Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Майка ми има поставена диагноза БАР- Биполярно Афективно Разстройство. От 2009 година не е посещавала лекар. През 2013 от депресия се превърна в буйстване, прекомерна активност и приемане на ксанакс в огромно количест, съчетавано от време на време с алкохол. Не желае да признае проблема си, а нещата се влошават. Живея заедно с нея и сестра ми, и не знаем кога нещата ще ескалират до момент, в който ще е късно. Тя буйства, кара се с всички и става абсолютно анти-социална. Често отправя заплахи и съм загрижен за безопасността й.

Предприети действия:
Консултации с различни лекари, които предлагат принудително настаняване в болница. Не сме предприели нищо по въпроса, защото не знаем какво да направим.

Семейство:
Майка ми е разведена, нямаме контакт с баща ни, живеем заедно със сестра ми в едно жилище с майка ни, а баба ни ни помага. Майка ми се държи изключително грубо към нея, а тя й се води майка (баба ни).

Приятели:
Тя остана без приятели, или поне не иска да се вижда с никого. Седи си по цял ден вкъщи и пуши. Един път на пет дни отива до баба за да взима пари, а в останалото време излиза на пазар, и основно купува алкохол под формата на големи количества бира, а от време на време си купува и водка. В комбинация с ксанкса, който приема се получава ужасно състояние на агресивен човек, с реална опасност както за своя, така и за здравето на останалите.

Решаващи моменти:
Заболяването датира от 2004 година, когато приключи развода на майка ми и баща ми.

Работа:
Детска учителка, служител във фото студио.

Очаквания:
Съвет и реално съдействие за отстраняване на съществуващия проблем, поради некомпетентността на двама тийнейджъри, и възрастната им баба да се справят с БАР- заболяване, което се смята за контролируемо и безобидно в други страни.. Искаме майка ни отново да е слънчевият човек, който ни отгледа.

Здравейте,

Съжалявам за всичко, с което се е наложило да се справите покрай боледуването на майка ви!

Факт са наличието на препоръки за принудително лечение, направени от лекари, с които сте консултирали случая на майка си. Изглежда, че възможностите за домашно лечение и осигуряване съдействието на майка ви за неговото провеждане, са преценени като нулеви или твърде малки. Вероятна причина за това е обстоятелството, че афективното разстройство се е съчетало с хронична вредна употреба (и вероятно оформена зависимост) към алкохол и транквилизатори, както и недостатъчен ресурс за справяне с последиците от развода.

Ето какво можете да направите конкретно, за да се осъществи такова лечение… Ако вие и сестра ви все още сте тинейджъри и нямате пълнолетие, някой възрастен (например баба ви, но това може да бъде и някой роднина или добронамерен и загрижен съсед) трябва да напише изложение до районната прокуратура (според закона само прокурор може да поиска от съда да настани български гражданин на задължително лечение). В това изложение следва да бъде описано проблемното поведение на майка ви, като сложи акцент върху онези прояви, с които тя директно заплашва здравето и живота си (ако има такива) или здравето и живота на околните (споменахте, че отправяла заплахи – ако има такива те трябва да се опишат по-подробно в изложението до прокуратурата) и да поискате съдействие от страна на районния прокурор за настаняване на майка ви на задължително лечение. Цялата процедурата е описана в Закона за здравето, чл. 155-165. Добре е към изложението да се приложат копия от медицински документи, ако разполагате с такива (амбулаторни листове, епикризи, рецепти и протоколи за лекарства), които да валидизират твърдението ви, че майка ви страда от психично разстройство (в случая БАР)

Ако майка ви изпадне в състояние на тежка психична криза, съпроводена с изразени нарушения на поведението (възбуда, невъзможност за самоконтрол, агресивно или автоагресивно поведение и други), то в този случай може да се обърнете към бърза медицинска помощ чрез тел. 112. Медицинските специалисти, заедно с помощта на полицията (ако се налага такава помощ, а от написаното от вас се предполага, че ще е необходима такава помощ) могат да задържат принудително майка ви за оказване на спешна медицинска (в случая психиатрична) помощ в специализирано лечебно заведение, въз основа на чл. 153 от Закона за здравето.

Чл. 153. (1) Спешната психиатрична помощ е съвкупност от медицински правила и дейности, които се прилагат спрямо лица с очевидни признаци за психично разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето или живота на други лица.

Това означава, че спешна психиатрична помощ се оказва независимо дали пациентът е съгласен или не да получи такава. Затова, обаче, е нужна преценка на лекар. Обикновено този лекар е лекарят от Бърза помощ, който се предполага, че има компетентност да оцени наличие на спешно психиатрично състояние (нещо, което, уви, практиката непрекъснато опровергава в една или друга степен). Но да предположим, че майка ви е била закарана до лечебно заведение, в което й е била оказана спешна психиатрична помощ. Ако след овладяване на спешното състояние (обикновено в рамките на няколко часа) се налага продължаване на лечението, ръководителят на лечебното заведение може самостоятелно, еднолично да вземе решение за временно настаняване на лечение на майка ви в същото лечебно заведение, в което й е била оказана спешната помощ. Този срок не може да бъде по-дълъг от 24 часа и ръководителят на лечебното заведение, който е взел решение за задържане на майка ви с оглед провеждане на лечение е длъжен да уведоми близките на лицето за това. Иначе казано, законът дава право на лекарите да провеждат лечение в лечебно заведение в условия на спешност до 24 часа, независимо от волята на пациента. Практиката, обаче, показва , че ръководителите на лечебни заведения рядко поемат такава отговорност – или поради некомпетентност, или поради незаинтересованост, или поради страх да не бъдат съдени след това за превишаване на правомощията им, а често пъти и поради липса на стройна организация в лечебните заведения, в които е закаран пациента и създаване на предпоставки за голяма субективност в преценките на дежурните лекари и отсъствие на ясни регламенти и стандарти за поведение. Предпоставка за тези практики е липсата на какъвто и да било контрол от страна на държавната здравна администрация и гражданския сектор.

Това, което вие може да правите, обаче е да настоявате майка ви да се ползва от правата си на гражданин и пациент и да получи спешна психиатрична помощ всеки път, когато състоянието й налага това. Ако по ваша преценка и преценка на другите членове на семейството и по-широкото непосредствено обкръжение, това не се е случило въпреки „очевидните признаци на психично разстройство”, то вие сте в правто си (ако сте пълнолетен) да напишете жалба до директора на Центъра за бърза медицинска помощ или друго лечебно заведение, лекар от което е влязъл в първоначален контакт с майка ви, до директора на Регионалната здравна инспекция и до министъра на здравеопазването, до началника на районното полицейско управление, до прокуратурата и до началника на районния център 112 или Дирекция Национална система 112 към МВР. Също така, бихте могли да се обърнете с искане за съдействие към някоя от национално представените пациентски организации или правозащитни организации, развиващи дейност и в областта на здравеопазването.

Пожелавам ви успех и настойчивост в усилията ви да помогнете на майка ви да се справи с проблемите, пред които болестта и животът са я изправили.

Вие сте консултирани от д-р Владимир Сотиров

Полезни връзки:
Национална система 112
Закон за здравето