Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Проблемът ми е със сина ми, който е на 31 год., и от 7-8 год. пие оланзапин – първо зипрекс, сега лазапикс – по 10 мг. вечер. Отдавна има проблем с наркотици – марихуана, а след това и хероин, амфетамини и кой знае още какво. Първите симптоми преди да му изпишат лекарството бяха негативни мисли, свързани с параноични страхове, че нещо лошо ще му направят конкретни хора и по необясним начин ще му навредят, че ще пострада, но по нереален начин. Чувстваше се подтиснат и се самоизолира, нищо не го интересуваше. Обясненията ми, че не съществува заплаха приемаше много трудно и реших да го заведа на психиатър. При доктора си призна, че ползва наркотици, изписаха му зипрекс и след известно време тези страхове постепенно изчезнаха. Но продължи да ползва наркотици и преди около 4 год. се записа на метадонова програма. С метадона също имаше проблеми – все не му стигаше и беше абстинентен, инжектираше го, вместо да го пие, пушеше марихуана, допускам и амфетамини, предполагам по-рядко. Често имахме разправии за тези неща, той се изнервяше от постоянното ми следене и отричаше, че ползва наркотици и инжектира метадона, дори когато го хващах със спринцовка и набодена вена. През това време имаше пристъпи на параноя и същите срахове – един – два пъти, но увеличавахме дозата на лазапикс-а и минаваха сравнително бързо.
През януари, 2014г. реши да влезе в психодиспансер за лечение на зависимости, за да откаже метадона. Там му заменили лазапикса с центрокуин, диазепам, и още нещо, което не си спомням. През първите седмици изглеждаше мотивиран – с правилни разсъждения и намерения. Но после нещо се обърка, започна да се държи агресивно когато му се обаждах, да заплашва, че няма да се прибере в къщи, или ще ме изгони мен…и подобни. Иначе спря метадона и след месец го изписаха. Прибра се и започна да пие и да се държи изклчително агресивно – една нощ повика полиция за да ме арестуват, защото се скарахме за силната музика, и странното му поведение и заплахи , дошлите полицаи го предупредиха, той обеща да не вдига шум и си отидоха. Започнахме пак с лазапикс. След известно време започна да усеща същите страхове и негативни мисли за заплаха, стана почти неадекватен и си призна, че употребява амфетамини и марихуана наред с диазепам и атаракс, който аз му давах за успокояване. Не съм специалист, но имам чувство, че изпада в абстиненции от амфетамини. Увеличихме пак дозата на лазапикс – на 2 по 10 мг. Страховете се поуспокоиха – не знам дали по тази причина, но се появи нов етап на агресия насочена и към самия него и към мен. Демонстрира рязане на вените, защото всичко било гадно и не му пукало за нищо и животът не струвал. Успях някак да го удържа, но после го намерих с порязани пръсти на ръцете. Каза, че било случайно и няма да го прави повече, но продължи. Преди 3 дни ми поиска пари за да плати на дилъра си за взети предварително амфетамини, щото щял да го пребие. Дадох му последните пари, с които разполагам, с уговорката да не ми иска, защото нямам. След като ходи да плаща и се прибра поиска пари. Обясних, че нямам и че се разбрахме за това предварително. Не прие обясненията и започна да чупи мебели, да изхвърля дрехите си през терасата, да заплашва, че ще се самоубие. После реши, че ще се махне от къщи, събра багаж и замина, но се върна същата нощ. На другия ден се опитах да говоря с него нормално, изпадна в истерия, пак започна трошене и блъскане и заплахи. Извиках полиция. Доброволно тръгна. Завели го в спешна помощ, ударили му диазепам и го пуснали, след което се прибра късно и започна да иска пари за бира и отново да заплашва и псува, дори взе два ножа да ги точи, защото имал врагове.
В момента спи и в къщи цари апокалипсис.

Предприети действия:
Предприела всякакви мерки, за които съм се сетила. Явно няма резултат. Поддържам връзка с психиатъра, който го наблюдава. За рязането на ръцете и агресията се обадих и той ходи за рецепта при доктора. Казал, че неволно се порязъл. Съветът на психиатъра е да се обадя на 112 в случай на агресия, което и направих. Не е диагностициран, освен като наркозависим, когато лежа в болницата. Не знам тези симптоми дали са на психично заболяване, или на психични промени, в следствие на приеманите наркотици. Четох по темата, научих, че има и амфетаминова психоза, но по какво се различава не ми стана твърде ясно. Допускам, че продължителната употреба на наркотични вещества е разбила психиката и нервната система. Самият той се смята за опустошен и изпитва безнадеждност.
Опитвам се да му помогна, но явно вече към мен е развил недоверие и ненавист, в следствие на дългогодишните ми опити да го откажа от наркотиците. Смята го за нарушаване на личното му пространство и грубо вмешателство в личния живот. Явно не съм намерила правилния подход…и много съжалявам.

Семейство:
Не знам дали има значение – моите родители бяха нормални и добри хора.
Неговото семейство съм аз, баба му, моята майка, която е възрастна и болна, дядо му – моят баща, който почина и беше много свестен човек. С баща му сме разделени много ондавна – имаше сериозни дългогодишни пролеми с алкохол преди да почине . Синът ми не е поддържал отношения с него, защото той не беше надежден и отговорен човек, дори и издръжка не е давал за него. Това обаче не пречи понякога да ме упреква, че не е имал нормално семейство.
Като малък синът ми беше палаво, енергично дете – много общително. После започнаха проблеми с училището, беше в казарма, после го съдиха за продажба на марихуана, имаше условна присъда.

Приятели:
Приятелите му са наркозависими. Има и такива, които са се измъкнали или правят опити, но точно с тях той не иска да общува, или те го отбягват. Но всички те носят по-малки, или по-големи белези.
Мисля, че той самият трябва да има вътрешно убеждение за да промени живота си, а става все по-объркан и неадекватен.

Решаващи моменти:
Не знам от негово име дали може да говоря, но впечатлението ми за събитие от решаващо значение за сина ми е когато го хванаха с марихуаната, която била много добро качество и щял да я продаде за доста пари. Много често съжалява за това и се ядосва, че не е успял. Впечатлението ми е, че това да продава трева му доставя удовлетворение, както нищо друго,…за съжаление.
Решаващ факт може би е и че не е имал нормален баща, защото дядо му все-пак си е дядо. Мисля, че му е липсвал мъжки пример.

Работа:
Всички тези събития, свързани с наркотици и психични проблеми му пречат да проявява постоянство за работа. Работил е на разни места по малко, без трудови договори и се отказва, а и заплащането е немотивиращо. Почти няма трудов стаж.

Очаквания:
След всичко написано, ……и ненаписано не смея да кажа какво очаквам. Поне поглед отвън от специалист…или насоки от къде да търся помощ…Не отричам, че и у мен има грешки довели до тук,…..чудя се къде сгреших и дали не е късно ….Отчаяна съм.

Надежда има. Нарича се „терапевтична общност“. За да се стигне дотам, обаче, може би ще трябва да се премине през един критичен етап, включващ принудително лечение. Няколко пъти вече в тази рубрика на сайта е ставало въпрос за начина, по който може да се осигури лечение на хора с психоза, поради която те не са в състояние критично да преосмислят случващото се с тях и доброволно да предприемат лечение. Преминаването през този мъчителен за близките и самите пациенти процес на оказване на принуда, обаче, често се оказва ключов за предизвикването на промяна в начина, по който се боледува – от отричане, към приемане на болестта и необходимостта от продължаващо лечение, след овладяване на острите прояви на болестта и, в конкретния случай, на абстиненцията.

Пребиваването в терапевтична общност за достатъчно продължителен период от време (минимум 6 месеца) е единствения доказал своята ефективност метод за лечение на наркотична зависимост. Забележете, че не става въпрос за терапевтичен метод, чрез който се управлява риска, свързан със злоупотребата, какъвто е по своята същност метадоновото „лечение“. Става въпрос за лечебен метод, насочен към излекуване и радикално освобождаване от зависимостта. Лечението на тежката зависимост от психоактивни вещества предполага драстична промяна в начина на живот и обкръжението. Защото, макар и освободени от острите симптоми на абстиненцията, зависимостта остава и след приключване на първоначалния етап от лечението – спиране на употребата и детоксификация на организма, етап, който се извършва в болнична среда. След приключване на този етап, в който ролята на лекарите и медицинските интервенции е решаваща, следва етап, в който способността на зависимия да се приспособи към живот без наркотици ще бъде подлагана ежедневно на изпитания за продължителен период от време. В този етап най-голяма роля за възстановяването и и адаптацията ще има обкръжението. Терапевтичните общности предлагат обкръжение, подпомагащо възстановяването и намирането на път към нов начин на живот – живот, изпълнен със свобода.

Повече за терапевтичните общности и програми за психосоциална рехабилитация можете да научите от сайтове на организации, развиващи специализирани програми за лечение и възстановяване на пациенти, страдащи от различни форми на зависимост:

Рехабилитационни програми

http://www.solidarnost-bg.org/ – Асоциация „Солидарност“
http://www.ppsbg.org/ – Проект „Пеперуда“ София
http://www.phoenixhousebg.com/ – Терапевтична общност „Феникс“
http://bilani.bg/ – Къща Билани – Терапевтична общност за психосоциална рехабилитация
http://www.oktavabg.com/ – Сдружение „Октава“
http://www.jiva.bg/ – Терапевтичен център „ЖИВА – насока в живота“
http://www.retobulgaria.org/ – РЕТО „Надежда“
http://www.solutions-centre-rousse-bulgaria.org/ – Център за консултиране и кратка терапия “Решения“ – Русе
http://sdrujenieizborstarazagora.blogspot.com/ – Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР“ – Стара Загора
http://www.pcdon.org/ – Православен център „Свети Боян Енравота“
http://www.asociacionreto.org/ - Aсоциация RETO
http://www.proyectohombre.es/ – Асоциация „Проекто Омбре“
http://www.remar.org/es/ – Програма за рехабилитация „РЕМАР“
http://www.betel.org/ – Betel International
http://www.trempoline.be/ - Терапевтична общност „Тремполин“ – Белгия
http://www.kethea.gr/ – Терапевтична общност „Кетеа“ – Гърция
http://www.coolmine.ie/ – Терапевтична общност Кулмайн – Ирландия
http://www.nc-renessans.com/ – Рехабилитационен център „Ренесанс“

Долечебни програми

http://initiativeforhealth.org/ – Фондация „Инициатива за здраве“
http://www.bmh-bg.org/ – Фондация „За по-добро психично здраве“
http://www.hesed.bg/ – Фондация „Здраве и социално развитие“
http://www.antidrug.hit.bg/ – Фондация „Семейство и дрога“
http://www.index-bg.org/ – Фондация „Индекс“
http://www.doseoflove.hit.bg/ – Сдружение „Доза обич“
http://antidrugbg.com/ – Сдружение „Майки срещу дрогата“
http://www.caritas-bg.org/ – Сдружение „Каритас България“
http://www.adaptation-bld.com/ – Сдружение „Адаптация“

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ