Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте,
Имам дъщеря на 6 години. От малка имаме проблеми с нея. Късно проговори – около 4 години. Не чувстваше необходимост да говори, рано се научи да се обслужва сама. С една дума стана почти независима. Когато беше гладна, не казваше нищо, просто отиваше до хладилника, отваряше и си вземаше каквото иска да яде. Така беше и с останалите неща – обличане, събличане и тоалетна. Късно забелязах, че не казва, нито да, нито не. Сякаш не разбираше какво я питам. Имаше подражателен стил на живот. Много е емоционална и постоянно беше ту много весела, ту пищеше от ужас, когато се налагаше да ходи на градина. Стигаше се до ексцесии като хапене, дране с нокти и рев като животно, само и само да остане в къщи. И сега в детската градина не обича да ходи. Често като искам нещо от нея и тя не разбере въпроса ми, сякаш се нервира и започва да се удря по главата и да се ядосва. Не мога да и обясня, че не бива да се наранява. Сега говори, но граматически неправилно. Не прави разлика между думи с местоимения като аз, ти, той …и пр. Сякаш ги учи наизуст като фрази. Същевременно има завидна механична памет за текстове и песни. Рисува много добре по памет и то в детайли.

Предприети действия:
Ходихме по лекари. Правихме консултации с невролози – трима. И тримата с различно мнение на лечение. единия ни изписа Ноотропил, от който детето ми дори ходеше насън. Спряхме го,…не се повлия добре. После отидохме при друг невролог. Според него, няма да се промени положението и изписа Атаракс. Тя поне спеше по цяла нощ. Но това разбрахме, че не лечение, а притъпяване на симптомите. И Атаракса спряхме. Отидохме накрая при проф. Боянова – преподавател в НБУ. За нея разбрах от една книга за ХАДВ и намерих тел. и отидохме на консултация. Тя каза, че детето ми не е с аутизъм, (това което предишните двама доктори ме уверяваха) а е с диагноза ХАДВ. Тя също изписа Ноотропил, но в много по малка доза. Дъщеря ми се повлия доста добре, започна да мисли, да се развива като нормално дете. Така малко се успокоих. Детето ми е много контактно с непознати. Често ги приема като приятели дори без да ги познава. В същото време щом не хареса някого, тя се плаши и бяга далече. Няма вманиачености. На моменти проявява мания към дребни неща, но като и го взема, не се противи. Но сега се притеснявам, че когато СПРЕ ХАПЧЕТАТА, ТЯ СЯКАШ ОСТАВА НА СЪЩОТО ИНТЕЛЕКТУАЛНО НИВО и проявява прекалена тревожност дори за малки работи.

Семейство:
Аз съм родена в нормално семейство. Имаше и скандали между родителите ми, и не след дълго се разведоха. Тийнеджърските ми години изкарах почти без контрол от баща. Не съм имала психически смущения. Бях си отличничка в училище. Никога не съм пробвала наркотици.

Приятели:
Имам две деца. Син на 14 и дъщеря ми на 6г. Живея с бащата на дъщеря си . Разведена съм…сега няма брак.

Решаващи моменти:

Работа:
аз съм учител по професия. Работата ми доставя удоволствие. Но напоследък реших да спра с преподаването. Уморена се чувствам.

Очаквания:
Искам да знам, до каква степен Ноотопила може да се взема от детето ми и колко години това ще продължи. Досега никой не ми е давал отговор на това. Цял живот ли детето ми ще го пие, за да бъде нормална като другите деца или до известна възраст ?
P. S не сме прави ЕЕГ или други физиологични изследвания. Диагнозата ни се даваше само с интервю с нас и детето.
Какво бихте ми препоръчали да правя оттук нататък.

Здравейте,

Като начало ви предлагам да започнете да мислите и възприемате особеностите в поведението на дъщеря си именно като особености, а не като симптоми. Защото особеностите предполагат грижа, а симптомите – лечение. Лекарите са медицински специалисти, които рядко са в състояние да се ангажират в предоставянето на дългосрочни психосоциални грижи. Тяхната помощ често се ограничава до свеждане на оплакванията и особеностите в психосоциалното функциониране на индивида до някоя от познатите им диагностични категории и предписване на лекарства, с чиято помощ се опитват да облекчат поне някои от оплакванията на пациента. По принцип ноотропила се смята за напълно безопасен медикамент и терапевтичните курсове с него са сравнително продължителни. Ако прилагането на ноотропил подпомага психическото функциониране на дъщеря ви, то няма пречка тя да продължи да го приема толкова дълго, колкото е необходимо. Разбира се, необходимостта от продължаващ прием на ноотропил следва периодично да се преразглежда в рамките на регулярни консултации с лекар, който познава в детайли състоянието на дъщеря ви и е ангажиран дългосрочното с нейното проследяване и медицинско обслужване. Този лекар може да бъде педиатър или детски психиатър. Във всички случаи е важно да имате възможност да провеждате периодични консултации с един и същ специалист. Консултирането с различни специалисти, които не са ангажирани устойчиво и дългосрочно и не са имали възможност да проследяват развитието на случая, е много по-вероятно да доведе до разнопосочни становища и препоръки, които могат да внесат повече объркване и тревога, отколкото яснота и успокоение. Ето защо първата и най-важна стъпка е осигуряването на такъв ангажиран и посветен професионалист. Това, разбира се, е и най-трудно за изпълнение. Позволявам си да предположа, че освен лекар, дъщеря ви (пък и цялото ви семейство) би могла да извлече полза и от срещи с детски психологог и/или логопед, с чиято помощ тя би могла по-лесно и по-ефективно да компенсира някои дефицити в психологическото си (включително говорното) развитие. Най-общо казано, в случаи като този на дъщеря ви, е по-коректно да говорим за индивидуална психологическа грижа, специализирано обучение и подкрепа, отколкото за лечение. Иначе казано, особеностите в развитието на дъщеря ви предполагат осигуряване на индивидуална професионална грижа, подпомагаща развитието. Такава професионална грижа би могла да бъде предоставена от психолог и/или логопед и/или специален педагог (ресурсен учител – в училищна среда).

Ако все пак държите да сте сигурна в медицинската диагноза на особеностите в психологическото развитие при дъщеря ви, то трябва да се свържете с детски психиатър, който (обичайно в екип с клиничен психолог) би могъл да извърши прецизна психодиагностична оценка. Консултации с невролози и/или други медицински специалисти може да са подходящи и целесъобразни, но само като допълнителна интервенция, подпомагаща основния психодиагностичен процес, воден от детски психиатър. До колкото мога да се ориентирам, до момента вие не сте имали среща с такъв специалист. Консултирали сте дъщеря си само с невролози (проф. В. Боянова също е лекар-невролог, но работи като логопед). При цялото ми уважение към невролозите, във вашия случай те не могат да заменят детските психиатри и клинични психолози, специализирани в извършване на диагностична оценка на особеностите в психологическото развитие в детска възраст. Такива специалисти можете да намерите в клиниката по детска психиатрия към МБАЛ „Александровска” – София, но също така има немалко частно практикуващи детски психолози.

Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ