Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Как да открия щастието….?
Здравейте, на 18 години съм и напоследък живота ми изобщо не е хубав. Имам ментални проблеми, постоянно се тревожа, че където и да отида ще ме отхвърлят, нямам много приятели, нямам с кого да общувам, постоянно си мисля за бъдещето и какво ще е то. Нямам много възможности. Живея само с майка ми, която изобщо не подозира през какво минавам. Започнах да размишлявам и се чувствам ужасно, защото стигнах до извода, че живота е кратък и вече нищо не ме интересува освен, собственото ми състояние, също така, че всичко на света е възможно..
Не харесвам как живея, знам че има и хора, които са далеч по-зле от мен, но всеки човек сам за себе си.
От друга страна, майка ми винаги е искала да съм като нея. Тя винаги споделя и очаква аз да правя същото. Как да ѝ обясня, че не обичам да споделям? Тая толкова много в себе си, което искам да ѝ кажа, но то не е от нещата, която тя иска да чуе. Стане ли дума за нещо свързано с пари, веднага се ядосва. Също така тя не вярва на амбициите ми, защото не са като нейните..Тя няма за какво повече да мечтае, има си работа, апартамент, има си мен…на 45 години съвсем се е отказала от това да се старае да постигне повече.. Аз искам да направя кариера и пари, изобщо не се стремя към семеен живот. Толкова сме различни и тя не иска да приеме този факт. Караме се през повечето време и почти никога не се разбираме. (Но майка ми много грижовен,добър и обичлив човек, не ме разбирайте погрешно.)
Почти всяка вечер заспивам плачейки.

Предприети действия:
Започнах да интерпретирам. Реших да се опитам да променя всекидневието си, като изпробвам нови неща, но големите промени, майка ми не одобрява.. Не знам какво да направя, единствените неща, които поне малко ме правят щастлива, са материалните, но както казах нямам много възможности и майка ми е много пестелива. Опитвам се да се справя с менталните си проблеми, но не ми върви. Започвам да си мисля, че съм луда и ненормална и затова хората не общуват с мен.Срам ме е да говоря пред много хора, страх ме е какво ще си помислят за мен.
Искам да открия щастието и да живея живота си на макс. Живота е кратък и искам да осъществя всичко, за което някога съм мечтала, но мисълта, че нямам възможност ме кара да се чувствам ужасно..

Семейство:
Родителите ми са разведени и живея с майка си. Баща ми си има друго семейство. С него се виждам по 2 пъти в месеца..

Приятели:
Нямам си много приятели. Хората с които общувам не бих нарекла „приятели“. Никой не го интересува нищо. Говорим си за някакви теми, колкото да убием скуката и времето.

Решаващи моменти:
Ако трябва да съм честна, дори не знам каква личност съм. Единственото нещо, което знам е, че не съм щастлива и искам промяна.

Работа:
Сега е последната ми година от училище.

Очаквания:
Надявам се да получа насока, как да се оправя с отношенията с майка ми и да ѝ кажа какво наистина искам, и също така, ако мога да направя нещо, за да се почувствам по-добре и по-щастлива..
Не пожелавам на никого, да се чувства така, както аз.

Здравейте,

Наистина съжалявам, че преживявате такова разочарование. Истински не знам какво да ви кажа. По-скоро бих искал да мога да поговоря с майка ви. Публикувам отговор на вашето писмо, заради самото писмо, защото по този начин увеличавам шансовете вашето послание да стигне до майка ви и тя да разбере какво преживявате.

Според моите разбирания и понятия, с които аз работя, вие нямате „ментални проблеми” (или поне аз не долових такива). Вие имате проблеми с майка си, имате емоционални проблеми, със сигурност имате екзистенциални проблеми и дори може би имате проблеми със себе си, но не и „ментални” проблеми.

А промяната съвсем скоро ще дойде, заедно със завършването на училище. Оползотворете максимално този естествен момент на промяна за да удовлетворите своите си нужди – не тези на майка ви или на който и да било друг.

Може би ще бъде добре, ако се включите в терапевтична група за да опитате, с помощта на членовете на групата и в процес на терапевтично взаимодействие с тях, да преодолеете част от проблемите, които изпитвате в общуването с други хора. Повече за метода на групова терапия можете да прочетете тук и тук.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ