Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте!
Аз съм на 48г. Жена.Откак се помня съм депресивна личност.Смъртта за мен е била изход от тъпото и тягостно съществувание,наречено живот.Преди да се омъжа четях много книги,за да избягам от действителността.За мен живота никога не е бил ценен.За мен е наказание.Все едно Бог ни изпраща тук,за да се мъчим.Когато децата ми бяха малки,исках да се самоубия.Дразнеха ме,не ги исках,не ги кърмих,не ме радваха.Устисках някак докато почнах работа.Тогава се успокоих.
През 2004г изпаднах в тежка депресия.Беше в следствие раздяла със скъп човек.Продължи 6м,излязох сама от нея,без лекарства.После започнаха изтощителни панически атаки.Туширах ги с ривотрил.През 2009 стана непоносимо и отидох на психиатър.Започнах ципралекс към ривотрила.Подобрих се,след 2 месеца летях.Самочувствието ми стана огромно,даже имах извънбрачна връзка.Обаче излетях много високо-2011 направих психоза с мания за преследване.Имах слухови халюцинации.Диагностицираха ме с БАР.Бях месец и половина в болница.лекуваха ме с депакин,сероквел и зипрекса.Излязох в добро състояние,обаче оттогава съм в много тежка депресия,направо ступор.Нямам желание за нищо,всеки ден се чудя защо продължавам да се мъча,защо не взема да умра.Имам чувството,че никога няма да се оправя,това продължава вече 3г.Когато ми изпишат АД,получавам силна трвожност и ПА и ги спирам.От излизането ми от болницата пия конвулекс 500,една таблетка и вечер половин центрокуин 200.Отделно половин лексотан,когато имам силна тревожност.

Предприети действия:
Ходих при втори психиатър,който ми препоръча ламиктал,който се пиел при депресивен епизод на БАР.Той е и психотерапевт,но първият сеанс ми беше много тежък,стана ми лошо и повече не отидох.Имам желание за психотерапия,но не ми понася.

Семейство:
Семейството,в което отраснах беше ужасно.Баща ми беше алкохолик,биеше и тормозеше майка ми с години.Накрая тя разви някакво психично разстройство,не зная точно какво,но имаше халюцинации,ПА,мания за преследване и др.Когато починаха не изпитах никаква мъка,а само облекчение.Не ги мразех,но не ги и обичах.Имам съпруг,когото отдавна не обичам,но съм с него по финансови причини,понеже не работя. Той е студен човек,не изразява емоции и чувства,а аз имам нужда от това.Говори само за работата си.Имам хронична липса на любов.Децата ми са големи,но синът ми е гей.Това ме убива,не мога да го приема.Мисля си дали има връзка с това,че не го исках,че мислех за аборт,но не успях.Казват,че мислите на бременната влияят на плода.Не знам,но ми е много мъчно за него.Не всички приемат различните,какъв живот ще има той.

Приятели:
Имах много прителки преди да изпадна в тежката депресия от 2004.Тогава започнах да ги избягавам,не ми се говореше с никой,не ми се излизаше и лека полека се отчуждихме.В момента не общувам с никой,само понякога с една съседка със същото заболяване.Не са ми интересни никакви теми от живота,всичко ми е тъпо.Чудя се как хората имат желание за приказки,за магазини,за почивки.Аз пак си чета книги,друго не ме вълнува.

Решаващи моменти:

Работа:
Работата ми беше много приятна,с колегите винаги съм била в прекрасни отношения.Съжалявам,че се наложи да я напусна.

Очаквания:
Въпросите ми са два.Първо не съм сигурна в диагнозата си.Това БАР ли е? Може ли да е шизофрения-имаше глас,който ми зададе два въпроса и мания за преследване.Или е гранично личностно разстройство?Защото не мисля,че е нормално да не искаш деца и семейството да не е ценност за човек.
И второ-дали да спра конвулекса и да започна ламиктал? Това ми е най-важно в момента.Страх ме е да не получа втора психоза.Ламиктала добър стабилизатор ли е ?

Здравейте,

Конкретно на вашите два въпроса:

1. Няма основание да се мисли за друга диагноза, освен за БАР. Параноидните преживявания („мания за преследване“) и нарушенията на сетивните възприятия (в случая слухови халюцинаци) са твърде неспецифични психотични симптоми и се срещат при всички психотични състояния. Изглежда вие сте имала психотична мания, тоест мания с психотични симптоми (под мания тук се има предвид състояние, противоположно на депресията; при биполярното афективно разстройство се наблюдават както депресивни, така и маниакални епизоди; и едните, и другите, могат да бъдат усложнени с психотични симптоми и тогава се обозначават като психотична мания, респективно психотична депресия; наличието на психотични симптоми не е основание за промяна на диагнозата БАР). Може да се допусне с голяма степен на вероятност, че някои от личностовите ви особености биха удовлетворили изискванията за диагностициране на личностово разстройство (каквото е граничното личностово разстройство). Това, обаче, може да бъде валидизирано чрез извършване на прецизни психологически изследвания (най-разпространеният и широко използван от клиничните психолози инструмент за оценка на личностовите особености се нарича MMPI – Minnesota Multiphasic Personality Inventory). Позволявам си да ви препоръчам и една статия на български език за граничното личностово разстройство, озаглавена „Граничната личност„. Диагностицирането на БАР не изключва наличието на личностово разстройство, както и обратното – диагностицирнето на личностово разстройство не изключва възможността, на фона на съществуващо личностово разстройство да се развие БАР. Това е важно за планиране на лечението, защото симптомите на БАР се лекуват медикаментозно, а симптомите на личностовото разстроство с психотерапия. Тук е мястото да обърна внимание, че е много вероятно не психотерапията да не ви е понесла, а психотерапевтът. Има различни направления в психотерапията, но най-голямо влияние в терапевтичния процес оказва личността на терапевта. Затова, не се отказвайте от възможността да провеждате психотерапия. Просто потърсете друг психотерапевт – такъв, който ви понася

2. Не спирайте тимостабилизатора, който вече сте започнали да приемате – няма никакви медицински основания за това. Единственото, което трябва да се направи е да се прецизира дозировката в зависимост от нивото в кръвната плазма на валпроевата киселина (VPA – активното вещество, което се съдържа в използвания от вас тимостабилизатор, на което се дължи терапевтичния ефект). Обичайно, за възрастни индивиди доза от 1 таблетка на ден не е достатъчна за да се достигне оптимално ниво на лекарството в организма. Лекарят, който е назначил лекарството би трябвало да ви препоръча извършване на изследване една до две седмици след започване на лечението, с което да се установи каква е концентрацията на VPA в кръвта ви и в зависимост от този резултат да препоръча или не увеличаване на дозата. Ако е достигнато оптимално ниво на лекарството в организма, трябва да продължете да го взимате толкова дълго, колкото лекарят ви е препоръчал (обичайно тимостабилизаторите се приемат за дълги периоди от време – години) с цел намаляване на риска от нови епизоди.

Накрая, искам да ви кажа, че депресията не се лекува с ламиктал или с какъвто и да било друг тимостабилизатор. Депресията се лекува с антидепресанти. Антидепреснтите, които са ви предписвали до момента (или поне тези, които споменавате) са от групата на селективните ихибитори на обратното поемане на серотонина (СИОПС). Това са най-разпространенине и широко предписвани през последните години антидепресанти. Нерядко, при приемането им пациентите се оплакват от засилване на тревожността и чувство за напрежение, както е и във вашия случай. Съществуват, обаче, и други антидепресанти, които намаляват тревожността и напрежението и могат да бъдат използвани като алтернатива при пациенти, които не понасят добре популярните СИОПС-антидепресанти. Говорете с вашия психиатър за тази възможност.

И накрая, имайте предвид, че в общия случай най-добри резултати при лечението на психичните разстройства се получава при комбинирането на медикаменти с психотерапия.

От сърце ви пожелавам успех в лечението!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ