Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте, студентка на 2.. г. последна година. Проблема ми е че трудно се сработвам с хора, трудно завързвам приятелства и не вярвам в себе си. Винаги когато ми предстои нещо важно съм под напрежение и не вярвам че ще се справя и си представям как другите виждат моя провал и ме коментират. Освен това често ми се спи и усещам че често върша задълженията си насила, дори да се виждам с приятели пак някак си нямам много желание. Обичам да седя сама в къщи ( прекалената самота също ме отегчава ), да ям и да седя пред компютъра, да слушам музика. Не обичам да уча, чистя, домакинствам освен ако не ми дойде вдъхновението. Понякога сякаш живея в собствен свят, когато съм сама изпитвам удоволствие да се представям участник в някакви сцени с други хора. Не се харесвам на външен вид с наднормено тегло съм и не си правя прически, не се гримирам, но нямам и желание да го правя. Някой хора се дразнят от мен и ме мислят за странна, така беше и в училище, там не бях дебела но пак нямах много приятели и често ми се подиграваха, че съм бавна имала съм бавни рефлекси, че се обличам зле ( родителите ми бяха бедни, нямахме много пари тогава и сега не сме богати но финансово сме по – стабилни от преди ), че имам мустаци и косми ( мама никога не ми беше казвала че трябва да си ги махам и го разбрах късно по трудния начин), че се потя и др. Нашите постоянно се караха за пари, майка ми често беше безработна, баща ми беше песимист и черноглед понякога. Аз мразех да уча и да ходя на училище защото там почти всеки ден ми се заяждаха и госпожата по физическо също не ме харесваше, защото бях слаба по предмета й и често ме обвиняваха, че аз съм виновна за загубата на отбора, аз нищо им не отвръщах, страх ме беше да споря с тях. Не бях много силна ученичка до 9 клас, след това се преместих в друг клас, там учителите бяха много по – добри и много ме уважаваха, защото бях кротка засилих си успеха. Разбира се че имаше ученици с които не се разбирах и там ми казваха че съм бавна и коментираха външния ми вид явно наистина имах по – забавени реакции незнам. Малко съм консервативна, такава съм и сега, религиозна съм. Например не обичам да се обличам разголено, не обичам полите, токчетата не обичам да говоря за връзки интимни, това и в къщи не се обсъжда, не пуша, не пия, но си похапвам доста сладко. Забравих да кажа че не съм си имала сериозен приятел, просто защото съм консервативна, с предрасъдаци, трудно завързвам разговор и изпитвам страх че ще сгреша и хората ще ми се смеят. Знам че не трябва да живея за хорското мнение, но това е по – силно от мен, защото ми се е случвало да се излагам пред хората и чувството на срам е неописуемо (случва ми се няколко пъти в годината), исках да се занимавам с музика, но се отказах заради сценичната треска иначе ми липсва и често пея сама в къщи, но знам че музикант къща не храни а и съм загубила връзката отдавна, до 8 кл. бях в музикално училище. Сега уча здравни грижи в началото с много хъс се записах сега все повече се тревожа дали ще се справя в тази професия, още повече, че не се погаждам с колегите, те усещат че съм мека и ме мачкат, използват, обвиняват и злепоставят, а работата е напрегната все пак работиш със хора. Не вярвам в себе си не вярвам, че ще се справя, въпреки че съм имала и хубави дни, но все под напрежение.

Предприети действия:
Ами опитвах се да се убедя, че ще се справя, това временно помага, но после ако се издъня пак започвам да се страхувам, а и хората много ми влияят на настроението и с поглед дори.

Семейство:
Като малка, често прекарвах летата си на село с баба ми, която ме възпита малко консервативно (то до някъде си ми е и заложено и мама е притеснителна пред чужди), носа по – широки дрехи, да се обличам дебело, да бъда примерна и смирена, да слушам иначе ще ме откраднат циганите с каруцата Тя доста ме и глезеше, не ми отказвала нищо, презадоволяваше ме и ме насилваше да ям и да пия рибено масло, което в пубертета оказа ефект, който не харесах, тя го правеше за добро. С нетърпение чаках летата на село, защото там имах свобода и бях волна а в блока ми беше тъпо. Мама и тати често се караха за пари ( сега също се карат) те ме издържат и до днес и нямат търпение да си намеря работа, както и аз, но искат да не се отделям от тях особено мама ( аз и сега живея с тях ) а аз мисля да се преместя в София например да бъда по – самостоятелна, но тя казва че ще изрева и няма да мога да се оправя сама, а не си заслужават парите. Тя често ме защитава пред останалите, а мен ме е срам знам че съм голяма и трябва сама да се оправям, но понякога не мога да и възразя, защото тя ме издържа и има право до някъде да ме контролира. Тя иска да уча немски и да замина в Германия, постоянно ме сравнява с други момичета от бедни семейства, които са преуспяли в чужбина иска да съм като тях. Аз съм съгласна, но и обяснявам че това не може да стане веднага, а тя ми се ядосва казва да търся програми и т. н. Имам по – голяма сестра която работи в чужбина, тя е гордостта на мама и на мен и аз и се възхищавам искам да съм силна и хубава като нея, но не мога, просто защото живота ми се стича по друг начин, тя от малка се отдели от нас и се оправя сама и е независима.

Приятели:
Приятели имам малко, често повечето хора ме използват и ме търсят само за услуги, а после не ме познават. Приятелите си уважавам но не се виждам често с тях, някой от тях са от други градове и се виждаме няколко пъти в годината, други са семейни или студенти в други градове. Трудно завързвам контакти.

Решаващи моменти:
Разбира се детството ми, като малка майка ми все ме защитаваше тя е силна личност в моя живот, както и в този на баща ми. Училище с моите странности бях аутсайдер и имах 1-2 приятели, и мразех да уча. В университета не се промених много от училище, може би защо с малки изключения от няколко дни, почти не съм работила и защото пак имам тези страхове от провал и ниска самооценка, която и другите потвърждават.

Работа:
В момента съм практикант и дори на стаж не ми е приятно. Бих разказала такава случка, но имам страх че някой ще я разпознае. Трудно се сработвам с колектива, просто все имам чувството че не мога да намеря подходящия момент да завържа разговор и по – скоро им преча, а и те усещат моята несигурност, нервност и се възползват. Злепоставяли са ме и после дълго време се чуствам гадно и не мога да го забравя, а човека ми е неприятен.

Очаквания:
Очаквам, че ще ми кажете че това не е нещо сериозно, че са внушения и че само аз мога да се справя с него. Мога да кажа, че от дете чувствам тази несигурност. Наистина може би не е много сериозно, но определено ми пречи. Мисля че много трудно ще го изкореня, защото е част от характера ми, и много хора ми потвърждават негативните очаквания, страховете ми. Истината че то е по – силно от мен и единствения период в който ми беше лесно е когато сестра ми беше с мен, просто тя постоянно ме ангажираше с нещо и го правехме заедно и аз се чувствах наистина полезна и добре. Опитвам се и без нея да се ангажирам, но нямам воля. Тя без да осъзнава ме караше да се чувствам по – добре и външно и вътрешно, винаги можех да се отпусна с нея и беше горе – долу на моя акъл, жалко че няма да се видим 6 месеца минимум, без нея наистина животът ми е празен и нямам воля, просто се нося по течението. А някак си обичам си родителите, но с тях не е същото , ако им споделя нещо ме критикуват или не ме разбират или го приемат много емоционално, а на приятелите ме е страх да споделям защото може да го използват срещу мен.

Такива са си родителите – не разбират децата си или се безпокоят прекомерно за тях (израз на което е карането – най-често по този начин българските родители изразяват притесненията за децата си, пред децата си). Виж, приятелите не е добре да са такива, каквито си мислите, че вашите приятели са – лицемерни предатели, които са готови да ви забият нож в гърба… Всъщност, кое ви кара да наричате тези хора приятели, ако наистина си мислите, че са такива? Хората, с които не бива да споделяте, защото е опасно, не се ли наричат по друг начин? Например, не-приятели?

И да, само вие можете да се справите с проблемите си, но с помощта на другите. Точно така, както проблемите са се породили и развили с помощта на другите, така, пак с помощта на другите (на други други) ще можете да преодолеете проблемите си. Бавно и полека. Обикновено това се случва в терапевтична група, в която имате възможност да опитвате да се свързвате и взаимодействате с другите по начин, по който не сте имала възможност да правите това до момента, поради санкциите от страна на другите. Няма как да развиете уменията си да общувате, ако не общувате. И за да не се възпроизвеждат отново старите травматични практики, това общуване е добре да се случва в защитена среда. Такава среда предлагат терапевтичните групи, в които съществуват терапевтичти групови норми и всички членове на групата се придържат към тях. А водещите на групата (групови терапевти) подпомагат участниците в това начинание. Възможностите за групова терапия в София са най-разнообразни. Надявам се, че ако решите да се възползвате от възможностите за промяна и личностово развитие чрез групова терапия, ще успеете да намерите достатъчно информация в интернет, която да ви ориентира за съществуващите възможности.

Очаква се участието ви в терапевтична група да ви помогне да развиете уменията си за установяване, подържане и развиване на контакти с другите, за себеизразяване и разбиране, както на себе си, така и на другите и в крайна сметка да повярвате в себе си, в собствените си възможности и качества.

И не на последно място – заниманията с музика имат смисъл и без човек да има планове за професионална кариера с музика. Не е нужно да излизате пред публика, на сцена, за да можете да се занимавате с музика. Ще си позволя да ви препоръчам едно видео, в което известен музикант разказва за изцелителната роля на заниманията с музика. Музиката лекува, затова, използвайте нейната лечебна сила, занимавайте се с музика само за собствено удоволствие, само заради себе си – имате право на това!

Вашите проблеми може наистина да не изглеждат много сериозни от клинична гледна точка, но със сигурност преодоляването им ще отнеме време, защото са се превърнали в част от характера ви, наистина. Но не е необходимо тяхното пълно изкореняване, а може би само  смекчаване. Така себенеувереността ви и страхът ви от отхвърляне може да се превърне в деликатна срамежливост и фина емоционалност. А това може да бъде намерено за много очарователно от някои сред нас

И честно да ви кажа, изобщо не съм сигурен, че е добра стратегия вие да правите опити да се променяте заради натиска на другите. Защото в патологична среда, сред лоши, нетолерантни, груби хора, вашите особености ще се превръщат в „симптоми“, които ще пречат на интеграцията ви в такава среда. Обратно, в дружелюбна, добронамерена среда, съставена от толерантни, добри хора, вашите особености може да се превърнат в качества, които ви дават предимства и ви помагат да се развивате професионално. Разбирате, че в зависимост от хората, които са около вас и ценностите, които изповядват, респективно отношенията, които изграждат един с други, ще зависи до голяма степен вашето благополучие. Точно както отношенията със сестра ви ви карат да се чувствате здрава и способна да творите. Определено имате нужда от вдъхновение и подкрепа от другите. Потърсете го. Включително чрез участие в терапевтична група

Повече за груповата терапия можете да прочетете в следните статии:

Работа в група
Разбирането за преноса в груповата анализа

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ