Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Въпрос:

Не знам от къде да започна с моя проблем. Много съм избухлива и това ми пречи в комуникацията с хората. Ставам непоносима на моменти и това и мен дразни. Във връзката си също постъпвам така. Може би започвам да приличам на баща ми – той е алкохолик и непрекъснато крещи и недоволства, аз ставам същия индивид и това ме побърква тотално. Всячески съм се опитвала да не съм като него, но явно това се случва. Лошото е, че в моменти на безсилие изпитвам нужда да нараня с думи или чупя нещо. Случвало се е да посягам на моя приятел. Добре, че той е кротък и ме търпи и не ми отвръща със същото. В този момент съм същата, като баща си. Страх ме е, да не го изгубя – може да изгуби търпение и да ме остави. Полудявам от ревност само като си го представя това ме подлудява. Искам да живея с него, но не издържам на затворен начин на живот – аз обичам хората, излизанията, веселбите и той също, но непрекъснато ми прави забележки, че малко се задържам в къщи, че не мога ли да оставам сама, иска да ме превърне в домакиня, каквато е майка му и майка ми – човек без реална реализация. А аз съм контактна личност – преуспявам в професията си и се издигам и не мога да се затварям вкъщи – това ме подтиска. Той е кротък, а аз съм буйна и това ни дели. Аз искам постижения, развлечения – сега сме млади и несемейни, нямаме деца, сега е момента да сме безгрижни, като не сме на работа, но той все намира причин да ме възспре, не с лошо, но с мрънканията ме манипулира. Започва да мрънка, изкарва се жертва и на мен ми става мъчно и се съобразявам, а в мен се събира неизразходвана енергия – това ме подтиска и ми разваля настроението. Как да постъпя, че да не се получава така. Като дете бях доста чувствителна и кротка – не смеех да казвам НЕ, но нещата се промениха – сега го мога и се чувствам по-добре и той се дразни, че съм толкова категорична в решенията си и ми казва, че не съм била човек – нямала съм чувства. Пробужда в мен чувство на вина и за момент ми става кофти, но аз имам малко по-твърд характер и това ми минава. Като се караме за глупости на мен бързо ми минава и съм склонна да забравя, но той само мърмори, като някоя жена и само се оплаква. Дразня се на това мрънкане и оплакване. Имам чувството, че аз съм мъжа. Не знам дали е станало ясно за вас наличието на някакъв комплекс или психично отклонение, но се надявам да ми пишете. Благодаря за вниманието.

Здравейте,

Писмото Ви като цяло ме кара да мисля, че се усещате в затворен кръг, от който не можете да излезете и това Ви кара да страдате. Сякаш факът, че баща Ви е фигура, която Вие не харесвате и се опитвате рязко да се отграничите от нея, Ви прави тревожна, когато зaбелижите у Вас качества, които Ви напомнят на него.

И това вероятно Ви вкарва във вътрешен конфликт – от една страна искате да сте различна от баща си, от друга страна се чувствате толкова крехка и безпомощна на моменти, че Ви е трудно да не избухнете.

Отхвърляте баща си, за това че той е агресивен, крещи и недоволства. И когато Вие се държите като него, очаквате, че ще бъдете отхврълена така, както Вие отхвърляте баща си.

Сякаш това Ви кара вечно да сте под напрежение – не може да спрете да избухвате и съответно непрекъснато се страхувате, че ще бъдете отхвърлена или изоставена.

Сигурно Ви е много трудно.

Същевременно е сложно човек сам да се спре да избухва, при положение, че вероятно сте израстнала в семейство, в което този модел на поведение е бил вероятно често явление.

Мисля си, че много се стараете, но вероятно Ви е невъзможно да спрете да сте “непоносима”, както пишете в писмото, а същевременно изпитвате силни угризения за това и се измъчвате.

Ако Вие смятате, че избухванията Ви пречат да имате хармонични отношения с хората, бихте могла да опитате да не се борите сама, както до сега. Контролът Ви над тях не зависи особено от твърдия Ви характер, макар че благодарение на него, Вие просперирате в работата.

Вътрешните импулси на хората трудно се овладяват от волеви усилия, те са резултат от сложни вътрепсихични процеси, които човек сам е трудно да контролира.

Затова в справянето с този проблем биха могли да Ви партнират консултанти, с които да проследите какви са причините за това поведение, както и да изследвате усещанията Ви за безсилие вътре във Вас и начините, по които бихте могли да се “грижите” за тях, така че да не Ви е необходимо да избухвате, когато се усещате уязвима и беззащитна.

Разбира се, този начин за справяне с трудностите Ви, които описвате в писмото, е просто една алтернатива, която бихте могла да опитате лично за Вас.

По отношение на трудностите, които описвате във връзката с настоящия Ви парньор, изглежда, че и двамата имате затруднение да определите и приемете различията по между Ви, така че всеки да прави неща, които му носят удоволствие по отделно и едновременно с това да се чувствате добре във времето, в което сте заедно.

Една артернатива за Вас като двойка, която бихте могли и двамата да опитате, е да посетите заедно фамилен консултант, с които да работите по настоящите Ви отношения, така че всеки един от Вас да може да изгради умения, с които да се чувства пълноценен както сам за себе си, така и вътре в системата на двойката.