Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Здравейте, на 42 г. съм. Преди 4 г. разбрах, чe страдам oт високо кръвно. Oт тoгава все мe преследват ужасни мисли за смърт, болници и т.н. Много време вече не мога дa сe преборя с тoвa си състояние. Пo 10 пъти си меря кръвното нa дeн при най-малка болка някъде пo тялотo сe стряскам като струна съм станал. Знам, чe може дa ви прозвучи смешно, на моите години човек да нe може дa сe пребори с това състояние, нo e факт. Всички ми викат кажи си майната му и гледай напред, ама не става винаги. Излизам с жена ми нa кафене и след 2 мин. нa мaсaтa започвам дa си представям, чe идва линейка, става ми лошо. Ужас, ставам и почвам дa сe разхождам и ми e страшно неудобно пред нея сигурно едвам мe търпи. Зa кръвното вземам Nebilet сутрин пo 1 хапче, a през деня съм зареден с validol и valerian и когато сe почувствам злe, прибягвам дo тях. Предстои ми пътуване дo Испания, свързано с работата ми и отсега съм в ужас как ще сe справя. Моля ви, ако има начин да ми помогнете. Благодаря ви от сърце предварително.

Здравейте,

Преди всичко бих искал да кажа, че Ви съчувствам за трудната ситуация, в която се намирате. В интерес на истината, при мен също откриха, че страдам от високо кръвно – и го разбрах приблизително на същата възраст, на която сте го разбрали и Вие. Та се налага да правя неща, които, предполагам, правите и Вие – да си следя редовно кръвното, да ходя редовно на прегледи при личния си лекар и кардиолога си, да си взимам редовно лекарствата, да следя диетата си и т.н. Колко досадно!Това ми помага да си представя по-ясно преживяванията Ви.

Впрочем, статистиката казва, че голям брой хора – повечето мъже – имам подобни проблеми от един момент нататък в живота си. Което ме кара да се замисля както за самата болест, така и за момента в живота Ви, когато тя е била открита.

Не знам с каква тежест е това заболяване при Вас, но високото кръвно винаги, независимо от тежестта си, предполага ограничаване на живота такъв, какъвто човек го е водил досега. Или поне е препоръчително – човек може да продължи да води живот със същите натоварвания, както и до момента, но рискът да пострада още по-сериозно нараства пропорционално.

Така че това заболяване не само ограничава, то поставя човек пред избор, пред конфликт между различни ценности. Човек може да избира дали цени повече обичайния си начин на живот, и да поеме риска да продължи да го живее по същия начин, или предпочита да “играе” на сигурно – сам да се ограничи, преди заболяването да се е влошило и да е наложило императивно условията си.

Какво означават различните възможности на този избор за различните хора? Различни неща, естествено. Но мисля, че има някои преживявания, характерни за повечето от нас. Приемането на ограниченията може да означава край на младостта и свързаните с нея преживявания на свобода, откриване и завладяване на света, ширнали се хоризонти, възможности за израстване, далечна житейска перспектива.

То означава също приемане на собствената крайност във времето – всички сме хора и ни чака един край. И този край не можем да отменим, каквото и да сме постигнали – това е ултимативна граница на нашите възможности, отвъд която нямаме средства да прекрачим. Животът ни трябва да бъде подреден наново според новата реалност.

Във вашия случай откриването на заболяването е съвпаднало по време с момента, който някои психолози наричат “прехода в средата на живота”. Естествено, има индивидуални различия, някои хора го преживяват по-рано, други – по-късно. Но се смята, че различията не надвишават период от 2-3 години. Условно преходът в средата на живота е поставен около 40-та годишнина, но човек може да навлезе в него още на 37-38 години – или на 42-43.

При прехода в средата на живота човек се оглежда назад и вижда, че е преминал половината път (ако питате мене, в много случаи пътят е повече от половината, но да не се заяждаме). Чувството за неограничени възможности и безкраен живот, толкова характерно за младостта (особено за юношеството), се стопява. Човек си дава сметка, че възможностите му вече ще са други и повечето от тях няма да нарастват, че близките и приятелите ще си отиват един по един, че остава ограничено време за реализиране на плановете. Няма как, човек трябва да направи преоценка на ценности и приоритети, един живот не позволява да се реализира всичко планирано.

Струва ми се, че при Вас са се съчетали двете кризи (в смисъл на необходимост да направите преоценка и промяна), а това е много. Процеса на промяна на ценностите и приоритетите изисква време, и ако човек се чувства под натиск (допускам, че това е вашето преживяване), той може да залитне и да загуби опора в обичайните си преценки за себе си и за света. Не знам дали носите очила, бих сравнил този процес с избора на подходящ диоптър. Способността на окото да вижда ясно се променя с времето, и човек полага усилия да коригира някои по-сериозни отклонения. Но офталмолозите не могат веднага да определят най-точния диоптър – те пробват различни лещи. И в процеса на това пробване човек ту вижда по-неясно, ту твърде болезнено – ясно. Докато се намери оптималната за състоянието му леща. Така е и с представата ни за себе си и за света – при по-сериозни промени трябва повече време, докато натаманим нещата. И се колебаем. Намирам за естествено – макар и твърде неприятно – притеснението. След като са ви открили високо кръвно, и това е станало приблизително по време на прехода в средата на живота ви – след тези изненади какво още да очаквате от вашето тяло?

За съжаление, нямам конкретни препоръки. Някои общи предложения:

1. Не забравяйте, че наместването изисква време, няма как да стане бързо;

2. Налага се да приемете, че някои неща няма да са същите; но пък те се променят всеки ден, ние забелязваме промените в определени моменти от времето;

3. Помага, ако си говорите с някого за тези въпроси. Всички, които сме доживели тази възраст, минаваме през подобни преживявания, в тях няма нищо уникално;

4. Естествено, можете да потърсите и професионална помощ. Мисля, че в справочника на този сайт можете да намерите различни предложения и да си подберете сред тях – или да потърсите информация по друг начин.

Вярвам, че животът има како още да Ви предложи, има какво още да чакате. Ето, това ходене в Испания – завиждам Ви за него. И на мен ми се ходи в Испания, от доста време, но някак все не се случва.