Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

На мой близък човек са изписани за прием 2 различни антипсихотични медикамента- Abilifay 15mg. и Leponex 25mg.От приема на двата медикамента пациента е доста отпаднал и сънен, без жизнен тонус и настроение.При консултацията с лекуващия психиатър, се казва че лекарствата не могат да бъдат намалени. Те се пият от 4месеца след дву месечен престой в болнично заведение. Препоръчайте ми специалист с когото можем да срещнем и обсъдим това състояние и дали приема на тези медикаменти ще е съпътстващ за целия и живот. Диагнозата е параноидна шизофрения , а пациента е на 21години.Това е втори епизод маниен, първият беше преди една година депресивен и лечението беше с ел.шок в Психиатричната клиника на 4-ти километър София. При първия епизод беше изписан Zyprex 15mg., но тъй като се отрази драстично на теглото не желаеше да го приема и след 4 месеца бе спрян за прием самоволно. Първоначалната диагноза беше БАР. Сега е в стабилизирано положението и няма смущения в поведението, но тази отпадналост и леко негативно отношение към всичко ме притеснява. Лечението при втория период е проведено в гр.Бургас в Психиатричната клиника. Бих желала да получа още едно мнение относно приема на лекарствата и продължителността на лечението.

Предварително ви благодаря за отговора и дано ни донесе яснота и разбиране на проблема. С уважение.

Една от важните отговорности на лекаря е да препоръчва подходящо лечение, а една от важните отговорности на пациента е да решава дали и доколко да следва тези препоръки. Основен принцип, с който всеки добър лекар трябва да се съобразява е не просто ефективността на лечението, а също и мнението на пациента, с нговите нагласи по повод лечението, както и с наличието на нежелани лекарствени ефекти, съобщавани от пациеннта (нежелан ефект е всяко негативно събитие, включително негативно субективно преживяване, съобщавано от пациента, регистрирано по време на лечението с дадено лекарствено средство). Призванието на лекарите е не просто да лекуват, а да лекуват по начин, който не уврежда. От гледна точка на добрата лечебна практика е неприемливо да лекуваме едно заболяване или страдание, но в същото време, чрез лечението, да причиняваме друго заболяване или страдание. В този случай е нарушен един от основните принципи на лечителското изкуство: Primum non nocere! (Преди всичко да не се вреди!). Разбира се, правилата рядко са универсални и често имат изключения. Но при всички случаи трябва да се стремим да бъдем максимално близо до основния принцип. За да може да реши дали да следва препоръките на лекаря, всеки пациент има нужда от изчерпателна и подробна информация за основанията за тези препоръки, информация относно рисковете (конкретно, а не общи приказки), какви са алтернативите на препоръчаното лечение, какви са плюсовете и миносите на тези алтернативи и т.н. Искането и предоставянето на такава информация, при това на разбираем за пациента език, стои в основата на процес, наречен „получаване на информирано съгласие за лечение“. Преди да вземат решение повечето пациенти имат нужда да обсъдят предоставената от лекаря информация с доверени хора, най-често с близките от семейството си, а също и с доверени експерти – не случайно правото на второ, независимо мнение, предоставено от друг лекар, несвързан с първия, е основно право на пациентите, признато от държавата и гарантирано чрез вписването му в няколко норвативни документи. И трето, лекарят е длъжен да се съобрази с предпочитанията на пациента. Във вашия конкретен случай, ако лечението не се води според принципите на добрата терапевтична практика (в основата на която стои зачитането от страна на лекаря на мнението на пациента ), с висока степен на надеждност може да се прогнозира, че съвсем скоро, вашият близък отново ще спре да приема медикаментитеи, които са му препоръчани. Поради неприемливи странични ефекти. Съвременния подход в лечението не е ориентиран към симптома, а към качеството на живот на пациента. Ако ние отстраняваме симптомите на заболяването с ефективно лечение, но в същото време, като резултат от провежданото лечение причиняваме други симптоми  (нежелани ефекти), които влошават качеството на живот на пациента в степен, в която това са правели самите симптоми на заболяването, то значи ефекта от лечението е нулев. И е безсмислено да продължава да се провежда. Много пациенти интуитивно разбират това и преустановяват лечението си, ако срещнат неразбиране и упорство от страна на лекуващия ги лекар. Пациентът е в ролята на клиент и ако не е доволен от препоръчаното лечение, лекарят е длъжен да вземе под внимание това недоволство и да предложи алтернатива за оптимизиране на лечението. Ако лекуващият лекар не е в състояние да направи това, трябва да насочи пациента си към друг лекар, който да предложи такава алтернатива. Добрата практика по света предполага второто мнение да се поиска от лекуващия лекар чрез направление за консултация, към което се прилага ключова информация за протичането на заболяването и ефекта от провежданото до момента лечение, както и всяка друга информация, която може да е от съществено значение при извършване на оценка на случая от независимия консултант (независм консултант означава да не  е свързан административно, йерархично, финансово и/или емоционално с лекуващия лекар).

По-конкретно във вашия случай:

1. Говорете с лекуващия лекар, настоявайте за промяна, насочена към оптимизиране на терапевтичната схема (например редуциране на дозите) – ако той е добър лекар, ще се съобрази с това искане (това, което прави един лекар добър, е способността му да чува и разбира позицията на пациентите си и да се съобразява с нея)

2. Напълно реалистично е да се очаква добър ефект от поддържащото лечение с един единствен медикамент (голяма част от лекарите предлагат презастраховане чрез назначаване на втори, синергично действащ медикамент – когато това се понася добре от пациента, такава тактика е в съответствие с правилата за добра лечебна практика; този модел позволява намаляване на дозите на отделните медикаменти)

3. Търсят се минимални ефективни поддържащи дози, които предпазват от рецидив без да повлияват негативно качеството на живот на пациента.

4. В случай на цикличност в протичане на заболяването с пълно възстановяване между кризите основен медикамент би следвало да бъде представител на т.нар тимостабилизатори (стабилизатори на настроението); нито един от двата назначени медикамента не е от тази група; класически представител е литий под формата на сол, на такъв медикамент от няколко години фармацефтичния пазар в България не предлага; достъпни са, обаче, няколко други медикамента от тази група.

5. Попитайте във форума на сайта (или в други форуми) за информация и препоръка за специалист, с когото да направите консултация и да получите второ, независимо мнение.

6. Потърсете и прочетете повече нформация в интернет относно БАР и шизофрения, както и за възможните нежелани лекарствени ефекти, за да се ориентирате по-лесно в симптомите на заболяването и да сте в състояние да се ориентирате в съществуващото диажностично разминаване. Питйте за това и лекуващия лекар.

Пожелаваме ви успех и стабилно психично здраве за вас и цялото ви семейство!

_______________________________________
Вие сте консултирани от: д-р Владимир Сотиров