Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Брат ми е на 38 години, с диагноза „Параноидна шизофрения“. Приема Абилифай от 4 години, но от 3 години получи болки в ставите. Пие различни таблетки за ставното заболяване, но до момента няма никакъв ефект. Възможно ли е ставното заболяване да е провокирано от приема на Абилифай? И да е причинено от странично действие на лекарството? Моля Ви, дайте ми съвет какво трябва да се направи. От 3 години е нетрудоспособен, не е и пенсиониран по болест.

Здравейте,

Ако Ви разбирам правилно, Вие се притеснявате, че брат Ви от три години не работи, но и не получава пенсия, т.е. няма никакви доходи. Вероятно, необходимостта да го издържате пада в голяма степен върху Вас. Още по-лошо е, че перспективата за възстановяване на работоспособността му е неясна – три години вече той приема лекарства за болките в ставите (в които виждате причината да не може да работи), но това не дава резултат. В търсене на изход от тази ситуация Вие се питате дали Абилифай, който е започнал да взима една година преди започването на болките, не дава такъв страничен ефект.

Разбира се, Абилифай, както и всяко друго лекарство, може да даде странични ефекти, но не ми е известно някой да е описал точно такъв страничен ефект – болки в ставите. Естествено, организмът на брат Ви може да има уникална реакция. Но аз бих помислил какви други варианти са възможни на този етап.

Преди всичко, сигурна ли сте, че получава адекватно лечение за болките в ставите? Че му е поставена адекватна и точна диагноза? Имате ли второ, трето мнение? Какво казва лекуващият лекар за липсата на подобрение? Може ли да се мисли за друга терапия? Т.е., един вариант е още веднъж да се вгледате внимателно в ставното заболяване. И в поведението на боледуване на брат Ви – придържа ли се към предписаното лечение, взима ли си лекарствата така, както му е предписано да го прави? Сигурна ли сте, че ги взима, или му се доверявате за това? Хората често се държат неразумно, когато става дума за лечение, още повече – за продължително лечение на заболяване, което има тенденция да стане хронично.

Питам се също дали брат Ви би могъл да си намери работа, ако не страдаше от тези болки в ставите. Той има поставена диагноза, не казвате дали има решение на ТЕЛК за загубена работоспособност. Нямам никаква представа какви са симптомите му, колко са сериозни, до каква степен самите те му пречат да работи и доколко са видими за околните. Безработицата е висока, в някои региони на страната е много по-висока, отколкото в други, каква е вероятността човек с диагноза „Параноидна шизофрения“ да си намери работа? Нямам представа каква е квалификацията му какви умения има – всичко това може да даде отражение върху вероятността да намери работа. Възможно ли е да му е по-лесно да страда заради заболяване на ставите (за което не може да бъде обвинен), отколкото да се изложи на болезненото отхвърляне (да получава отказ след отказ при кандидатстване за работа) и да се чувства болен неудачник? Този мотив може да съществува редом с реална болка в ставите и да допринася за липсата на енергия да излезе от това състояние на не-активност.

А в каква степен самото заболяване „параноидна шизофрения“ може да допринася за неработоспособността на брат Ви? В момента не разполагам с точна статистика, но съм сигурен, че повече от 50% от хората с подобна диагноза (а може би – много повече) минават на ТЕЛК и получават документ за степен на загубена работоспособност. И това се дължи на симптомите на психичното им заболяване. Някои от тези симптоми са по-ярки (бият на очи – като халюцинациите, на които болният може да реагира), другите са по-скрити (като липсата на мотивация и енергия да работят, например). Сама по себе си тази диагноза не означава, че човек не може да работи, но фактът, че е поставена, повдига въпроса за тежестта и хода на заболяването. Вече отбелязах, че не знам нищо за симптомите на психичното заболяване на брат Ви; сега ще добавя, че с течение на времето симптомите може да са се задълбочили (независимо от предписаното лечение) и, дори да е бил в състояние да работи преди 3 години (мога само да предполагам, че това е така), сега той може вече да има трудности да го прави.

И като споменах лечение – дали Абилифай е оптималното лечение за брат Ви? Това повдига въпроси за дозата, честотата и т.н. Брат Ви вижда ли се редовно с лекуващия си психиатър за проследяване на лечението и за корекции на лекарството или дозата при необходимост? Проследяването може да изисква една-две срещи в месеца или дори по-често, ако състоянието на болния не е стабилно, но може да се прави и по-рядко. Но трябва да го има. А Вие виждате ли се с този психиатър? Може би брат Ви не може да обясни достатъчно добре ситуацията или за него са по-важни други неща; тогава Вие можете да кажете, че се притеснявате за здравето му и да проверите дали има връзка между лечението на психичното заболяване и развитието на телесно такова. Освен това, брат Ви взима ли си редовно Абилифая? Сигурно ли е?

Това са възможни насоки за действие. Аз бих премислил отново доколко получаваното лечение за ставите е добро (нямам представа какво е положението, може да сте уредили брат Ви да бъде прегледан от най-добрите специалисти). И бих се консултирал с психиатър дали тази невъзможност да се върне на работа може да се обясни с психичното заболяване. Можете да помислите и за минаване на ТЕЛК. Могат ли лекарите да се ангажират с някаква прогноза – за физическото или за психическото заболяване или и за двете и да препоръчат явяване на ТЕЛК (ако прогнозата не е добра)? Все пак те са ангажирани с лечението на брат Ви.

Пожелавам успех!

____________________________________
Вие сте консултирани от: Димитър Германов