Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Здравейте много се радвам че имам възможността да контактувам с вас безплатно тъй като проблемите са ми финансови и не мога да си позволя психолог към момента.Имам здраво и сплотено семейство но сме с много задължения към банки и частни лица които ни притискат и с право.От няколко месеца не излизам от вкъщи/ само на работа и право в нас/не контактувам с хора съпругът ми пътува навънка за по добър доход аз поемам всички удари на хората. Не издържам нямам близки с които да споделя имам приятелка която по скоро натоварвам и ме избягва имам малка дъщеря на 8 год. дори с нея спрях да общувам .Моля ви за съвет откъде и как да си стъпя на краката да си върна живота от ден на ден ставам все по зле затварям се и само един плач не помня откога не съм спала нощем.Всички ме одумват че съм ги била завлякла с пари …. а навсякъде внасям по малко Нали в този живот има възход и падение .Да паднала съм и то много ниско но все пак не съм извършила престъпление нали.
Толкова съм отчаяна и имам нужда от помощ че отчаяно ви пиша за помощ.Знам че вие не сте кредитни консултанти но поне да ми кажете как да се мобилизирам да изляза от това положение как да общувам с хората да не се крия вече как да стана същия оверен човек който бях.

Благодаря предварително.

Здравейте,

Благодарим ви, че се обърнахте към екипа на психично-здравния сайт и споделихте проблема си с нас! Едва ли ще успеем да отговорим конкретно на въпросите ви и да ви дадем готови съвети под формата на рецепта, които почти по магичен начин да ви отърват от бремето на негативните емоции. Това едва ли е възможно. Но можем заедно с вас да се опитаме да погледнем на случващото се от различен ъгъл, от който ще можете да получите по-здравословна (по-малко болезнена) гледна точка. Защото често проблемите, през които преминаваме в хода на живота ни се усложняват допълнително от начина, по който гледаме на тях. И така…

Изглежда има поне два вида „падения”. При първия вид човек е нарушил писани или неписани норми и правила на общността, към която принадлежи и това е санкционирано по-някакъв начин от общността. Например чрез изолация и отхвърляне на индивида от общността. При втория вариант човек се чувства провален, защото е нарушил някакви свои вътрешни правила, а не правилата на общността. В такава ситуация преживяваме личен провал, провал пред съвестта ни и собствените ни разбирания за редно и нередно, за добро и лошо. Тогава се самонаказваме. Например чрез самоизолация и избягване на контакти с другите. В крайна сметка ние сме „паднали” тогава, когато имаме преживяване за падение, за провал, а не просто тогава, когато някой друг ни е оценил така. Ако не сме извършили престъпление и не сме нарушили етичните норми на общността ни, но въпреки това се чувстваме „паднали”, то тогава най-вероятно „страдаме” от прекалено строга съвест. Толкова строга, че вижда проблем дори там, където другите около нас не виждат. Помислете дали това не е така и при вас?

Понякога погледът отстрани дава възможност за по-вярна преценка на собственото ни поведение. Нека ви предложим нашия страничен поглед…. Погледнато отстрани вашето поведение не изглежда като на „паднал” човек. Не се вижда причина, заради която да имате основание да се срамувате или да се чувствате унизена. Справяте се с възникналата ситуация упорито и последователно. И честно казано респектирате с куража и силата, която мобилизирате в себе за да се справите и понесете несигурността и тревогата, които всеки нормален човек на ваше място би изпитвал. Иначе казано, ако предизвиквате някакви емоции у страничния наблюдател, то те са по-скоро положителни и подкрепящи, отколкото негативни и обезценяващи. Проблемът с избягващото поведение на хората около вас, вероятно, е свързан с обстоятелството, че те не виждат как могат да ви бъдат полезни. И затова ви отбягват. Не защото не ви харесват, а защото не могат да открият как да ви помогнат. И на свой ред се чувстват безпомощни. А никой не обича да се чувства безпомощен и слаб. И се спасяват, като се дистанцират от вас. За съжаление повечето хора гледат на помагането като на правене на конкретни практически неща, които пряко или косвено да доведат до промяна на ситуацията, в която се намира нуждаещият се от помощ човек. Например като му дадат правилния съвет и предложат конкретно решение за излизане от проблемната ситуация. И когато не могат да дадат такъв съвет се чувстват зле и бягат. Те са забравили, че най-ценната помощ е да останат близо до човек, когато той преминава през трудни периоди и да останат до него толкова дълго, колкото е необходимо – докато проблемът е налице. И за това се иска много кураж и сила – да бъдеш до човека и да съпреживяваш с него тревогите, да поемаш част от болката му върху себе си и така да облекчаваш страданието му, като го преживяваш ти, заедно с него… Всяка тежест, всяко бреме се носи по-леко, ако е качено върху плещите на няколко души, ако има с кого да го споделим. Не се налага вашите приятели да правят нищо повече от това да бъдат до вас. И да ви дават възможност да изплаквате мъката си, да говорите за преживяванията си, за несигурността си, за страховете и притесненията си. Нищо повече от това – просто да са до вас, на разположение, да чуват какво им казвате и да го съпреживяват с вас. Не е нужно да правят нищо конкретно. Не е нужно дори да говорят и да ви успокояват с думи – достатъчно е да ви позволяват да виждате, че ви разбират и могат да се поставят на ваше място. Такъв тип помощ носи огромно облекчение. Кара ни да се чувстваме нормални. Да, проблемът ни продължава да е налице, но емоционалните последици от него върху душата ни не са толкова опустошаващи. Вторичният проблем тук, е, че хората или не разбират това или са склонни да го забравят поради ниската психологическа култура и неразвити умения за емоционална подкрепа и себерефлексия. Докосвайки се до преживяванията ви, усещайки у себе си чувствата, които вие имате, приятелите ви вероятно се плашат от това, неразбирайки, че това са вашите чувства и че те не ги застрашават. И предпочитат да избягат и да странят от вас, вместо да се приближат още повече от обичайното. Защото точно сега имате повече нужда от тях, от близостта им, отколкото в обичайна ситуация. Така че проблемът не е във вас, а в хората около вас. Те са слабите. Те са страхливите. Те са уплашените. Вие сте силната! Вие сте смелата, борбената! Вие сте тази, която носи емоционалното бреме сама на плещите си и устоява! Но и вие имате предел. Да, имате нужда от повече подкрепа, отколкото получавате. Но също така имате нужда и от пълноценен сън, за да издържите. Ето защо си позволявам да ви посъветвам да се консултирате с лекар, за предпочитане психиатър, който да ви препоръча медикамент, с чиято помощ да възстановите съня си, а защо не и антидепресант, който да редуцира (доколкото това е възможно) интензивните депресивни преживявания, които понастоящем изпитвате. Не е нужно да плащате за консултацията с психиатър. Достатъчно е да се обърнете към такъв, който има договор със здравната каса и да поискате от вашия общопрактикуващ лекар да ви издаде направление за консултация с психиатър. Единственото, което дължите е потребителска такса в размер на 2.70 лв. Ако психиатърът прецени, че е необходимо, може да поиска да ви види още веднъж, като контролния преглед в рамките на 30 дни от датата на издаване на направлението отново е безплатен.

С огромен респект към куража и силата, които проявявате,

Екип на психично-здравен сайт

______________________________________
Вие сте консултирани от: Владимир Сотиров