Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Здравейте, аз съм на 22 години и от два месеца получавам панически атаки. Веднага се посъветвах с психотерапевт и решихме да започнем поведенческа терапия. За съжаление обаче трябва да изчакам от 4 до 8 седмици, докато здравната каса одобри или пък отхвърли молбата ми за лечение (такава e процедурата тук – Германия). Напоследък основният ми проблем е че не мога да заспивам сама, a просто нямам друг избор, защото не мога постоянно да преспивам при приятели. Внушавам си, че вечер ще ми стане нещо и няма да има към кого да се обърна. Другият ми въпрос е как бих могла да превъзмогна страха от летен. За сега съм наясно, че само с внушение и с позитивно мислене няма да успея да се справя. Бихте ли ми препоръчали някакъв медикамент? Тука питах, но психотерапевтът ми твърдо отхвърли употребата на медикаменти. Като получа атака се „хвърлям“ върху билковите хапчета мента, глог и валериан, но вече и те не ми помагат. Искам да си се прибера в БГ, но не знам как да стане, при положение, че не мога да се отдалеча въобще от вкъщи. Не се возя нито с метро, нито с влак. Не мога дори в асансьор да се возя. Просто е отвратително! Ограничавам се на максимум и не знам как ще преодолея този проблем. Моля Ви, кажете ми има ли наистина 100% лечение, под което аз разбирам да водя стария си нормален живот? Tук работя с психично болни (психоза и шизофрения) и като гледам как са зависими от медикаменти и как животът им е без никакъв смисъл, постоянно си мисля, че може и при мене да се развие в някоя по-тежка психическа болест. Оправдани ли са съмненията ми? Тук никой не ми дава красноречива информация и понякога се чувствам тотално загубена. Именно заради това се обръщам към Вас с надежда да отговорите на тези мои въпроси. Като най-важното за мене е дали ниастина ще се оправя и дали това може да стане без медикаменти? Много Ви благодаря предварително и Ви пожелавам леки и приятни почивни дни!

Здравейте,

Периодът, за който разказвате в писмото си изглежда много, много труден. Би могъл да бъде наречен кризисен. Изглежда, че преди появата на първия панически пристъп се е наложило да направите много промени в живота си и сте се оказала без съществена и сигурна подкрепа за това. Започнала сте да се чувствате самотна, несигурна и да имате усещането, че няма да се справите с професионалното си и лично ежедневие, и постепенно се е стигнало до ужаса, че може въобще да не оцелеете… Вие казвате: „…внушавам си, че вечер ще ми стане нещо и няма да има към кого да се обърна..“, т.е., че с Вас ще се случи нещо фатално – вероятно тежка болест или заплашваща смърт и няма да има никой сигурен и доверен човек, който да се погрижи за Вас, че изобщо нямате на кого да разчитате…

Страхът от летене, возене в асансьор, метро и т.н. изглеждат отново свързани с някаква заплаха за оцеляването Ви, тъй като нямате истински и достатъчен контрол върху движението на самолета, намиращ се на километри над земята или върху асансьора, който Ви „принуждава“ да стоите в едно затворено малко пространство, докато пътува и не можете да излезете от там когато пожелаете, т.е. нямате избор, нямате алтернативи… както, може би, се усещате в живота си като цяло…

Преживяването, че сме блокирани от обстоятелствата в дадена ситуация и нямаме възможност за избор, често се оказва серозна заплаха за функционирането и оцеляването ни… Възниква въпросът дали перспективата да се приберете в България Ви се струва реална алтернатива или го примете по-скоро като вид поражение, т.е. че ще бъде изтълкувано от близките Ви като несправяне, като провал?

Напълно възможно е в собствената си страна да се чувствате далеч по-сигурна и спокойна и да имате много повече реални опори.

От друга страна работата с хора, страдащи от сериозни психични болести е трудна и изчерпваща, и на фона на всичките тревоги, които Ви съпътстват, вероятно се прибавя и страхът от „полудяване“.

Този страх също е свързан с общото усещане, че нямате контрол върху живота си. Но е необходимо да знаете, че шизофренията и другите видове психози са съвсем различни психични болести от паническото разстройство, което спада към т.нар. тревожни разстройства и тези състояния не са степенно обвързани.

Казано по друг начин, наличието на паническо разстройство с нищо не увеличава риска от появата на шизофрения или друга психоза.

Паническото разстройство се повлиява от медикаментозна терапия с антидепресанти и от психотерапевтична работа, която често е от ключово значение за справянето с проблема.

Медикаментите помагат за редуцирането на отделните симптоми, но ако човек не се захване с по-дълбоките преживявания, които има и не направи необходимите промени в живота си като цяло, за да се почувства сигурен и стабилен, обикновено симптомите под някаква форма се появяват отново.

Изглежда разумно да се консултирате с психиатър в Германия или в България и да започнете комбинирана терапия – медикаментозна и психотерапевтична. Това ще Ви помогне да се справите с пристъпите на паника и ще Ви даде възможност да управялвате живота си по-успешно, осъзнато и целенасочено.