Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Здравейте, Приятелят ми страда от обсесивно-компулсивно разстройство от 10 години. Има периоди, в които се чувства много зле, защото натрапливите мисли отключват и паническо разстройство. Той е на 33 г. и е лекар-гастроентеролог. Напълно наясно е със ситуацията и когато положението стане нетърпимо, взима Сероксат. После спира до следващата криза. Проблемът е, че не иска и да чуе за психотерапевт, защото смята, че той няма с какво да му помогне. Всъщност истинската причина е, че е страшно притеснителен и не може да говори за проблемите си с непознат човек. След като изчетох купища страници за болестта, аз съм наясно, че сеансите с психотерапевт могат да помогнат много. Въпросът ми е дали има смисъл аз да посетя специалист, който да ми помогне да му помогна, защото не мога да го гледам как се мъчи с надеждата, че сам ще пребори това чудовище?

Здравейте.

Ситуацията наистина изглежда много мъчителна и за двама ви. Радвам се, че сте решила да направите конкретни стъпки като опит да помогнете и на двама ви. За съжаление, няма еднозначен отговор, дали можете да му помогнете, като се консултирате самата Вие.

Сигурно знаете, психотерапевтите обичат да повтарят, че човек може да промени себе си – и не може да разчита да промени някой друг. Това ли имате предвид, като питате дали Ваша консултация ще помогне на приятеля Ви?

Има гледна точка, която позволява да се допусне, че промяната у Вас може да доведе до промяна у Вашия приятел (в оптималния случай – да реши сам да се консултира с психотерапевт, нали това е целта ни?). Съобразно тази гледна точка, вие зависите един от друг – поради близостта си, чувствата, които изпитвате един към друг, общата ви история. Като казвам “зависите”, не казвам, че сте тотално зависими един от друг. Както и не казвам, че зависимостта е малка. Не мога да определя степента по Вашето писмо, но със сигурност известна зависимост съществува, това е като аксиома.

Вашето поведение (което зависи от Вашите мисли и чувства) оказва влияние на неговото (което зависи от неговите мисли и чувства).

Нещо повече, вашата взаимна зависимост с течение на времето най-вероятна е създала устойчиви и повтарящи се модели на взаимоотношения – последователности от Ваши и негови постъпки, нещо като навици, към които се придържате малко или повече, често без да си давате сметка за това. Естествено, вашата двойка не е уникална. Главното доказателство е, че подобни взаимоотношения между хората са станали причина за създаването на специални модели в терапията, наречени системни.

Следвайки тази логика, бих Ви препоръчал да потърсите семеен или брачен консултант за планираната консултация. Това не означава, че ако приятелят Ви не се съгласи, не е необходимо да ходите. Да отидете двамата би било идеалният вариант, но, понеже хората доста често намират повод да не отидат на подобна консултация, са измислени варианти за работа с един човек. Какъвто може да бъде Вашият случай.

Ако отидете сама, фокусът на работата не се променя, той остава в двойката и нейните взаимоотношения. Но има възможност да се изследва гледната точка само на единия партньор за ставащото, съответно – с какво допринася този партньор за случващото се (мъжкия род да не Ви подвежда – става дума и за партньорките, естествено). Това означава да Ви бъдат зададени, по-директно или не толкова, това много зависи от стила на конкретния професионалист, различни трудни въпроси за Вашата роля за проблемите на приятеля Ви. Нямам предвид за симптомите на “обсесивно-компулсивното разстройство” (не мога да поставям диагнози, просто цитирам Вашите думи от въпроса, затова са кавичките), по-скоро – дали по някакъв начин не поддържате притеснението му да говори за проблемите си с непознат човек. И дали, ако не промените нещо в поведението си, той няма да събере кураж да се довери на друг лекар или дори на психотерапевт без медицинско образование. И, може би това е главният въпрос, искате ли да промените нещо у Вас или във Вашите взаимоотношения и цената на промяната не е ли твърде висока, приемлива ли е за Вас?

Съвсем между другото, Вашето писмо звучи много загрижено и показва готовност да помогнете – може би именно тези Ваши качества (загриженост и готовност да помогнете) позволяват на приятеля Ви да не събира кураж да говори с непознати?

Може би се питате в момента, когато четете този отговор, какъв е смисълът да ходите на специалист и да говорите за вашите взаимоотношения, когато приятелят Ви има съвсем конкретни трудности и страдания. Лично според мен консултацията със семеен терапевт е оптимален вариант – при положение, че сте готова да се консултирате. Не знам какво друго бихте могла да консултирате. Да говорите за неговите оплаквания от негово име би било малко като да играете на развален телефон. А и да не смятате, че може по някакъв начин да допринасяте за неговото притеснение да говори за проблемите си, допускам, че заболяването създава доста напрежение и за него и за Вас.

Подобна консултация може да Ви позволи да изразите и подредите чувствата си, да се успокоите. Ако не друго, това ще помогне и той да се успокои. Допускам, че се притеснява как неговите проблеми се отразяват на Вас – и се чувства отговорен за това. Съответно, ако Вие сте по-спокойна, и той няма да се притеснява толкова.

Ами, това е май засега. Ако решите да ползвате услугите на семеен консултант – можете да погледнете в справочника на нашия сайт. Или да ни пишете, надявам се да намерим начин да Ви препоръчаме някого – зависи от коя част на страната ни пишете.