Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте,
Казвам се === и съм на 24г. преди 7-8 месеца имах стресов период от живота ми – бях сивдетел по дело за убийство,всичко мина и след около 2 седмици една вечер пуших марихуана.След употребата като гръм из ясно небе ми навлязоха негативни самоубийствени мисли в главата, чувството беше нещо от сорта на това да ви събудят рязко от сън – шаш и паника.Оттогава съм като преобразен, не мога да се радвам на нищо, имам чувството, че не съм в кожата си, почнах да имам мисли как искам да спя с майка ми, да се хвърля пред метрото, да скоча през прозореца и т.н. които предизвикваха ужасен страх и стрес в мен.Търпях, търпях и смятах, че ще се махнат от само себе си, но уви седят си и до ден днешен.Това, което ме притеснява е, че отскоро имам проблем със съня ми, няколко пъти вече ми се случва да не мога да спя повече от 2-3ч на денонощие.След като си легна и тръгна да се унасям получавам тикове докато още съм в съзнание, след което сякаш влизам във забранена зона за мен, в някакъв кошмар от неописуем страх и не мога да премина през него, веднага се будя и се въртя на другата страна.Усеща се и леко изтръпване на крайниците и безтегловност на тялото.Не мога да разбера дали това е поредното ми внушение, че съм болен от нещо или дали наистина ми има нещо?Въртя се само в един омагьосан кръг от който няма измъкване, не мога да мисля за нищо друго, нищо друго не попада в полезрението ми освен моя проблем и сякаш няма измъкване от него, уморих се вече

Предприети действия:
Първоначално чаках да видя дали ще се махнат от само себе си, но след няколко месеца почнах да губя надежда, брат ми ми даде една книга на Екхарт Толе, в която се говори за егото, настоящия момент и как трябва да си нагласиш фокуса в/у него за да избягаш от мислите си, но аз толкова силно исках да ги премахна негативните мислите и толкова вманиачено фокусирах вниманието си в/у настоящия момент, че по едно време усетих, че не усещам нищо друго освен това което виждам пред мен, сякаш мозъкт ми беше празен и от време на време се лутаха някакви мисли без никакъв заряд и емоция, сякаш някой ми е ограбил душата и съм се превърнал в безчувствен тип – абсолютно никаква емоция от нищо, сякаш имам страх от емоцията.Естествени почнах да си мисля, че имам какви ли не болести – шизофрении, разтройства, тумори и т.н. Ходих на психиатър, който веднага ми предписа антидепресанти, но аз отказах.Другата седмица почвам психотерапия

Семейство:
Семейството ми е нормално, никога не е имало някакви крайни сцени от сорта на насилие или пък драми

Приятели:
приятелите ми са готини, предимно на моята възраст, обичаме да седим по градинките и да се разхождаме из столицата, като цяло сме доста социални

Решаващи моменти:
Най-готините ми спомени са ми от детството, когато беше мега купон и безгрижие всеки ден

Работа:
3 години ходих по бригади в щатите, а тук – нищо сериозно

Очаквания:
Бих бил благодарен, ако някой може да ме насочи на някъде, защото в момента наистина не знам какво да правя и на какво да вярвам.

Благодаря

„…в момента наистина не знам какво да правя и на какво да вярвам”

На себе си, разбира се, трябва да вярвате. Най-вече на себе си. Психотерапията ще ви помогне да започнете да правите това още по-добре – да се научите да вярвате на себе си, да разбирате по-добре себе си, да разчитате посланията, които една по-дълбока част от психиката ви праща към съзнанието под формата на мисли и образи, съдържащи се в сънища или фантазии. Някои от тези мисли и образи преживяваме като нежелани, объркват, плашат и придобиват натраплив характер, докато се проваляме отново и отново в опитите си да се освободим от тях. Всъщност по механизма „колкото повече, толкова повече”. Важно е да държите в ума си, че тези образи не отразяват реалността едно към едно, нито представляват директен израз на ваши скрити желания. Натрапващите се в съзнанието ни образи са закодирани послания на психиката. Психиката използва този език за да се себеизрази. Образите са символи, така, както и понятията. Образите, които идват спонтанно и се натрапват са код, който трябва да бъде разгадан. Един от методите, който използваме за това е интерпретацията, тълкуването. Разбира се, всяка интерпретация е спекулативна и е повлияна от парадигмата, от която е информирана. Но все пак някои от тези интерпретации носят смисъл за нас, тоест помагат ни да разберем, да проумеем нещо, което досега е било скрито, несъзнавано или частично съзнавано – процес, който можем да обозначим като ментализация. В този ред на мисли, ако ви се натрапва представата, че правите секс с майка си, това съвсем не означава, че имате такива скрити желания. Възможно е тази представа отразява някакъв аспект от развитието на отношенията с майка ви, при това не с реалната ви майка, а с образа на майка ви вътре във вас. Възможно е обаче да няма нищо общо с майка ви. Образите, които използва психиката не са реалните обекти – често тя използва образи от външния свят за да придаде облик, да визуализира аморфни вътрешни съдържания, които нямат образ, доколкото не съществуват във физическата реалност. За да стигнат до нас обаче, да можем да направим контакт с тези вътрешни съдържания психиката им придава някаква форма, взаимствайки от познати форми на външни свят. Важно е да се не подведем и да не ги възприемаме като пряка, директна репрезентация на външния свят. Защото тогава възниква объркване и смут, както е във вашия случай. Това е често срещана и обичайна грешка на ума. Мислете за образа на майка си като за символ. Разбира се, това е повод  да се замислите и за отношенията с реалната си майка. Възможно е да се окаже, че вече, като излязъл от юношеството млад мъж вие повече не се ползвате от такава близост с майка ви, с каквато сте се ползвал като дете и юноша. Може на някакво ниво да преживявате това като болезнена загуба и да се усеща липсата на тази близост и свързаност. Дали това е така или не и какво вътрешно съдържание отразява образа на майка ви, който ви се натрапва в съзнанието, можете да откриете вие сам в хода на индивидуалната си лична анализа (форма на дълбинна психотерапия). Вие вече сте тръгнал по този път, уреждайки си среща с психотерапевт и отговорите на въпросите, които ви вълнуват и тревожат, са вече на една ръка разстояние. Тези отговори са вътре във вас и там трябва да бъдат търсени. Задачата на психотерапията е да облекчи този процес и да го направи изобщо възможен. Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ