Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте! Живота ми се преобърна не на 360 , а на 2 пъти по толкова. Преди можех и да ходя на работа, и на всяка почивка да почистя ,изпера,подредя и сготвя вкъщи и то с удоволствие . Започнах да разпокъсвам съня си . Заспивах след работа, после ставах по нощите да се къпя с чаша питие и в един момент през 2011г. започнаха разни съмнения , притеснения и тревожност понеже забравях скорошните си действия , за което изпитвах силна тревога .Тогава се отключи най- мъчителната според мен болест : ОКР . Първо започнаха силни съмнения дали съм заключила вратата,дали съм си измила косата , дали изплакнах съдовете добре , дали сложих прах в пералнята, дали дали… и така започнах да проверявам, да преповтарям, и колкото повече повтарях , толкова повече ме караше да се съмнявам и тревожа до силна паника. Реших , че губя паметта си. Прегледах се при личната лекарка . Нямах проблем с паметта и тя ми даде направление за психиатър,като каза,че имам депресия. След прегледа при него разбрах,че имам ОКР? Пих пароксетин един месец и нищо . Положението стана по- зле . Спрях лекарствата. Реших да отида на психолог. Няколко сеанса и се отказах , защото нямаше ефект. Сигорно трябва по- продължително време да ходя, но финансово непосилно за мен. Сега съм като инвалид със здраво тяло. Като,че ли не мога да затвърдя в съзнанието си всяка една дейност,която извършвам. Мъжа ми ми помага за всичко – дори с къпането. Едвам ходя на работа ,но само там,като,че ли симптомите почти изчезват или се старая да не се забелязват. Опитвам се да си самопомогна ,като чета много материали за тази болест ,за по положително мислене, но ефекта е минимален. Какво да правя ? Трябва ми съвет ! Има ли онлайн сеанси и консултации? Или някаква литература с конкретни задачи ,които мога да изпълнявам вкъщи?

Предприети действия:
След преглед при психиатър, пих един – два месеца лекарства. Три пъти посетих психолог? Чета материали за таза болест.

Семейство:
Семейството в което съм родена е конфликтно. На скоро почина и баща ми. Почти всеки ден с майка ми се караха за нещо. После бързо им минаваше . Но не обичах да слушам глупавите им спорове.Трудно споделям с майка си . Тя не уме да излушва. Доста е критична. Сега дори крия от нея за състоянието си , защото знам,че не може да ми помогне-най-много да увеличи симптомите ми. И ще повлиае и на нейното здраве. Сега живея с мъжа си ,двете си деца , свекърва си и свекар си в техния апартамент. Майката и бащата на съпруга ми по характер са много спокойни ,разбрани, и грижовни ,но налагащи своето мнение и доста ограничени в мисленето си . С децата и мъжа ми се разбираме, и само тях товаря с моя проблем и чуствам голяма вина за това. Мисля, че вече не мога да бъда пълноценен родител и се чувствам много тъжна.

Приятели:
Съпруга ми помага най-вече. Споделям всичко с него.Товаря го постоянно с моите глупости. Проблема е, че той не е професионалист и незнае как да ми помогне. Някой път се опитва да ми даде съвет и да ме насочи как да постъпя в проблемна ситуация, но по- често много ми се ядосва . Случва се да ме кара да се чуствам ужасно виновна ,сама и отчаяна. Не иска да приеме, че аз наистина съм болна. А децата понякога ми помагат с домакинска работа.

Решаващи моменти:
Според мен най- голямо влияние са ми оказали приятелите ми в детството , братовчедите ,учителите ,а родителите трудно ме разбираха .

Работа:
Работя като консултант -продавач. На работа понякога е доста напрегнато. Цял ден преминава на крак. Освен да се занимаваш с клиенти трябва да се направят още много други неща. Случва се да ни увика я някой шеф , я някой клиент. Всеки ден има много работа. Имаме колежка на която са и любими интригите и често стават големи спорове. Но харесвам да се занимавам с търговия и вече свикнах с характера на колежката си..

Очаквания:
Бих искала конкретен съвет. Конкретни дейности с които мога да си помогна. Вариант за онлайн консултация. Според вас каква е точната ми диагноза и има ли шанс да се излекувам.

Здравейте,

1. Конкретен съвет: Подновете лечението, което сте прекъснала. Не е реалистично да очаквате ефект от едномесечен терапевтичен курс с антидепресанти, респективно – от три посещения при психолог. Лечението на невротични състояния, подобни на вашето, усложнени с депресия, изискват продължително и упорито, системно лечение. Системно означава лечение на всички нива, на които могат да се развиват патологични процеси, довели до клинична изява на едно невротично разстройство. Тези нива са биологични и психологични. От своя страна психологичното ниво има свои поднива, които могат да бъдат съзнавани и несъзнавани, субективни (преживелищни) и обективни (ситуативни и отношенчески).

2. Конкретна дейност: Потърсете специалист, с който можете да провеждате системно и задълбочено психологическо консултиране/психотерапия на достъпна цена. Обикновено младите специалисти, които са в началото на консултативната си кариера са склонни да работят с пациенти и на по-ниски от обичайните „пазарни“ цени. С още по-голяма сила това важи за студенти-стажанти от помагащи специалности с клинична насоченост.

3. Вариант за онлайн консултация: Много специалисти предлагат възможност за онлайн консултиране, ако пациентът им е възпрепятстван да дойде в кабинета на консултанта или не е в състояние да направи това поради субективни или обективни причини (например пътуване и по-дълъг престой в чужбина или в друго населено място). Онлайн консултациите обаче също струват пари и от въпросът ви не става ясно какви обстоятелства правят този вариант предпочитан от вас.

4. Диагнозата вече ви е поставена. Въпросът ви предполага наличие на съмнения у вас относно диагнозата? Откъде идват тези съмнения? Свързани ли са с поведението на специалистите, с които сте се консултирала? Или са част от симптомите на диагностицираното психично разстройство?

5. Имате шанс да се излекувате, ако се лекувате. Четенето на литература, свързана с ОКР не е лечение – то е нещо, което съпътства и, евентуално, може да подпомогне лечението. Искането на конкретни съвети за конкретни дейности, с които да си помогнете не е лечение. Това е получаване на подкрепа, помощ, но не и лечение. Лечението е процес. Понякога продължителен.

Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ