Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте, първо да Ви се представя – казвам се Х. и съм на 57 години. Омъжена съм вече 38 години и имам две прекрасни деца, които за жалост не са при мен, а в чужбина. Дъщеря на 25 години. Син на 32 години. Проблемът, за който Ви пиша е със сина ми. Ожени се тайно от нас в България за момиче, с което живя близо 2 години. През това време заминаха за чужбина  -Англия за да съм по точна и там се роди внука ми. На втората година се разведоха в България. Внука ние сме го виждали един път от раждането му. Виждаме го само по скайп. След време от 1 месец сина ми се събра с момиче, което също има дете вече голямо. И двамата живеят в Англия. Стана проблем с комуникацията със сина ни – вече спря да се обажда и въобще не се сеща да ни потърси. Няколко пъти направихме опит да се свържем с него чрез скайп. Обажда се, но говори уклончиво и насила. Поне аз така го чувствам. Трябва да Ви кажа, че в Англия живееше със сестра си в една квартира и след идване на момичето се разделиха и въобще не се търсят и никой не знае нещо за другия. Можете да си представите за една майка, каквато съм аз как се чувствам. Мисля и не мога да намеря начин как да постъпя. Аз нищо не искам да кажа за новото момиче, с което живее, но мисля, че негативно му влияе. Какво бихте ме посъветвали?

Предприети действия:
Опитвам се по скайп да търся контакти – но нещо не се получава.

Семейство:
Майка ми и баща ми са починали. Работническо семейство. Живях в хармония и обич. Семейството на съпруга ми също е много хармонично. Посрещнаха ме с желание. Живях близо 5 години с тях. Свекър ми почина а свекървата е жива и сме в прекрасни отношения – не живее при нас.

Приятели:
Имаме семейни приятели с които се събираме с повод или без повод. Не много често. Имам брат, който живее в къщата на родителите ми. Не, че не се виждаме, но с годините усетих, че няма нужда от мен и полека-полека отношенията ни охладняха. Не сме се карали.

Решаващи моменти:
Смъртта на баща ми и след това на майка ми оказаха решаващо значение, въпреки че е от години, ама още нося спомена.

Работа:
Работила съм като счетоводител в застрахователна компания. От близо 20 годи съм безработна. Търся работа каквато и да е, ама вече на моята възраст такива хора не им трябват. Не съм изгубила търпение и имам кураж дано се получи.

Очаквания:
Как да постъпя със сина си? Боли ме, че сме забравени! Мъчно ми е за внука, който не мога да виждам.

Здравейте,

Бих ви посъветвал да предприемете възможно най-трудното нещо за една майка – да не правите нищо! Да се въздържате от каквато и да било активност по отношение установяване на контакт със сина ви. Защото всяко нещо, което предприемете може да доведе до влошаване на ситуацията. Ако синът ви не иска или не е готов да възобнови отношенията си с вас, всяка активност от ваша страна, която се противопоставя на неговото желание, може да се разглежда като тормоз и да бъде преживяно от него като насилие. И да предизвика обратния на желания ефект – колкото повече вие се опитвате да се доближите до него и използвате различни заобиколни пътища, толкова повече (и за по-дълъг период от време) той ще се отдалечава от вас и ще се барикадира с все повече и по-устойчиви защити. Не се превръщайте в преследвач на сина си! Ако все още има някакъв шанс да възобновите взаимоотношенията със сина си, то той започва със смирение пред неговата воля. Това, което можете да направите, е единственото нещо, което само една майка може да направи – да чакате търпеливо. Независимо от болката и мъката, които изпитвате. Толкова дълго, колкото е нужно. Ако трябва и цял живот. И да не губите надеждата, че един ден, рано или късно, той ще намери причина, вътре в себе си, да се завърне при вас.

С уважение,

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ