Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.
Проблем:
Аз съм на 30 години и преди 6 години започнаха моите притеснения, които ескалираха до такава степен, че аз не можех да живея нормално като другите хора. Всичко започна когато се случиха няколко лоши събития на веднъж това са смъртта на баба ми и тежкото разболяване на баща ми, който и до ден днешен е на хемодиализа и положението не му много розово. От това силно притеснение съм се разболяла от базедова болест симптомите на която са, силно изпотяване треперене и сърцебиене. Преди да разбера за базедовата болест аз тръгнах по психиатри и от 6 години пия антидепресанти, като съм се опитвала да ги спра няколко пъти, но без успех. След спирането им симптомите пак се връщат с пълна сила и всеки път имам чувството че са по-силни. Като влошаването не е веднага след спирането им, а след 4-5 месеца и се налага пак да ги започна. Въпреки че лекувам базедовата болест и хормоните са ми в норма аз пак имам тези симптоми. Диагнозата на психиатрите при които съм ходила е паническо разстройство. Освен физическите симптоми за които споменах по-горе аз усещам силно безпокойство, не мога лесно да общувам с хора които ме респектират по някакъв начин, много ми е трудно да започна нова работа въпреки че не съм удовлетворена от сегашната точно поради тази причина.
Предприети действия:
Семейство:
Приятели:
Решаващи моменти:
Q
Работа:
В момента работя като счетоводител в една фирма. Предишната ми работа беше същата с тази разлика, че работех в счетоводна къща и там отговорностите ни бяха ограничени в отдели т.е. не извършвах целият счетоводен процес, докато сега водя цялото счетоводство на фирмата в която работя. Колектива с който работя е предимно от млади хора с които се разбирам чудесно.
Очаквания:
Искам да знам психично болна ли съм, мога ли да се излекувам напълно и да не пия тези гадни лекарства и без тях мога ли да водя нормален живот?
Здравейте!
Позволете ми направо да започна с отговорите на Вашите въпроси по реда на тяхното задаване.
1. Не, вие не сте психично болна. Нямате болест в медицинския смисъл на думата. Това, че имате страдание, което може да бъде диагностицирано, не значи, че имате болест. Ние, психиатрите, диагностицираме не само болести. Ние диагностицираме различни човешки страдания. Под „диагностициране” се разбира разпознаване и отнасяне на страданието на конкретен човек към дадена група човешки страдания, които се проявяват по сходен начин. Още по-просто казано, диагностицирането може да се сведе до „етикетиране” на страданието, като за етикет се използва някоя от диагнозите, съдържащи се в класификациите на психичните разстройства, съдържащи пълен списък на познатите до момента на науката психиатрия човешки страдания. Психатричните диагнози в общия случай не са нищо повече от етикети, обозначаващи едно или друго страдание, проявяващо се пред нас с определени оплаквания и/или нарушения в поведението (симптоми). В общия случай психиатричните диагнози не казват нищо за етиологията (причините), патогенезата („болестните” процеси, развиващи се в организма; от гр. πάθος — страдание и γένεσις — произход, възникване) и прогнозата (протичането и изхода) на страданието. За да можем да наречем дадено страдание „болест” (вж. нозология – наука за болеститет, от гр. νόσος, nosos – болест), освен специфична клинична картина (набор от характерни симптоми) ние трябва да имаме знание за неговата етиология, патогенеза и прогноза. Точно поради причина, че ние не разполагаме с такова знание за огромна част от психичните страдания, в последната ревизия на Международната класификация на болестите понятието „психична болест” се избягва, като се заменя с термина „психично разстройство”. Отнесено към вашия случай това означава, че вие нямате психична болест, но имате психично разстройство. Паническото разстройство е диагноза (етикет) на психично страдание, което не може да се дефинира като болест в класическата парадигма на медицината, но представлява страдание, което нарушава функционирането на индивида в една или друга степен. С термина „паническо разстройство” се признава, че вие имате страдание, което има клинична значимост, тоест подлежи на диагностициране и за което можете да получите медицинско лечение и грижи (включително може да ви бъде издаден болничен лист за временна неработоспособност поради „общо заболяване” с тази диагноза).
2. Да, можете да се излекувате напълно и да не пиете повече лекарства. Алтернатива на фармакотерапията (прилагане на лекарства – химически съединения или биологично активни вещества с лечебна цел) при лечението на психичните разстройства (особено от групата на тревожните разстройства, от която група е и „паническото разстройство”) е психотерапията. Тъй като вече няколко пъти съм имал възможност да коментирам в рубриката „Въпроси и отговори” на този сайт идеята на психотерапията в лечението на тревожните и други невротични психични разстройства, ще си позволя да се огранича в отговора си до насочване към вече публикувани отговори на други въпроси. Заедно с това не мога да пропусна да ви насоча към статия, посветена на симптомите и лечението на паническото разстройство.
В заключение искам да обобщя, че да, без „гадните лекарства” можете да водите „нормален живот”, но задължително условие за това е да направите необходимите промени в живота си – нещо, което нито едно лекарство не би могло да направи вместо вас… но понякога лекарствата ни помагат да започнем да правим това, като премахват част от тревожността, която блокира естествения стремеж на човека към промяна и развитие.
Успех!
____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ
Оставете коментар