Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.
Инвестира във вашето бъдеще!
Въпрос:
Здравейте, притеснявам се за майка ми, която е на 62 г. От 3-4 г. имаме битови дрязги и разправии с по-малкият ми брат, за които битовизми, според него и снаха ми, е виновна майка ми. Тя не може да вижда внучето си и брат ми и това много й тежи. В последно време не се чувства добре, разбит сън, непрекъснато говори, че не може да живее така отделена от сина си и от внука си и психически не се чувства добре. А семейството на брат ми, включително и той, не иска да поддържа връзка с нас всички . Какво да направя, да се обърна ли към невролог или психиатър за лекарства и успокоение?
Отговор:
Здравейте!
Най-доброто решение би било да намерите начин да се разберете с брат Ви и семейството му и майка Ви да се радва на общуването и с другото си дете, освен с Вас, и с внучето си. За съжаление, това понякога е много трудна или невъзможна задача… Изглежда, майка Ви трудно преживява раздялата със сина си и с внука си. Невъзможността да ги вижда е загуба. Процесът се усложнява от факта, че загубата не е необратима – докато въвлечените хора са живи, възстановяването на отношенията изглежда възможно (или да го кажем така: надеждата това да се случи остава). Справянето със загубата изисква преодоляване не само на тъгата, но и на гнева, който ситуацията поражда. А гневът често се насочва към човека, който е преживял загуба – дори без да си дава сметка за това, човек може да започне да обвинява себе си за случващото се или за случилото се. Това също усложнява процеса на справяне със загубата. В резултат от тези усложнения човек може трайно да бъде обхванат от мрачни настроения или дори да развие депресия. Човек може да загуби интерес към живота около себе си и към самия себе си, да загуби всякаква надежда за хубаво бъдеще, да посегне на живота си.
Струва ми се, че при майка Ви могат да се наблюдават някои фактори, които усложняват процеса на справяне със загубата – вероятно храни надежда отношенията да се променят към по-добро, насочва гнева си към себе си… Аз бих Ви препоръчал да организирате консултация с психиатър, за да може да се направи по-внимателна оценка на състоянието на майка Ви, на възможните рискове в тази ситуация и, ако е необходимо, да се вземат някакви мерки.
А Вие как се справяте в тази ситуация?
______________________________________
Вие сте консултирани от: Димитър Германов
