добре, с леки изключения, върви трудно, но се справям

Очаквания:
Искам да намеря пътя към изхода от този омагьосан кръг и да изживея живота си нормално. Да се радвам на партньорката си максимално докато е с мен и да съм отново спокоен и защо не щастлив както никога до сега :)

 

Отговор:

Защо не! Имате всички шансове за това. Само трябва да успеете да се отървете от призраците от миналото, които ви придружават в настоящето. Семейните призраци.

Изглежда, че в детството ви отношенията между възрастните в семейството са били доста сложни, противоречиви, смущаващи на моменти… Майка ви и баща ви са ви „преподали“ модел на взаимоотношения, който изглежда проблемен. А моделът на близост, който демонстрират родителите, се усвоява от децата като базисен модел, силно повлияващ представите на децата за „нормални“ взаимоотношения. Освен това този модел е устойчив и често пъти хората не си дават сметка (не осъзнават), че го носят в себе си и дори, че го възпроизвеждат на практика в отношенията си с партньорите.

Много е вероятно вие да се страхувате да не повторите този модел на близост, който сте наблюдавал (и преживявал), при това съвсем, съвсем непосредствено, при своите родители. Вие сте разбрал, че този модел не е добър. Защото сте го изстрадал, докато сте бил дете. Сега, в началото на зрелостта си, вие сте си дал сметка, че не харесвате този модел. И въпреки това се страхувате. В основата на подобни притеснения и страхове стоят колективни митове и предразсъдъци, съдържащи се в поговорки като „Крушата не пада по-далече от дървото“ или дори още по-директните заклинания „Какъвто бащата – такъв и синът“.

Това, което е важно да направите, е да осъзнаете, че вие сте уникален в индивидуалността си и че всички придобити в хода на индивидуалното ви развитие модели и схеми, подлежат на прекрояване и, евентуално, отхвърляне. Вие сте себе си и не сте застрашен от нищо, което сте получили от родителите си. Единствено условие за това е постигане на по-високо ниво на себеосъзнаване и диференциране. Осъзнаването ви като независим, самостоятелен инидивид ще ви донесе свободата да изграждате отношения с другите такива, каквито вие искате да бъдат. Както и свободата да правите свои собствени открития, на базата на вашите собствени грешки ;)

С уважение,

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ

 

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо