Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.
Инвестира във вашето бъдеще!
Въпрос:
Здравейте! На 26 години съм, мъжки пол. От доста време вече ме мъчи един проблем с психическото ми здраве. Въпреки че за околните изглежда безобиден, но той честно казано ме вади от активния живот и аз се притеснявам много. Развих страхова невроза (по точно агорафобия). Като излизам навън или като пътувам ме обзема необоснована паника и ми прилошава. Ходя от вече 2 години при психиатър, той ми назначи лечение с антидепресанти (анафранил, амитриптилин и др.), които и сега редовно вземам по предписаната схема. За съжаление не мога да кажа, че съм се преборил напълно с проблема. Лекарствата потискат болестта, но не я премахват напълно. Все още имам смущения от този характер, които идват на „приливи и отливи“. Този проблем при мене се появи след смъртта на майка ми, преди седем години и както споменах, е на периоди – от пълно отсъствие, до състояние, при което въобще не ми се излиза навън. Какво ще ме посъветвате да правя? От медикаментозното лечение няма кой знае каква полза, в това сам се убедих вече. Има ли други, по-ефективни начини за лечение и кои са те? Къде да потърся помощ? Благодря Ви, предварително!
Отговор:
Здравейте,
По принцип страховата невроза е състояние, което започва в резултат на силен стрес. Един от най-силните стресори в живота ни е загубата на близък човек. Вие сте загубили майка си и то в период, в който сте приключвали един етап от живота си (завършване на средното образование и напускане на света на юношеството) и сте започвали друг (навлизането в света на възрастните, избор на професия или продължаване на образованието и т.н).
В тези периоди, които сами по себе си са достатъчно сериозни източници на стрес, обикновено имаме нужда от близки, които да ни подкрепят в прехода.
Така че на 19 годишна възраст Вие сте преживели сериозна двойна криза, която е дала като последица страховата невроза.
Чудя се дали е било възможно да говорите с някой (близък или професионалист) за това, как сте се чувствали тогава; дали сте имали възможност да скърбите; какво е било мястото на майка Ви в живота Ви; какво означава за Вас загубата й; и т.н.
В нашата култура обикновено се смята, че мъжете трябва да са “силни” и не им е позволено да изпитват или да проявяват чувства като скръб, тъга, мъка.
Думите, които чуваме са: “Стегни се!”, “Трябва да се справиш!” и т.н.
Невъзможността да изразим чувствата си открито води до реагиране на телесно ниво (във Вашия случай с панически атаки).
Горещо Ви насърчавам да потърсите психотерапевт, с който да пропътувате през голямата тема за разделите, които съпътстват живота ни, и скръбта, свързана с тях.
Успешно пътуване!
___________________________________
Вие сте консултирани от: Владмир Сотиров
