Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте,
Пещи д пиша,тъйкато в момента се чувствам постоянно без желание за нищо,постояннои съм уморен,не се рзвивам,изпитвам страх от комуникация,и не се доискзвам,често ми казвт че не ме разбирт,говоря много тихои не мог д изложа достоверно мислитеси и желанията си ,нямм желние за нищо,незнам какво искам,казвтми че постоянно мрънкам и се оплквам,предпочитам да се прибера и да не првя нищо ,имм чувството че всичко ми тежи,постоянно мисля колко съм зле,на години съм,в момент и приятелкатами ме напуск след като не съм сигурен че искам деца,стрхувм се какво ще правя з нпред,всеки ден смо мисля и нищо не ми идв н идея,завършил съм езикова,следвах ,но не се дипломирах,имма чувството че всичко което правя не довършвм , бягам от него .спрях да употребявам алкохол и марихуна,въпреки че дълги години пушех,гледам връстниците ми как се рзвиват ,а з и идея си нямм какво д поравя,имам чувството че ще стна клошар,всеповече се страхувм
,отфакта.търсяпомощ за да се преборя искм пак да намерязкакво да се усмихвм,постоянно разсъждвам всякакви бивали и небивали варианти и постоянно всичко взимам навътре с големи притеснения , после се оказва че никой не е било толков вжноили пък незнайно за мен нещата се подреждт,не мога да запметя елементарни работиили логически д ги насвържа.шофирам и постоянно крам на късмет,логическото мислене го няма ,казватми че првя интриги и сплетни, аз си мисля че всичко ,з което ме помолят го взимамм навътре ,правя само гафове и не мог д свърш нещо нормално

Предприети действия:
смо мислено всеки ден си кавам че от утре ще се промени всичко,спрях пушенето на марихуана ,но само рзсъждвм постоянно и с ечудя какво д првя с този живот

Семейство:
баща/който постоянно рзочаровам ,който ме съветва постоянно,напоследък взим решения вместо мен,защото нищо не правя и не довършвам до край,дост болен,майка която се лута нпред нзад,подчинявайки се на баща ми и го гледа,имах по-голям брат,който почина от нездравословен нчин на живот,живеех 7гс приятелкат си ,но тя ме нпуска зщото не искам в момент да имм деца и не се знае дори ког ще поискм,тя е с 2 г по голяма

Приятели:
приятели .когто им нужд от нещо се опитвят дме портърсят ,общо взето всички ме изоставят и з не гио търся,близкитесъщо,всички кзвт че само мрънкм и се оплаквам

Решаващи моменти:
в тинеджърскитегодини,когато ходех с приятели навсякъде и пушех,звършването на гимнзия,когато живеех самостоятелно,връзките ми с преишни приятелки

Работа:
занимавл съм се с със строителни дейности ,сега подобно ,шофирам командировки ,колегитеме избягват защото мълча постоянно и все очаквам някой друг да свърши нещо,а всеки гледа себе си ,не се спрвям съсъс задължениятаси,всеки ден ми е трудно д преценя обема на рботаи времето което ми трябва за да я сърша,казват че интриганствам ,нищо не кзвам за личния си жиовот или много зплетено и ства фукане,всички ме мачкат и ми казват какво да првя ,въпреки че са по млди от мен ,не мога да преценявм елементрни рботи ,шефоветене ме хресвт ,смо ме ползвт,понеже не си търся интереса

Очаквания:
д ми даде някой насоки в които д се опитам д се променя ,защотои в това не полагм усилия

Лесна работа е това с насоките. Насоки да искате! Естествено, тези насоки ще дойдат от вас – те се съдържат и излъчват към мен от вашия разказ. Аз само ще се опитам да ги уловя и отразя, да ги върна обратно към вас, а да не се разпилеят безследно и безполезно във Вселената…

Та така… Посочвате следните решаващи моменти в живота си:

-          Завършването на гимназията
-          Самостоятелното живеене
-          Връзките с предишните ви приятелки
-          Приятелите, с които сте ходили навсякъде и сте пушили [трева]

Любопитно само по себе си е обстоятелството, че решаващите моменти в живота ви са маркирани само с по една дума. Искам само да отбележа този факт, без да се спирам по-подробно на него. Така или иначе в тези няколко думи се съдържат насоките, в които можете да опитате да промените своя живот за да се почувствате отново щастлив. И преди да продължим, нека се опитаме да дадем някаква дефиниция на понятието „щастлив”? Може би това е усещането, което изпитваме тогава, когато сме се почувствали отново себе си. Когато сме  възстановили отново загубения контакт със себе си. Когато преживяваме сами себе си като цели, завършени, интегрирани, събрани…

И така, как да се върнете отново към себе си? Ето няколко насоки:

Завършете гимназия (не буквално – просто запишете някакъв курс и го завършете, например курс по фотография; проверете какви са възможностите да завършите висшето си образование и ако е възможно – направете го)

Ходете отново навсякъде (буквално) – пътувайте, посетете нови места, срещайте се с нови хора, различни от колегите ви и тези, с които общувате всеки ден. Ако служебни или финансови обстоятелства възпрепятстват тази възможност – сменете си работата с такава, която предполага много пътуване.

Обадете се на старите си приятели, организирайте събиране на класа или на приятелската група, купете си нови дрехи и си ги носете, спортувайте

Пушете трева (не буквално – правете „забранени” неща – неща, които не се очаква от вас да правите, защото „не ви прилягат на годините”, бъдете отново млад  като експериментирате с неща, които възрастните са се отказали да правят, например карайте колело, наблюдавайте звездите нощем, ходете на рок-концерти, флиртувайте с момичетата, правете им комплименти, пишете стихове, избягайте от вкъщи и отново пътувайте…

Ако наистина искате да намерите нещо, което да ви накара да се усмихвате отново ще трябва да го потърсите не само чрез разсъждение. Светът е голям и спасение дебне от всякъде, ако позволите да използвам този симпатичен каламбур от известен български филм, но светът е по-малко вероятно да дойде при вас с всичките възможности, които предлага. Ще трябва вие да се разходите по света.

Така, дадох ви някакви насоки. Получихте това, което искахте. Хайде сега да видим какво ще правите с тези насоки…?

Да ви кажа честно, много полза от даване на насоки няма. Особено, ако този, който ги дава не остане в позиция на наблюдател за да види какво и как ще направи човека с дадените насоки. И от личен опит знам, че присъствието на наблюдател е много важно за мотивацията ни да променяме нещата. Някой, към когото да се обръщаме от време навреме, макар и само с поглед да попитаме „Нали така? Нали това имаше предвид? Правилно съм те разбрал, нали? Добре се справям, нали… Виждаш ме, нали?” И всеки път да сме открили, че той гледа право в нас и ни вижда, включително вижда какво правим и какви усилия полагаме за да го постигнем. Присъствието на човек, който ни вижда ни помага и ние да видим себе си, отразени в очите му. И да получаваме сила и смисъл да продължим от одобрителното му кимване и благост в погледа, обръщайки поглед към него всеки път, когато сме загубили увереност. Ей такъв някакъв човек ни трябва на всички нас, спрямо когото да се отнасяме, който да ни е референт, да ни е хем отправна точка, хем център. Особено важно ни е да имаме някакъв такъв човек, когато сме загубили центъра в себе си и той се е оказал някъде извън нас. Когато сме се отдалечили от себе си и сме загубили вярата в себе си. Тогава, за да се намерим отново, имаме нужда да се огледаме в очите на някого. Някой, който да е близо до нас и наблюдава нашите усилия постоянно. Хич нищо друго да не прави – само да стои и да ни наблюдава, пак стига. Което, обаче, ще рече да е ангажиран с нас, да му пука, ама наистина, за нас. И ние да знаем, че във всеки един момент можем да извърнем поглед към него и там, в тези добри и бляскави от влага очи да видим отразени… самите себе си. Защото това, че някой ни вижда валидизира фактът на собственото ни съществуване – съществуване, което е забележимо!

Това правят, например, психотерапевтите. Когато ги има, те са там, където трябва да бъдат. И от постоянната си и стабилна позиция те наблюдават нашите усилия да се развиваме. И ние знаем, че те са там, че има на кого да отидем и да разкажем какво ни се случва, през какво преминаваме и с какво се справяме и този някой е способен и има очи да ни види – нас самите, истинските нас, такива, каквито наистина сме.

И понеже ще е безотговорно да ви дам насоки и да се оттегля в експертно безразличие, аз сега ще стана, ще ви погледна право в очите и ще ви кажа: „Хайде момче, сега ти е време да литнеш, какво като нямаш криле!”. И ще остана да гледам. И ще съм тук, отново и отново – всеки път, когато поискате да се огледате в очите ми.

Ваш,

Владимир Сотиров

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ