Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Повода, поради който реших да ви пиша, е депресията, в която се намирам в момента и която не е за първи път.
В момента съм на 46 г.,а преди 10 години ми бе поставена диагнозата биполярно афективно разстройство.

От както се помня съм леко депресирана. Като дете бях срамежлива,много разсеяна и трудно се концентрирах за дълго време. Имах проблеми с математиката, а за да науча уроците на разказване ми отнемаше доста време. Живеех и продължавам да живея и до днес в някакъв си мой свят и въпреки годините ми,като че ли разсъждавам и понякога се държа като дете. Успях да завърша с отличен гимназия и след това полувисш мед.институт.
Омъжена съм имам две дъщери и страхотен съпруг,който успях да загубя поради биполярното ми разстройство без да осъзнавах,че съществува въобще такова състояние.

Всичко започна с депресия,когато се наложи да напусна работа поради кашите които бях забъркала с колега в работата от интимен характер. Започна лечението ми от психиатър само на този симптом с антидепресанти.Беше ми много тежко както и при всяка следваща депресия. Но успях някак си да се измъкна от тази депресия, но за съжаление явно съм отишла много бързо в другата крайност. Вместо да си взема поука аз реших,че причината за депресията ми е че не съм с моя колега и продължих връзката,на която трябваше да сложа край. В интерес на истината този човек в началото даже не го харесвах. Нещата се усложниха,напуснах съпруга си заживях с въпросният мъж, като взех с мен по-малката дъщеря. Въобще не си давах сметка за последиците от тази моя постъпка върху децата,съпругът ми и родителите. Спомням си,че всички тогава казваха че не могат да ме познаят и това не съм аз, а някакъв демон се е вселил в мен.
Минаха около два месеца и аз отново взех да изпадам в депресия,осъзнавайки какво съм направила и колко хора съм наранила. Напуснах въпросният мъж и отидох да живея при родителите ми.
Моят съпруг преглътна цялата горчивина и заживяхме отново заедно заради децата. Отидохме на психиатър заради депресията и точно тогава разбрах,че причината за моите действия е биполярното ми разстройство.
След излекуването на депресията започнах работа на друго място, след това смених още едно работно място.
Когато се връщам назад в този период от време отново съм имала моменти на мания,но по-скоро с проява на надценяване на възможностите ми за съответната работа бях в еуфория и си мислех че ще се справя с поставените към мен изисквания. Всичко това се развива от 2004 до 2008 година.

През лятото на 2008 г. започнах на трето място работа и съм все още на това работно място. Заемам ръководна длъжност. През зимата на 2009г. изпаднах в депресия,която е последвана от много изтощителна работа дълги часове и себераздаване на работното място основно лятото,защото работата е сезонна. Слава Богу нямахме спешна работа зимата и успях да се задържа въпреки депресията. Лятото на 2010 г. се върнах излекувана отново на работното поле с много ангажименти и изтощителна работа. Но аз бях щастлива в еуфория и заредена с нови сили.
Искам да отбележа само,че преминавайки през тези фази,когато не бях в депресия и си мислех, че с мен всичко си е ок и спирах хапчетата,антидепресанти и епилептици.
През лятото на 2011 г. реших че в къщи ми е много горещо и отидох да спа в къщата на родителите ми,въпреки че съпругът ми не беше съгласен. Всъщност в този период аз на два пъти го засякох да си пише с жена във фейсбук и по скоро това беше моето оправдание. Въпреки,че съпругът ми много ми говори да се върна в къщи аз не го направих,вдигах скандали,правех се на жертва,а всъщност така ми изнасяше. Свободно си излизах и се срещах с който ми е приятно и така се разделихме за втори път. Но както и по-рано и сега депресията не закъсня. След този прилив на енергия и безумия,които свърших пролетта на 2012 г. изпаднах за пореден път в депресия за 6 месеца. Депресиите бяха мъчителни, не ставах от леглото не се къпех,не можех да ям, обвинявах се най-вече за това че отново съм допуснала грешка да си разбия семейството. През всичките тези епизоди на депресия моят съпруг е бил винаги до мен и ме е подкрепял.
Август месец излязох от депресията малко по малко и лятото на 2013 започнах работа нахъсана, еуфорична и отново реших че аз съм кадърен и умен кадър… много се стараех и бях педантична. Поведението отново ми беше малко по-агресивно имах страхотно мнение за себе си и никой не можеше да ме догони.И така до декември месец 2014 г., когато отново изпаднах в депресия и към днешна дата все още съм. Въпреки че на моят мъж му написах писмо, в което му обяснявах как се чувствам и че съм виновна за всичко аз и моето заболяване за което няма лечение,да се освободи от мен и да си търси жена с която да е щастлив. Но той все още не се е отказал от мен и ми се обажда и иска да ми помогне. А вече три години не живеем заедно,но нито аз нито той имаме постоянен човек до себе си. Децата пораснаха междувременно между моите състояния,които неимоверно им са се отразили. Добри деца са въпреки всичко.
При всяка депресия искам да се самоубия и се моля на Господ за неизлечима болест която да ме затрие.
Не издържам на това клатушкане от единия на другия полюс.

Предприети действия:
Ходя на психиатър,пия антидепресанти и Депакин основно когато съм в депресия. Когато изляза от депресията последният път до следващата депресия взимах ламотрижин и нищо друго.
Ходех за малко на психотерапевт, но не ми вдъхна надежда.

Семейство:
Отгледана съм от собствените ми родители, които са изключително грижовни. Нищо не ми е липсвало, те живеят за да сме добре ние със сестра ми и до ден днешен е така. Въпреки възрастта се чувствам още като дете и вместо те да очакват помощ от мен аз приемам помощ от тях.
Съпругът ми е отговорен баща и съпруг. Винаги ме е предпазвал от проблеми с финансите или нещо,което може да ме затормози.

Приятели:
Подкрепят ме цялото ГОЛЯМО семейство, моите родители, съпруг, деца, родители на съпруга и приятелки.

Решаващи моменти:
Когато съм имала трудности, винаги съм имала подкрепа като по-малка на семейството. Като по-голяма на съпруга ми и отново на семейството. Така че моята „личност“ е консуматорска.

Работа:
В момента съм главен технолог в едно предприятие. С колегите съм в добри отношения,но има случаи в които се карам с тях по време на работа.

Очаквания:
Опитвам се да намеря себе си и да успея да се справя с нежеланието ми на живот по всякакъв начин. Надявам се вие да сте сламката,за която да се хвана да преплувам от брега на депресията до моето аз и да не достигам слънчевите брегове на еуфорията колкото и приятно да се чувствам там.

Здравейте!

Благодарим ви за писмото! Решихме да го публикуваме с надежда, че други хора също ще се включат с коментари, за да получите повече от една „сламка”, с помощта на които да успеете да стигнете до брега. Едва ли имаме кой знае колко за добавяне към всичко онова, което самата вие вече знаете за биполярното афективно разстройство, научено от професионалистите, с които сте се консултирала през годините, а също така и от всичко, което лично сте преживяла покрай болестта. Народът казва: „Не питай учило, а патило”. Напоследък, няколко неправителствени организации, работещи в сферата на психичното здраве, положиха усилия тази  специфична квалификация, която хората придобиват в процеса на боледуване, респективно – възстановяване, да бъде разпозната и валидизирана от държавата, което да позволи на други организации, развиващи програми, насочени към подпомагане на възстановяването от прекарана психична болест, да назначат в екипите си такива„експерти от опит”, водени от разбирането, че страдащият може да бъде разбран най-добре само от онзи, който сам е преминал през страданието. А хората с психично-здравни проблеми имат нужда да бъдат разбирани от другите. Само това понякога може да се окаже достатъчно, за да се задържи човек на повърхността и да не бъде засмукан от водовъртежа на лудостта. Усещането, че сме разбрани ни успокоява, защото ни кара да се чувстваме нормални, като другите. Разбирането ни от другите носи нормализиращо преживяване по механизма „ако другите ме разбират, значи съм нормален… ако и други са преживяли нещо подобно на това, което аз съм преживял, значи не е толкова странно и необичайно”. С описанието на вашето страдание вие давате шанс на мнозина да се разпознаят в него и да си кажат „значи има и други като мен, не съм само аз”. А осъзнаването, че не си сам и имаш възможност да се свържеш с други през страданието, което сте преживели/преживявате, носи утеха. Ето как споделяйки перипетите, през които сте преминала и продължавате да преминавате, свързани с болестта, вие помагате на други хора. Помагате и на себе си, защото по този начин собственото ви страдание придобива смисъл – то ви поставя в позиция, от която можете да помогнете на други хора по начин, по който нито един професионалист, който не е преживял лично психична болест, не може да помогне. Така болестта се превръща от нещо, носещо само негативи, в нещо, носещо и позитиви; от нещо, което ви дисквалифицира, в нещо, което ви квалифицира; от нещо, което разрушава връзките ви с другите, в нещо, което ви свързва с другите. Продължавайте да помагате, като споделяте преживяванията си, свързани с болестта – правите го добре!

С уважение!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ