Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Страх ме е!Страх ме е от болести!!!Страхувам се от болести с лоша прогноза и фатален край.Аз съм на 46 г.Всичко започна малко преди да родих второто си дете преди 16-17 години.Отначало се страхувах за себе си,но след това прехвърлих тези страхове върху децата си.Непрекъсната ги оглеждам,наблюдавам .При всяко тяхно оплакване или неразположение ,дори и да е съвсем невинно аз търся нещо страшно и лошо, като проблем.Питам ги през 10 мин как са, има ли промяна ,чувстват ли нещо друго и т.н.На периоди се вманиачавам ,за някоя болест и започвам да се страхувам някой от тях да не се разболее от нея .Болестите ги сменям ,но всички са с фатален изход .Понякога се страхувам повече за единия ,друг път за другия.Когато реша че трябва да питам лекар за нещо му задавам едни и същи въпроси по няколко пъти,защото имам нужда да ми се каже многократно по най -категоричния начин ,че им няма нищо и са здрави.Ако нещо не ми го обяснят или усетя недомлъвки ходя при друг лекар-изобщо не е лесно да ми се каже ,че нещата са ок.Съзнавам ,че проблема е в мен ,че тормозя себе си и децата си ,дори и лекарите.Искам да се променят нещата .Да гледам трезво и да имам повече вяра.Естествено чета в интернет осъзнавайки ,че е грешка и така само задълбочавам нещата.

Предприети действия:
Първо ,колкото и да не искам ще си призная -ходих на гледачки.Слава богу отървах се от това .Потърсих специалист след 6-7-8 години.Беше ми много трудно да отида и да кажа какво чувствам.Защото реално всеки ми казва -на теб всичко ти е наред ,имаш всичко и т.н.А аз се чувствам зле-тревожна,напрегната ,уплашена,стресирана!!Беше ме срам.Това ми блокира живота ,другите чувства отношенията ми с приятели и със съпруга ми.Аз не се вълнувам от нищо друго,загубих всякакви интереси.Мъжа ми смята че съм откачена и не се занимава с мен по този въпрос не може да се говори с него.Казва ти си си виновна и с това всичко приключва.Това много ни отчужди и отдалечи.
От години пия БИФЛОКС .Незнам дали има голям резултат .Истината е, че съм била много по зле от сега,но съм била и по добре.Сега пия поддържащата доза,а преди съм пила до 3 пъти по висока.

Семейство:
Прекрасно семейство.Грижа ,обич ,закрила -нищо не ми е липсвало.Майка ми е същата ,ако има наследствен момент в това нещо ,то аз съм пример за това.С времето и годините си го признахме една на друга.Разкрихме си страховете и установихме че сме жертви на един и същи проблем.Подкрепя ме много сега.Всъщност тя ми е най -ДОБРИЯ приятел.Само тя ме разбира и подкрепя,утешава и избива нещата на майтап или ми се кара и мъмри.

Приятели:

Решаващи моменти:

Работа:

Очаквания:
В началото се страхувах от страховете, които имах,защото си мислех, че предвиждам и предчувствам нещата за в бъдеше.Уплаших се да не са предчувствия и да се случат.Беше истински кошмар.Искам да знам дали е нормално това за този род състояния.Дали наистина аз съм си виновна??Дали има шанс да се оправя или така ще си я карам-част от характера????

Здравейте,

Не става въпрос за вина. Вина има тогава, когато сме направили нещо лошо на някого, при това съвсем съзнателно. В случая, нещо лошо се е случило на вас, не на другите. При това, лошото нещо, което ви се е случило, не е било нарочно предизвикано от някой друг или пък от вас самата. Случило се е, без да си давате сметка – вие или някой друг, че се случва. Лошото, което ви се е случило се нарича невроза.

Не сте виновна за нищо пред никого, дори пред себе си! Ето защо и не се налага да изкупвате вина чрез прекомерна грижа и притеснения за другите. Има шанс да се оправите, когато осъзнаете това. Лечение, насочено към повече осъзнатост и преодоляване на заблудите на ума, се нарича психотерапия. Лекарствата могат да бъдат полезни и да подпомогнат терапевтичния процес, но не могат да го заменят. Не четете за болести и медицински проблеми. Четете повече за психология на натрапливите страхове, за психология на неврозата и за ползата от психотерапията. Може би ще получите просветление за посоката, в която да търсите промяна.

При всички случаи ще трябва, обаче, да извървите обратния път като започнете с това да прехвърлите страховете от децата си обратно върху себе си, след това да се върнете към страховете за себе си, които са предшествали страха от болести… И така, докато не стигнете до самата себе си, до истинските страхове и истинските проблеми, които ги пораждат.

Още по темата за хипохондричните страхове, можете да прочетете в следващите връзки:
Какво ми има?
Страховете ни са важна информация за света и самите нас.
Джипитата трябва да обръщат повече внимание на хипохондриците.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ