Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте! Имам нужда от съвет относно лечението на майка ми, която страда от дълги години от параноидна шизофрения с промяна на личността. Години наред не беше лекувана, защото отказваше лечение и твърдеше, че не е болна. При първата си сериозна криза беше настанена в психиатично заведение. След това до 2010 не е лекувана, тъй като близките ни не можаха да се справят със ситуацията. Тогава аз бях дете и не бях наясно с диагнозата. С времето нещата станаха нетърпими, състоянието и стана хронично, не спеше, беше много агресивна, вършеше и говореше налудничеви неща. През 2010 години с помощта на моя приятелка се свързах с една психиатърка. Тогава се интересувах дали има някакво лекарство под течна форма, защото тя винаги е отказвала да приема каквито да е лекарства. Разбрахме се да и давам лекарството, Рисполепт, без нейно знание за кратко време, докато стабилизираме състоянието и и успея да я убедя да отидем на лекар. Майка ми бързо се повлия положително от лекарството. С общи усилия с психиатърката, майка ми започна да приема по 2мг Рисполепт дневно. Драстично се подобри поведението и, но понякога забравяше да го пие или пък казваше, че не иска повече да го пие. Но като цяло с помощта на баба ми, която се грижи за нея, защото аз живея в чужбина, лечението вървеше нормално. След лечение около 2 години с Рисполепт, лекарката ни предложи да преминем към инжекционно лечение с Kceплион. Веднага след започване на лечението с Ксеплион 75 мг месечно майка ми започна да се оплаква, че не може да върви. Започна да се появява промяна в поведението и след 20тия ден от инжекцията, затова дозата беше увеличена на 100мг. Видимо не излежда вдървена, но не успява да стигне по далеч от съседния блок. Понякога има малко подобрение успява да провърви по дълго разстояние. Напълно отчаяна е, повечето време прекарва в леглото. Ежедневно полага усилия да върви, но малко след това се прибира и обяснява, че не успява да стигне до никъде. Не успява да обясни какво точно чувства, единственото, което казва е „ не мога да вървя, не мога да вървя.“ Това състояние още повече ограничава всекидневието и. Като коректор психиатърката изписа Акинестат дневно по една таблетка и Ривотрил при нужда. Майка ми казва, че не чувства подобрение относно вървенето. Това положението продължава вече втора година. Много бих искала да и помогна, защото виждам, колко е отчаяна. Тежко не само за нея, но и за нас с баба ми. Като цяло не се е оплаквала от болки. Психиатърката няма отговор за състоянието и, а многократно съм разговаряла с нея за това. Според нея по скоро е вид внушение, но аз не споделям мнението и, защото познавам майка ми и не съм я виждала друг път така. По принцип е жизнерадостен човек и обича да се разхожда.
Интересувала съм се дали може да променим лечението, но тя не намира за нужно.

Предприети действия:

Семейство:

Приятели:

Решаващи моменти:

Работа:

Очаквания:
Имам нужда от съвет дали е възможно това й състояние да е страничен ефект от Ксеплион и дали други пациенти имат такива оплаквания. Смятате ли, че има смисъл да се пробва с друго лекарство пак под инжекционна форма?

Много благодаря предварително!

Здравейте,

Моята принципна позиция е, че ако едно лечение върви добре и състоянието на пациента е закрепено в състояние на пълна или частична ремисия (отсъствие на симптоми или наличие на минимални симптоми), не бива да се променя нищо. Разбира се, липсата на съдействие към лечението е формална индикация за замяна на лечение с лекарства, приемани през устата (перорално), с такива, прилагани инжекционно (парентерално). Във вашия случай, обаче, семейната система е намерила начин да компенсира лошото съдействие от страна на майка ви към пероралното лечение. Може да се каже, че семейната система е била в състояние на относително стабилно равновесие. Всяка намеса в система, постигнала състояние на равновесие, постигнато трудно, носи риск от дебалансиране на системата като цяло. Ето защо според мен препоръката за замяна на пероралното лечение с инжекционно е била, може би формално обоснована, но по същество високорискова и като такава, необоснована. Нека приемем, че това е било опит да се оптимизира лечението и да се намали бремето за семейството в осигуряването на постоянство в подържане на състоянието на ремисия чрез медикаментозно лечение. Опитът обаче е с негативен резултат – състоянието на пациентката е влошено. Независимо дали се наблюдава или не при други пациенти подобни оплаквания при провеждане на лечение със същото лекарство, вашата майка има оплаквания, които тя свързва с провежданото лечение и тези оплаквания са устойчиви във времето, а също така не се повлияват от предприетите мерки да бъдат облекчени. Това е напълно достатъчно основание лечението да бъде преустановено и да се възобнови стария метод на лечение, при който подобни оплаквания не са били наблюдавани. И забележете – не да се търсят и опитват нови медикаменти, нови депо-форми на други антипсихотици, а да се възстанови старото лечение, при което е било постигнато състояние на ремисия. Принципната ми позиция е, че ако имаме доказателства за добър резултат от провеждано в миналото лечение, то трябва да се прилага именно това лечение, за което имаме такива доказателства, вместо да се експериментира с нови медикаменти. Всеки експеримент носи риск и той ще бъде за сметка на пациента и неговите близки, в случай, че се окаже неуспешен. Вашият случай е точно такъв и според мен по-нататъшно експериментиране с нови лекарства е необосновано. Моето мнение е, че трябва да се възстанови старата схема на лечение и това да се случи в рамките на обсъждане на сегашната ситуация между психиатъра и майка ви, в който да стане ясно, че психиатърът чува и се съобразява с оплакванията на пациента си и ги възприема сериозно, а не ги омаловажава или дори отрича, с настояването си лечението да продължи без промяна, ВЪПРЕКИ оплаквнията на пациента си. Това демотивира пациента и носи риск от разрушаване на доверието и връзката лекар-пациент. Съобразяването с оплакванията на пациента и с неговите предпочитания за провеждането на поддържащо лечение е предпоставка за повишаване на съдействието на пациента в лечението. Иначе става точно обратното и вместо да се изпишат вежди… Във вашия случай един разговор от страна на психиатъра с майка ви, в който той приема да се преустанови поддържащото лечение с инжекция именно поради оплакванията на майка ви и не възразява да се възстанови предходното лечение, ако то е предпочитаното от страна на майка ви и семейството не се противопоставя, ще допринесе за нарастване на доверието на майка ви към нейния лекар и е предпоставка за повишено съдействие към лечението. Нека не забравяме, че ефекта от провежданото лечение зависи в голяма степен на изградените терапевтични взаимоотношения между лекар и пациент и си струва де се инвестира в изграждането и подържането на такива взаимоотношение. А това означава взаимно доверие, приемане и зачитане. Защото колкото и да е добро едно лекарство, ако пациентът няма доверие на лекаря, който му го предписва, то и най-доброто лекарството няма да помогне, просто защото пациентът няма да го взима.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ