Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

От София съм, но до скоро принудително прекарвах повечето от времето си в друг град. Така ми беше трудно да поддържам мрежата си от контакти тук. Сега пак съм в София и се оказах в страхотна изолация. Мисля си, че за мен би било много добре и полезно да започна групова психотерапия, която би ми помогнала и с други психологически проблеми, каквито всички имаме. Но проблемът се оказа, че е много трудно (за мен до момента – невъзможно) да открия такава група. Чух някакво изречение в смисъл, че ако групата е неподходяща, по добре човек изобщо да не се включва. В тази насока е и въпросът ми – как да търся, къде, как мога да преценя дали една група би била подходяща за мен, дали направлението, в което работи терапевтът, е удачно за мен…? Във всеки случай, ако нещо ми е ясно, то със сигурност е това, че искам да се включа в групова, а не индивидуална форма на работа.

Здравейте.

В София се предлагат доста възможности за участие в групи. Но групите са няколко основни типа, които не покриват целия възможен спектър. Например, предлагат се терапевтични групи за работа по специфични психично-здравни проблеми – зависимости, тежки психични заболявания и т.н. В тези групи участват клиенти и пациенти на различни психично-здравни служби. Предлагат се също групи за подкрепа – на самотни майки, например, или на близки на хора с някакви проблеми. Има, също така, много групи за развитие на комуникативните умения, често те са специализирани – за мениджъри, например.

Често те се организират за служителите на една фирма или за представители на различни фирми, дефинирани по някакъв признак. Има и доста групи за професионално развитие на представителите на помагащите професии – психолози, социални работници, психиатри. Те са предназначени за обучение в конкретен метод на терапевтична работа и/или за лично развитие.

Доколкото мога да разбера от въпроса Ви, Вие не спадате към някоя от тези групи. В този случай изборът Ви наистина е затруднен, защото не ми е известно да съществуват групи, предназначени специално за хора, които нямат тежки психично-здравни проблеми, но искат да променят нещо в живота си.

В този случай можете да потърсите начин да се включите в група от третата или четвъртата категория – за развитие на комуникативните умения или за лично развитие. Един риск при това решение е, че можете да се чувствате различна от останалите участници, и това да Ви поставя в изолирана позиция. Все пак, такива прецеденти съществуват (аз лично познавам хора, взимали участие в групи за лично развитие на професионалисти, без самите те да имат нещо общо с помагащите професии).

Ако избирате този вариант (а имате ли много избор?), може би има смисъл да се насочите към група с използване на метода на психодрама, предназначена за студенти или млади професионалисти от помагащите професии (за да не попаднете на специфично обучение, от което няма да имате полза). Групи, предназначени да сензитивират (това е професионален жаргон; извинявам се, ако знаете за какво става дума, но все пак да поясня, че се има предвид повишаване на чувствителността към определени аспекти на междуличностните отношения) или за подобряване на комуникативните умения, също са подходящи.

Психодрама означава наблягане на разиграване на ситуации, реални или въображаеми, предложени от самите участници в групата. В хода на самото разиграване участниците са окуражени да научат повече за своите и на останалите преживявания, както и да експериментират с различни поведения. Процесът на научаване продължава в дискусията, която следва разиграването.

Как да прецените, обаче, дали това е най-подходящата за Вас група? Със сигурност, това засяга поне три въпроса – за метода, водещия на групата и останалите участници. За метода вече споменах, като Ви препоръчах за какви групи да търсите. Що се отнася до водещия – може да се направи списък от утвърдени известни колеги, но това не означава, че колегите, които още не са си направили име като водещи на групи, не са добри. Струва ми се, тук е много важна Вашата интуиция. Стандартната процедура за включване в група предполага, че ще бъдете поканена на интервю, в хода на което водещият ще се опита да си състави по-ясна представа за мотивите Ви да искате да се включите, очакванията Ви, характера Ви (най-общо) и ще Ви разкаже какво предстои, ако наистина се включите в групата. В резултат от това интервю той може и да Ви откаже да Ви включи. Смятам, че един добър водещ би трябвало да може да Ви успокои, да Ви вдъхне доверие и да Ви остави с усещането, че можете да избирате.

Натискът, неяснотите – всичко, което Ви поставя нащрек – може да е знак, че е по-добре да се откажете. А другите участници? Хубавото е, че винаги можете да се откажете от групата. Предварителният подбор далеч не винаги може да подбере хората така, че да няма сериозни конфликти.

Никой от методите на груповата работа, поне използваните в България, не е вреден сам по себе си. Можете да не извлечете полза и да останете с усещането за загубено време. Най-важен в това отношение, според мен, е стилът на водене, който може да бъде твърде авторитарен – или твърде пасивен, и т.н., и с това да допринесе да се почувствате зле. Трудно е да се предвиди, но пак можете да опитате да ползвате интуицията си, както при интервюто за включване.

Обяви за групи, които ще се провеждат, можете да намерите в Университетите – най-вече СУ “Св. Климент Охридски” и Нов български университет. Там се изучава психология, и по стените има много предложения за студентите, с които можете да се запознаете и Вие. Ако този вариант по някаква причина Ви е труден, пишете ми на germanov@psihichnozdrave.com, ще се постарая да Ви свържа с колеги, които подготвят групи, в които бихте могли да се включите.

И последно. Макар че много ясно заявявате, че бихте искали групова работа, все пак ще си позволя да Ви подметна, че разделянето на двете задачи – работата по собственото развитие и възстановяването или създаването на мрежа от контакти – би могло да се окаже добър вариант. Имам предвид, че можете да започнете индивидуална терапия, а контакти да се помъчите да създадете чрез включването си в някаква дейност (която предполага и група), свързана с Ваши интереси. Много е банално, но хората се запознават по места като курсове за танци. Мисля, че пренасянето на уменията за общуване от специалната група в реалния живот може да се окаже затрудняваща задача – докато запознаването с хора в естествена среда е вече контакт.

Дано написаното Ви помогне.