Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте!Казвам се Пенко.На 48 години съм , а вече 25и повече години страдам от ПР/паническо разстройство/!!Вече толкова години няма излизане от този почти ежедневен нечовешки,адски терор над личността и тялото ми какъвто е ПР!!Почти целият ми съзнателен живот мина в борба и сизифовски усилия да се мъча всячески да се преборя съсПР.Опитвал съм какво ли не:антидепресанти,билки,хомеопатия,самовнушение и автохипноза,иглотерапия и какво ли още не,но за огромно мое съжаление резултатите бяха нулеви или пренебрежимо малки!!Може би не съм бил настоятелен до края или не съм попаднал на правилната терапия или човек-незнам?Вече почти изгубих всякаква надежда че ,някой ден ще се отърва от този кошмар и ще заживея отново нормален живот!!За психотерапия съм споменавал на лекаря психиатър при който ходех, но той с пренебрежение и снисхождение се изказваше за своите колеги психотерапевти като ги наричаше търгаши и бърборковци, и че само с лекарства взимани месеци или дори години наред ще съумея да се почувствам „нормален“ човек!И наистина цената на психотерапевтичните сеанси са прекалено високи за мен ,а с това сякаш се изчерпват и възможностите за лечението на това състояние!Тази безизходица още повече засилва отчаянието ми!Почти ежедневно съм тревожен,напрегнат,депресиран,със световъртеж,задух,сърцебиене и още куп „прелести“ на които ме подлага Пр и Генерализираната тревожност!По някога получавам кризи поняколко на ден по време на работа или у дома независимо къде и с кого съм , а тревогата и страхът са неописуеми!!До такава степен съм свикнал с тези атаки ,че никой дори и не подозира как се чувствам аз в този момент и не разбира че нещо става с мен !! За капак на всичко имам и неврит на слуховият нерв който допълнително „подслажда“ букетът от неприятни симптоми!!Не казвам ,че няма и хубави и сравнително спокойни дни,но те са отчайващо малко на фона на безкрайните години тормоз!!В дъното на всичко е непреодолимия страх от СМЪРТТА!!Страхувам се дори от споменаването за болести ,нещастни случаи и смърт!!Страхувам се че тези паникатаки и постоянна тревожност ще ме разболеят от рак ,инсулт и тн.Страхувам се за здравето и живота на моите близки:майка,баща ,съпруга ,дете и тн.И макар че, да благодаря на Бога всички са добре ,не ми дава покой мисълта че рано или късно ще се случи нещо лошо с тях или мен! Зная че страховете ми са преувеличени,ирационални и въпреки това съм като в психологически капан!! Хиляди пъти съм се връщал назад във времето и съм се опитвал да намеря първопричината за това ми сегашно състояние и сякаш нямам обяснение за това а само догадки! Объркан и отчаян съм:така ли ще изживея живота си като заложник на собствената си психика?Най-малката неудача,проблем ,дреболия или телесен дискомфорт “ запалва фитила“ на неконтролируема тревога и стрес!Червеят на съмнението и безсилието и безпомощността ми да контролирам случващото се ме карат буквално да се треса от страх,мисля НАТРАПЧИВО И ПОСТОЯННО за риска, и при всяко подсещане за това се изпотявам,задъхвам,чувствам как стомахът ми се свива,замайвам се!Загубих и сънят си ,спя буквално по 2-3 часа на нощ, което ме съсипва и физически и подсилва неимоверно страхът и тревогата!Хипохондрията /страхът ми от болести/не ми дава мира!Знам че се притеснявам за неща коитоБИХА СЕ СЛУЧИЛИ ЕВЕНТУАЛНО ,но от това не ми става по-добре!!Мъча се да се успокоя че всичко ще е на ред,че няма да има никакви проблеми , се чувствам адски тревожен,относително спокоен съм само в кратки периоди от време в които се занимавам с нещо и сякаш се откъсвам за малко от проблемите и мислите си!Дали от тревожността или от някакъв друг проблем ,но съм с постоянно главозамайване,сякаш нямам правилно оросяване на мозъка?Постоянно се чувствам адски изморен ,отпаднал и сънлив още в началото на деня независимо от това че съм спал относително добре предишната нощ!!Често ушите ми пищят,и главата ми бучи а поне за сега нямам проблеми с кръвното и нямам обяснение за тези си неприятни усещания!

Предприети действия:
!Прочетох десетки пъти различни блогове за самопомощ при тези състояния!!Дори само като ги чета изпитвам известно облегчение!!Казват ми -спортувай!!Как да се занимавам с интензивен спорт като едва имам сили да ходя а камо ли да тренирам усилено?Тревогата и безсънието до такава степен са ме изцедили че съм като призрак!!Техники за релакс ги правя със записи от Радио за личностно развитие, сайт на Емо Розенщайн,и от няколко руски сайта за самохипноза ! Наистина облегчават страха и дори понягога заспивам сладко по време на записа ,но още като отворя очи и се връщам в морето от тревога и страх!!Пробвам и контролирано дишане но нещо не ми се получават нещата!Пил съм през годините какви ли не антидепресанти месеци наред/ксанакс,есциталопрам,феварин и т.н./,пробвал съм с билки,иглотерапия,хомеопатия,но резултатите са нулеви или незадоволителни

Семейство:
Израснал съм в задружно семейство,обичано ,но не глезено дете съм бил.Не е имало тормоз, лишения,пиянски изцепки,негативно отношение от страна на родителите ми!Обичам си ги много ,да са ми живи и здрави!!Винаги много са ми помагали със съвети и материално с каквото могат!Въобще имах хубаво и безгрижно детство!!Имам си и свое семейство от 26 години,съвсем нормално!Съпругата ми ме обича,имам голям син който завърши висше образование,много готино ,културно и точно момче!Не съм имал някякви тежки семейни конфликти ,живеем нормално !Не казвам че никога не е имало препирни, сърдене,конфликти ,но нищо непреодолимо!

Приятели:
нямам много близки приятели, поддържаме добри взаимоотношения с няколко приятелски семейства и с близките си!Наистина липсват ми по-чести контакти и събиране с приятна компания но такива са обстоятелствата

Решаващи моменти:
Проблемът ми според мен започна много отдавна още в гимназията !Завършил съм музикално училище ,но за съжаление моят музикален педагог беше изключително груб да не кажа и жесток с мен,на уроците ме обиждаше,малтретираше ,дори по-някога си позволяваше и да ме удря,е не жестоко но представете си как съм се чувствал като съвсем малко подрастващо момче!Още тогава страха започна да ме владее,не ми се влизаше на урок,треперех,сърцето ми свито,устата пресъхнала ,едва дочаквах края на урока и така цели 5 години!Е завърших но това явно ми се отрази по-късно!Мислех че всичко е свършило и това бе така няколко години до първата жестока паническа криза когато бях вече на 23години и така до днес!!!!

Работа:
Вече 20 години работя в МВР,работата ми е на смени дневна-нощна,не е чак толкова напрегната поне до сега!Проблемът ми в момента е следният : трябва да избирам между това да остана на работа ,но при много по тежки и неблагоприятни условия или да се пенсионирам!!Ако го направя се СТРАХУВАМ от това че, няма да имам вече тези финансови възможности и че, няма да разполагам с достатъчно средства за текущи ежемесечни раходи!!отговорен човек съм и не искам семейството ми да е в нужда!!Трябва задължително да започна нова работа за да съм що годе финансово осигурен!!Несигурността ме плаши и това отново ИЗОСТРИ неимоверно паниката и СТРАХА

Очаквания:
Няма как да очаквам съвет като от бизнес или кариерен консултант за това как да действам предвит горепосочените обстоятелства НО много бих искал да ми дадете съвет как да се справя с тази моя изключително остра СИТУАЦИОННА паника и тревожност,какво лечение ще ми препоръчате,какви методи,техники или терапии биха ми помогнали!!Как да избягам от натрапчивите, постоянни и ужасяващи мисли за бедност,болести и смърт!!Мислите ми са тези които ме разболяват и от които не мога и не мога да ИЗБЯГАМ и от които нямам мира и покой!!!!

Решението е просто – трябва да престанете да бягате. Колкото повече бягате, толкова повече страховете ви ще ви настигат, защото страховете ставата по-силни от вашето бягство; точно като че сте на бягаща пътека – колкото по-силно бягате, толкова по-бързо се движи лента под краката ви и ако продължавате така не само, че няма да се преместите и на метър от мястото, на което сте, ами може да се сгромолясате от изтощение; ако искате да се почувствате по-добре и да успокоите дишането и пулса си, спрете да бягате, слезте от пътеката. И още нещо. Принципно ще е добре да се научите да не мислите толкова много, да не анализирате, да не разсъждавате, да не управлявате риска с информираност и научен подход, а повече да усещате и чувствате. Това не е лесно. Особено за мъже, които са свикнали да се справят с предизвикателствата подхождайки аналитично и разумно, а не емоционално и интуитивно. Не е лесно, но е напълно възможно и достижимо. Има разни психолози, които организират тренинги за емоционална интелигентност и ей такива едни неща… На пръв прочит тези тренинги може и да ви се сторят безсмислени и шарлатански, но може би ще бъде добре да си позволите да се произнесете с оценка едва след като сте преминали през тях и имате личен опит с преподавания метод.

Всъщност е време да си намерите психотерапевт. Което означава да признаете, че психиатърът ви се е провалил и се е оказал празен бърборко Потърсете когнитивен психотерапевт – когнитивната терапия е с най-много доказателства за ефективност при лечение на тревожните разстройства и на първо време може да бъде най-приемливият за вас терапевтичен метод. А по-нататък може да опитате и нещо „по-екстравагантно“, като психодрама-терапия, например или техниката за емоционална свобода. Съвсем сериозно.

Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ