Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.
Проблем:
Винаги съм била изключително срамежливо момиче, страхливо и с много комплекси, но пък за сметка на това, винаги съм била и общителна, и имала много приятели. Моите проблеми започнаха преди около година и половина. Всичко започна с раздяла, която не преживях тежко, но ме промени изцяло. Станах изключително различна от това, което бях. Започнах да се страхувам от абсолютно всичко и до ден днешен все още изпитвам непрестанен страх. В следствие на този страх започнаха проблеми с нервите, ръцете ми треперят, имам непрестанно чувство, че умирам или че съвсем скоро ще умра, опитвам се да изглеждам и да се държа нормално, заради родителите ми, защото не искам да ги разочаровам. Изключително често сменям настроенията си – опитвам се да съм весела когато съм с хора, но когато остана сама се чувствам ужасно, отново започват да нахлуват в главата ми всякакви мисли, които толкова старателно съм държала настрана с часове. Студентка съм и напоследък, което е и причината да реша да Ви пиша, усещам, че паметта ми е ужасно отслабнала. Винаги съм имала добра памет, а сега съм ужасно объркана. Пиша на някого вечер, лягам, ставам и напълно съм забравила за какво съм писала. Не мога да се концентрирам и да работя над поставените ми задачи, нямам предишната ми организация и целеустременост. Чувствам се все едно изтървам живота ми, изтича през ръцете ми, а аз съм неспособна да го задържа.Страхувам се да излизам в тъмното, от хората, които се движат в тъмното, а дори и тъмното да е 7 часа. Има моменти, в които съм абсолютно уверена в себе си, нещо неприсъщо за мен, а има и в моменти, в които съм абсолютно на дъното.Емоциите ми са като затъпели, чувствам се неспособна да изпитвам много силно емоция, която преди бих. Единствено, което чувствам по-силно е страх. Разбира се изпитвам и радост на моменти, но сравнена с ярост, например, чувствам я по-слабо.Чувствам себе си неспособна, неможеща да се конкурира с останалите. Страхувам се дори да напиша това писмо, страхувам се родителите ми или някой друг да не разбере, че съм го написала и да види колко хаотична съм отвътре.Страхувам се, че разочаровам хората и себе си.
Предприети действия:
Взимала съм валериана, валидол и някакви сънотворни лекарства без рецепта, от които определено не съм се чувствала по-добре.
Семейство:
Семейството ми е уникално, изключително добро и разбиращо, но за жалост, семейство, което не вярва в състоянието, в което съм в момента. За тях ми няма нищо, казват, че това са модерни глупости, казват ми, че ще оправя ако си намеря работа или приятел, но не разбират, че това също е част от проблема, че не искам да си намирам, защото не се чувствам добре. Те отказват да приемат, че може да ми има дори и лека форма на депресия, което ме натоварва още повече.
Приятели:
Помолих няколко приятели близки и не толкова, познати, да ме опишат като човек и всички ме описаха като изключително добър, комуникативен човек, винаги усмихната с чувство за хумор, човек на когото може да се разчита и амбициозна, но проблемът е че аз не се виждам така и дори се чувствам противоположното на всяка една от характеристиките. И дори не разбирам как те не усещат как се чувствам отвътре, колко ми е трудно да жонглирам с чувствата и емоциите ми. Ядосва ме когато кажа на някого близък мой приятел, че не се чувствам добре психически, а той ми каже, че няма как аз да не съм добре, че аз съм си добре, толкова щастлива и добра. Страх ме е, че хората имат толкова твърда и константа представа за мен, че дори и на хората, които споделям повече не могат да видят, че всъщност не съм толкова щастлива.Скарах се с няколко добри приятели и изпитвам отегчение към хора и воденето на дискусии с тях, хора към които преди съм изпитвала интерес.
Решаващи моменти:
Работа:
Студентка съм, имам задължения и задачи към университета, които дори и да не са много ме измарят ужасно много. С колегите съм в добри отношения, има изключително много интриги, коалиции и дори усещам, че често аз ставам човека около когото се сформира група, а това ми е изключително неприятно. Напоследък често се ядосвам на колегите и се карам с част от тях, просто защото не са оправдали моите очаквания, а не защото са направили нещо грешно.
Очаквания:
Искам да знам дали това са обичайни неща, свързани с някакъв момент от живота ми и неща, които с времето сами ще отминат или имам нужда, въпреки несъгласието на родителите ми, да се консултирам и със специалист на живо .
Така, основният проблем, който изглежда, че имате, е формулиран във финалното изречение (въпреки че го очертавате и преди това) – вие вече сте достатъчно голям човек, за да имате нужда от съгласие от страна на родителите си да се консултирате с психолог по повод на ваш, много личен, интимен емоционален проблем (какъвто проблем представлява само по себе си преживяването за нещастие). Проблем е, ако трябва да правите това въпреки родителите си. Защото ако направите това в тайна от тях, въпреки несъгласието им, вие ще трябва да ги лъжете и да се чувствате виновна спрямо тях. А това може само да задълбочи депресивното ви състояние. Проблем е, ако не го направите, защото ваша значима емоционална потребност ще остане непризната, непосрещната, ваше значимо, силно негативно емоционално преживяване ще остане неотреагирано, непреработено, блокирано от вътрешния етичен императив за приоритет на грижата за родителите пред грижата за себе си и най-накрая, вие ще се превърнете в поредната жертва на интериоризирания културен концепт за добрата дъщеря. Тоест, проблемът, който ясно се очертава, е свързан с наличието на силна зависимост от родителите. Доколко това е така, защо това е така, какви са измеренията на тази зависимост, е обект на допълнително изследване в рамките на един процес на психологическо консултиране.
В допълнение към това, може да се окаже целесъобразно консултация и с психиатър, с оглед оценка на степента на изразеност на депресивните ви симптоми и обсъждане на възможността за терапевтичното им повлияване с помощта на медикаменти от групата на антидепресантите.
Повече за депресията и нейното лечение можете да прочетете в статията Лечение на депресията.
С уважение,
____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ
Един отговор
Боже Господи!!! Моля от сърце момичето, което го е написало да ми даде някакъв знак или контакт, за да разбера дали има някакъв резултат за тези почти 6 години! Толкова време търсех разбирателство и съпричастие, без никакъв успех. Случайно намерих статията и докато четох не можех да повярвам на очите си.. най-сетне открих човек с абсолютно същия проблем като моя. Думичка по думичка чувствам и минавам през АБСОЛЮТНО СЪЩОТО. Паметта ми дотолкова е отслабнала, че непрекъснато се затруднявам с учене, запомняне на информация, разказване на случки , а съм само на 16 години..плаша се какво ли ме очаква в бъдеще, ако от толкова ранна възраст това е такава пречка за мен. Забелязах го наскоро – преди 4-5 месеца, преди въобще не бях така. Като по-малка винаги съм била умна, взимаща участие в абсолютно всичко – било то в училище, в разговори, в компания, а сега сякаш съм друг човек и мразя дори мисълта за това . Станала съм страшно скучна и безжизнена – сякаш нещо в мен е умряло. И ми е много тъжно, когато си спомня колко усмихната, лъчезарна и общителна бях..Поради тази причина нарочно се отделечих от всичките си приятели и цяло лято не съм излизала , ако аз не мога да се търпя и понасям , то как някой друг, камо ли “приятелите” ми ще могат.. Даже ми е неприятно да седя в копмания с хора или дори само един човек, защото си разменяме по пет приказки и после следва мълчание, в което се опитвам да се сетя за поне една тема, но несполучливо. Всичко това е много обобщен вариант на отвратителното чувство, с което живея вече всеки ден. Единствената ми надежда в момента е това момиче , защото наистина отрих себе си в думите й и ще съм много благодарна ако се свържем.