Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.
Инвестира във вашето бъдеще!
Въпрос:
От известно време не ми спори в работата. Постоянно отлагам…Обхванала ме е апатия. Работата ми е отговорна и свързана със срокове, което още повече ме притеснява. Неотложните неща ги изпълнявам, но изостава другата работа. Ангажирала съм се и с допълнителна работа, където също има такъв проблем, но там нещата малко зависят от мен. Имам чуството, че няма смисъл да живея, но непрекъснато си повтарям, че това не е така. Имам различна литература за повишаване на мотивацията – Силата на твоето подсъзнание, Изкуството да обичаш – Ерих Фром, Методът Силва, начини на организация на работното време и др. Но те не са ми достатъчни. Правя си планове, но всъщност не ги изпълнявам… Пия от време на време Лексотан -1/4 когато ми е напрегнато… Моля Ви, дайте ми съвет, какви медикаменти трябва да приемам или някакъв друг начин, за да мога да се справя. Няма да се предам! Искам да бъда пак жизнена и енергична както преди.
Отговор:
Здравейте,
Ситуацията, която описвате, много прилича на третия стадий от развитие на стреса.
Стресът може да се разглежда като баланс между външните изисквания (стресори) към нас и индивидуалния ни капацитет за справяне (буфери).
Високо ниво на стрес може да има, например, когато стресорът е тежък, а капацитетът ни за справяне – нисък.
Един и същи стресор може да бъде възприет като тежък или по-лек в зависимост от това, какъв е капацитетът ни да се справим с него.
Всяка промяна в обкръжението е източник на стрес. Той се развива в няколко стадия, като всеки стадий е част от прогресия във времето.
В първия стадий може да има лека тревожност, но тя обикновено е свързана с приятна възбуда от ново предизвикателство (повишаване в службата, започване на нов проект и т.н).
В този етап мотивацията ни обикновено е висока и усещаме в себе си достатъчно енергия, за да се справим с предизвикателството.
Във втория стадий, ако нивото на стреса продължи да се покачва, може да се появи усещането, че сме затрупани с работа или че не можем да си поемем въздух от работа.
В този случай полезна работа вършат техниките за редуциране на стреса (мускулна релаксация, медитативно дишане, грижи за здравословен начин на живот – физическа активност, балансирано хранене, изобщо – грижи за себе си).
В третия стадий, при продължаващ стрес, най-честото опакване е: “колкото повече работя, толкова по-лошо става”.
Появяват се оплаквания от главоболие, мускулно напрежение, умора, изтощение.
Тук вече е добре към нещата, описане по-горе, да се помисли и за редукция на източниците на стрес.
Последният, четвърти стадий, се нарича “стадий на прегаряне”.
Когато се стигне до него, човек се чувства емоционално изтощен и неудовлетворен от себе си.
Един начин да се ориентираме дали сме стигнали до този стадий е, ако почивните дни не ни стигат, за да се възстановим от напрежението през седмицата.
В този стадий нараства необходимостта от външни промени, например, да се излезе в отпуск, защото в противен случай може да се наложи отпускът да е по болест.
Хроничният стрес снижава имунните сили на организма и започват периоди на боледуване, в които организмът ни сам си взима почивка.
Струва ми се, че едно от най-неприятните неща при прогресиращ стрес е усещането, че за да се справим, трябва да работим повече.
Всички съвети, които сами си даваме или получаваме от приятели, изглеждат неприложими или неадекватни на конкретната ситуация, в която се намираме.
Бих Ви препоръчала да се обърнете към психично-здравен професионалист, заедно с който да идентифицирате източниците на стрес в живота Ви, да изградите Вашата лична стратегия за справяне и да се мотивирате да я следвате.
Успех!
____________________________________
Вие сте консултирани от: Владимир Сотиров
