Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Аз съм момиче на 17 години. Обикновено винаги съм се справяла сама с проблемите си и винаги съм била доста твърда и сериозна в тези отношения. Мразя да споделям с близки и приятели, защото не искам да ги притеснявам. Напоследък станах много избухлива и то за много малки и незначителни неща. Почвам да се дразня и от нищото почвам да плача, това е много не обичайно за мен, от самия факт, че съм се разплакала почвам да се дразня още повече и на моменти ставам непоносима за околни и дори за себе си. Все по-често ме боли глава-сякаш нещо ме стяга на главата. Треперят ми ръцете. Вие ми се свят (по принцип съм с ниско кръвно и е нормално да е от това). Загубила съм всякакъв апетит, ям, защото приятелят ми ме кара. Губят ми се спомени, например не помня какво точно и кога точно съм правила през деня. Спи ми се много повече от преди и сънувам кошмари, в които доста се вглъбявам, постоянно си мисля за съня. В момента имам семейни проблеми, но не са толкова сериозни, не са нещо, което да ме накара да се чувствам по този начин. Спрях да изпитвам желание и удоволствие от нещата, от които преди съм изпитвала. Например преди нямах търпение да отида на тренировки, а сега отивам просто, защото го чувствам като задължение. Даже вчера преди да отида се разколебах дали въобще ми се ходи, тръгнах натам и по пътя още няколко пъти се зачудих дали искам да отида.

Предприети действия:
Нищо не съм предприемала, но се усещам, че съм различна и близките ми ме усещат, че нещо не е наред. Взимам имуно-стимуланти от няколко седмици насам.

Семейство:
Родителите ми са разведени и досега живях при майка ми, но от 1 година насам живея при баща ми, с който отношенията ни са доста обтегнати. Точно в момента живея сама, тъй като той работи в чужбина. Имам леля, която живее в отсрещния апартамент и всеки път, в който се видим се караме, имам чувството, че като че ли ми пие от енергията. От последния ни скандал, почнах да се чувствам по този начин.

Приятели:
Имам приятел от 6 месеца и с него винаги сме се разбирали прекрасно. От едно известно време постоянно се дразним и се караме, знам, че аз съм проблема, защото се отдръпнах доста от него, излизаме заедно, но се държа все едно сме само приятели. Интимните ни отношения също са в някаква черна дупка. С майка ми също почнахме да се караме доста по-често. А относно приятели – тотално спрях отношения, просто се изолирах от тях. Нямам желание да се виждам с тях или да контактувам.

Решаващи моменти:
Всяка година в живота ми се случват много такива събития, но има едно голямо, нещо като черешката на тортата. Но като цяло мисля, че момента, който ме накара да се замисля коя съм аз и какво искам от живота си е, когато Дядо ми почина. С него бяхме наистина много близки и той ми беше повече баща, от колкото биологичния ми. Когато това се случи бях на селото ми, тъй като бях почнала да работа в съседното градче, Баща ми ми се обади една вечер и ми съобщи новината по най-нелепия начин (просто ми каза – „дядо ти почина“ и ми затвори телефона). От там целия ми живот тръгна надолу, аз самата, като че ли исках да пропаднах, да дам нещо като рестарт на живота си. Цялото това лято е доста черно в съзнанието ми. Извлякох доста поуки и уроци от това лято. Направих грешки, които ми помогнаха да израстна. Лошото, обаче е, че ми остави и доста лоши спомени, за които не искам да говоря и нито едно момиче на моите години не трябва да преживява. Самият факт, че започнах да живея сама, на чуждо място, с хора, които мислех за приятели, а всъщност не ми бяха такива, говори само по себе си.

Работа:
Аз съм ученичка в десети клас. С класа ми никога не съм се разбирала, също така и с учителите. Винаги съм била устата, нахакана и винаги съм защитавала своите решения и своите позиции и точно това ми е играло доста лоша шега. В работата съм подхождала много по-сериозно, с колегите ми съм поддържала чисто професионални отношения.

Очаквания:
Надявам се да ми покажете от къде идва този проблем или поне да ми дадете някакъв съвет, защото както вече споделих това е много нетипично за мен.

Като всеки нормален човек, вие сте способна да реагирате вътре в себе си на негативни житейски обстоятелства. За съжаление, обаче, повечето хора (а изглежда и вие) не дават външен израз на преживяванията, които различни житейски събития предизвикват у тях. За съжаление, повечето хора разбират силата като способност да спотайват преживяванията си вътре в себе си и да не показват чувствата си. А всъщност е точно обратното – само силните хора са способни (и свободни) да споделят без страх преживяванията си, да говорят с другите за неща, за които повечето хора не смеят да говорят (защото си мислят, че е проява на слабост) или просто не знаят как, защото никога не са го правили. Способността да се себеизразяваш естествено е сила, а не слабост!

От начина, по който описвате състоянието си може да се допусне с голяма степен на вероятност, че вие сте развила депресия. Причините за тази депресия най-вероятно са свързани с поредицата негативни събития, които са се случили напоследък в живота ви. Не всички от тях вероятно са осъзнати като такива, но се надявам, че докато сте писала писмото си сте си дала сметка в по-голяма степен и по ясно сте осъзнала значението на някои от събитията в живота ви.

Лечението на депресивните състояния обикновено включва и говорене. Говоренето за нещата, които сме преживели и продължаваме да преживяваме е начин да се освободим от негативната емоция, която е генерирана от негативни житейски събития и е останала блокирана вътре в нас. Или иначе казано – начин да вентилираме и да изпитаме облекчение, настъпващо в резултат на освобождаването на тази негативна емоция чрез говоренето. Говоренето – назваването и изричането, е един от начините да се случи този терапевтичен ефект. Това не е единственият начин за себеизразяване, но е най-достъпният. Или поне за онези сред нас, които са успели да усвоят и развият добре езика, за да могат да го използват като средство за себепознание и себеизразяване. А на вас са ви се случили доста неща, около които си струва да се говори и да се венилират емоциите, които тези събития и преживявания са генерирали. Ето защо изглежда уместно да намерите психолог, с когото да разговаряте за нещата, които ви вълнуват. Заедно с него ще прецените дали да не се консултирате и с психиатър, който да ви препоръча някакви лекарства, с чиято помощ по-бързо да излезете от депресивното състояние. Лекарствата и говоренето не трябва да се разглеждат като алтернатива едно на друго, тоест едното не изключва другото, напротив – взаимно се допълват.

Надявам се, че някои от статиите в нашия сайт ще ви помогнат да вземете решение за лечение, с чиято помощ ще преборите бързо и ефективно депресивното си състояние. Препоръчвам ви статията на д-р Младенова за депресията.

С уважение!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ