Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте! Момиче на 23 години съм и имам връзка с мъж на 29 г. от 2 години и 6 месеца. В началото на нашата връзка живеехме разделени- той в друга държава, а аз в България и така 1 година. За това време имахме и проблеми, но като цяло се разбирахме. Преди той да се върне от чужбина аз отидох в неговата къща, където живее майка му. За краткия си престой там (1 седмица) видях, че тя е властна жена и много обича синовете си, но не ми направи чак такова впечатление, че това се отразява на живота им. Моя приятел се върна от там и заживяхме заедно с майка му в една къща. От там започнаха моите мъки. Виждах как тя обвинява мен, че той се е върнал от чужбина, как се меси в нашия живот (постоянно иска да знае къде ходим, какво правим и т.н., но питаше за това с ужасен за мен тон). Той (приятеля ми) виждаше тези неща, но нищо не правеше, а само си казваше утре е нов ден и всичко ще се промени. За съжаление не се промени и майка му след около 6 месеца живот с мен посегна да ме удари. Аз исках да се изнеса, но не събрах смелост (явно от любов). Тогава приятеля ми нищо почти не направи освен да и каже да не прави повече така. След около месец и половина след тази случка стана скандал, в който майка му ме обвини, че ям всичко и заминавам при моите родители, че сме я делили( за мен не е така), че не сме и купували подаръци и т.н. Аз се изнесох при родителите ми и моя приятел ме последва. След 2 седмици си намерихме квартира и си мислех, че моите мъки приключиха, но уви задълбочиха се. Майка му започна да иска той да ходи при нея, да и обръща внимание (по моя преценка, за да не стои много при мен), да прекарва поне събота при нея под предтекст че има работа там. Напоследък моя приятел уж се е усетил какво се случва и когато е при мен се ядосва на това което тя прави, но като отиде при нея и мълчи и се съгласява с нея за почти всичко. Трябва да доуточня, че с нея нямам контакт от 7 месеца освен едни 2 дни които бяхме при нея за по 2 3 часа, за да се видим с леля му, която е от далеч. Пиша ви за да ми олекне и за да попитам само аз ли си мисля , че заради майка му ние не можем да живеем живота си и да сме щастливи.
Извинявам се,че е дълъг разказа, но се постарах да го съкратя максимално.

Предприети действия:
Много разговори с приятеля ми почти всеки ден.

Семейство:
Имам брат , майка и баща, които дават всичко за мен. Никога не съм живяла в напрежение и караници, които са присъщи за семейството на приятелят ми. Майка ми и баща ми се обичат и го показват, показват и обичта си към нас с брат ми. Винаги ми помагат и сега когато не живея с тях.

Приятели:
Приятели почти нямам, споделям със родителите си, но не всичко за да не се притесняват.

Решаващи моменти:
От 14 годишна отидох да живея и уча в голям град и получавах финансова помощ от родителите ми.

Работа:
Не съм работила до сега, защото имам заболяване което не ми позволява да работя каква да е работа.

Очаквания:
Очаквам да ми даде някаква реална представа в каква ситуация се намирам,защото мисля че аз не мога да го осъзная.

Изглежда така, сякаш имате напълно реална представа за ситуацията, в която се намирате. По-важният въпрос, обаче, е, как тази ситуация рефлектира и повлиява върху отношенията с приятелят ви – сега и в бъдеще. Защото по всичко изглежда, че майка му ще продължи да взаимодейства с него в познатия ви вече стил – обсебващо и манипулативно. Малко вероятно е тя да се промени и не е реалистично да очаквате такава промяна. Напротив, нейното обсебващо и манипулативно поведение може да се засили с времето. Особено голям тласък това поведение може да получи през ролята й на баба с появата на внуци (ако планирате да имате деца). Но пък не толкова невъзможно е приятелят ви да се промени. Още повече, че той показва, че е способен на такава промяна, способен е да разбира какво се случва и на тази основа да взима решения и предприема действия, насочени към неутрализиране на вредните последици върху него и вас от поведението на майка му. Изглежда, че на майка му й е трудно да се раздели с него, трудно й е да го пусне при друга жена. Нищо не споменавате за бащата на приятеля си и това ме кара да мисля, че майка му е сама, без мъжко присъствие около себе си (или ако има, то е символично и незабележимо). Това би могло да бъде част от обяснението за поведението на майка му. Разбира се, това не може да бъде причина приятелят ви да избере да остане с майка си – това би било пагубно за него, би го обрекло никога да не може да има пълноценен живот, свое собствено семейство, здрави и пълноценни отношения с жена. Ето защо, ако той е наясно с това, той ще трябва да се раздели с майка си – не само физически, но и емоционално. При това без да изпитва разяждащо чувство за вина. Това със сигурност ще е най-трудната част от плана за неговото автономизиране от майка му, защото по всичко изглежда, че тя ще се постарае да го задържи с цената на всичко, включително с вменяване на чувство за вина  (това, впрочем, е класически манипулативен похват, използван от родителите в съпротивата им срещу автономизирането на вече порасналите им деца). Но едно трябва да е пределно ясно – ако майка му има нужда от мъж, който да й помага в домакинството и в живота, ще трябва да си намери друг, различен от сина й. И това е нейна задача. И никой не е длъжен и не бива да принася в жертва собственото си щастие и благополучие, в името на щастието и благополучието на родителите си.

Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ