Страхувам се от всичко


Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Въпрос:

Аз съм жена на 39 години. Нямам постоянна работа, омъжена съм и не мога да имам деца. Живеем на квартира в чужда страна. Моята история е много дълга. Имам тежък живот. От самото си рождение много боледувам. Баща ми почина много рано. Роднините на баща ми – сестра, брат и майка – започнаха да ни съдят да плащаме втори път къщата. Казвам втори път, защото баща ми, докато беше жив, я плащахме, но нали са брат и сестра, без квитанция насреща и те отрекоха да е плащано. Останалите му роднини също ни изолираха. Това нанесе голям удар на мен и на вярата ми в хората занапред. Заехме много пари и майка се принуди да заживее на семейни начала с един мъж. Той се оказа пияница и се занизаха 5 години на постоянни побоища и скандали. Пред очите ни посягаше да я души и коли. Викали сме полиция, ноте казаха, че не могат да помогнат в битови скандали. След няколко години брат ми се ожени. Тя се оказа също пияница. Брат ми е много слабохарактерен. Започнаха отново скандали и побоища. Тя искаше да ни подчини и да правим каквото тя иска. Например казваше да не ходим в банята с чехли и ги по врата ни. Нямахме спокоен сън. Заключвахме се, когато си лягахме, живеем в един дом. Постоянно казва, че не е слугиня на никого и не се грижи нито за децата, нито за брат ми. Тя е злопаметна, отмъстителна и злобна. Всичко добро, което се мъчиш да направиш, става лошо. Плащала съм им сметките, купувала съм им храна, дрехи и обувки. Страхувам се какви хора ще станат децата. Те са бъдещи родители. Как ще възпитават и те тяхните деца. Тя постоянно ги наказва. Те се страхуват от тях.
Ако ви интересуват други подробности, попитайте.
Благодаря предварително.

Отговор:

Здравейте,
Пишете, че се страхувате и сякаш това е основното оплакване, заради което се обръщате към нас. Давам си сметка, че сте имала и имате много тежък живот. Историята на насилие в семейството Ви сякаш е отдавнашна. Оставам с впечатлението, че живеете с брат си и жена му и търпите насилие от снаха си.

Пиша Ви това, защото правя връзка между контекста на насилие, в който сте живяла и вероятно продължавате да живеете, и постоянните страхове, от които се оплаквате, и заради които пишете в сайта.

Когато човек е били свидетел на физическо насилие над свои близки или самият той е бил тормозен емоционално, преживява поредица от сложни и силни чувства. Възможно е често да премисляме и преосмисляме ситуациите на насилие, които се налага да преживяваме ежедневно. Именно това непрекъснато психическо натоварване, свързано с мисли ”какво да направя, за да облекча нещата”, “мога ли да спра насилието у дома”, “ще имам ли късмет да прекарам спокойно вечерта, сега като се прибера от работа” и други, изчерпват силите и енергията ни.

В семейна среда на системно насилие е възможно да е налице психичен конфликт. От една страна той може да е породен от желанието човек да “забрави” за насилието, да го изгони от съзнанието си, за да може да върши ангажиментите си в работата и ежедневния живот, така че дните му да преминават спокойно, сякаш никога не е имало ситуация на насилие. От друга страна е възможно едновременно да живем и с потребността да говорим за насилието, за да се освободим от тягостното вътрешно напрежение. Но се питаме “какъв е смисъла да споделям, като у дома нищо няма да се промени”!?

Трудно е, почти невъзможно да се забрави случилото се и също толкова трудно и невъзможно е то да бъде разказано.

Хората, тормозени емоционално или физически от свой близък, често преживяват вина. Съществува една общоприета норма, че жертвата е виновна и тя провокира насилие, като ядосва насилника, в резулат на което той избухва или тормози околните. Понякога хората, преживели домашно насилие, е възможно да живеят с мисълта, че го предизвиква и вярват, че ако се променят и станат “по-добри” насилието ще спре. Тогава човек може да загуби вяра в себе си. Той се чувства безпомощен и пасивен, неспособен да се справи с положението. Това предопределя и ниската ни самооценка. Чувстваме се “смачкани” психически, недостойни и е възможно това да се отрази и на социалното ни обкръжение.

Може човек да се справя в работата си на цената на огромни усилия, свързани с висока тревожност; симптоми на тази тревожност могат да бъдат различни психосоматични оплаквания: треперене, хронично чувство на умора, изтръпване на крайниците, страх от отхвърляне и провал, негативни мисли, тревожно очакване на неблагополучие, натарпавщи се „черни мисли“ за лоши неща, които биха могли да се случат на неговите близки и др. Всичко това е възможно да доведе и до промяна в междуличностните отношения. Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички хора са злонамерени”, “Никой няма да ми помогне”. Възможно е човек да започне да преживява света като едно враждебно и несигурно място. Контактът с хората може да ни дотяга или да провокира у нас невъздържаност и избухливост. Това ни затруднява да се адптираме в обществото. Поради всичко това, емоционалното състояние, в което изпада човек след акт на домашно насилие, би могло да се опише като “криза”. В такова състояние човешките ни емоции са много интензивни. Страховете ни са много засилени. Чувствата са объркани и хаотични. Тези преживявания или други подобни на тях, могат да доведат човек до състояние на непрекъсната тревожност. Тя може да се отнася до самите нас – че ще се провалим и изложим, когато си потърсим нова работа; че ще се изложим, изпълнявайки задълженията си в работата; че се чувстваме толкова напрегнати, че дори се съмняваме дали ще имаме сили да довършим работния ден; че хората, които обичаме, ще изчезнат от живота ни. В състояние сме да преувеличаваме всяка опасност, която се изпречи на пътя ни. Опасността и риска ни карат да се парализираме от страх, че ще се случи най-лошото.

Надявам се, че там където живеете има служби в подкрепа на хора, жертви на насилие. Те биха могли да помогнат на семейството Ви, ако все още е актуално насилието.

Също така, професионалистите от тези служби биха могли да Ви партнират в преодоляване на вашата болка, свързана с миналото насилие извършено над майка Ви, във Ваше присъствие.

Преживяното насилие в миналото може да остави отпечатък в психиката на човека, който може да окаже въздействие на последващи житейски събития.

Ако имате интерес и кураж, бихте могли да ползвате консултации на пихолог, с когото да изследвате естеството на страховате си и начините, по които бихте могли Вие да ги владеете, а не те Вас.

____________________________________
Вие сте консултирани от: Владимир Сотиров

Поддръжа се от Студио Кипо