Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Здравейте, проблемът ми се появи вследствие на получен преди време нещо като пристъп, но не разбрах от какъв характер, със следните симптоми: сърбежи по тялото, подуване на лицето, съответно и езика, до невъзможност да говоря. Като преди това боядисвах с ацетонова боя в затворено помещение. От тогава не ми се е случвало, но се уплаших много. Страх ме е да не се повтори. Започнах да изпитвам страх и несигурност на чужди места, където не съм бил. Страхът има и телесни прояви, като: сърцебиене, треперене на краката и силна тревожност. Изпитвам страх от затворени и непознати помещения, от градски транспорт, в смисъл имам чувството, че се задушавам и пулсът ми се ускорява. Как мога да се избавя от това състояние?

Здравейте.

Тези преживявания, които описвате, трябва много да Ви пречат в ежедневието и да Ви тормозят…Наистина са много неприятни. Проблемите, които описвате, звучат като проява на тревожно разстройство. Не мога да поставя диагноза, не съм психиатър, а и не е уместно да се поставя диагноза въз основа на толкова оскъдна информация. Но, ако конкретизираме още малко, проблемите Ви звучат като проява на фобия, като интензивен страх – най-вече от ситуации, в които, допускам, се чувствате като хванат в капан.

Свързвате началото на тези проблеми с “нещо като пристъп”, за който споменавате само телесните прояви. Допускам, че това преживяване е имало и смисъла на психическа травма за Вас – било е много неочаквано и Ви е заварило неподготвен; носело е непосредствена опасност за здравето Ви; съществувала е неяснота, доколко сериозни ще станат симптомите – а това позволява човек да допусне, че съществува и заплаха за живота му, особено при подобно внезапно и неочаквано начало. Не става ясно дали сте потърсили лекарска помощ, това също може да има значение. Още една важна особеност на Вашето преживяване е, че Вие, в крайна сметка, не сте сигурен дали то е предизвикано от боядисването с ацетонова боя в затворено помещение. Ако не е ясно от какво е предизвикано – как бихте могли да го предотвратите за в бъдеще? Една естествена реакция е, тогава, да се стремите към сигурност, че можете да потърсите помощ бързо – да можете да напуснете едно затворено помещение бързо, да намерите пътя към изхода в непознато помещение, да се измъкнете от тълпата в градския транспорт.

Далеч не е необичайно хората да развиват някаква форма на тревожно разстройство след подобни травматични преживявания. Още от Първата световна война психиатрите наблюдават как войниците, изложени на прекомерен стрес в бойна обстановка (непосредствена и продължителна заплаха за живота им, смъртта на техни приятели от същото подразделение), развиват различни форми на тревожно разстройство. По-късно тези форми са обединени в една категория. Всичките са последици от травматичен стрес.

При подобни разстройства най-често се предлага психотерапия, понякога – съчетана с медикаментозна терапия. Съвременните теории обясняват проблемите със съчетание на биологична предразположеност, психологични процеси и липса на подходяща социална подкрепа – по време на стреса или след това, когато е необходима. От тази гледна точка, може би е добре да потърсите психиатър, който предлага и психотерапия – за да може той или тя да Ви предпише и медикаменти, ако прецени за необходимо. Друг вариант е да изберете психотерапевт без психиатрична подготовка – тогава той или тя може да Ви насочи допълнително за консултация с психиатър. Не Ви препоръчвам само медикаментозна терапия: тя може да донесе известно облекчение, но няма да промени формиралата се вследствие травмата нагласа към света. Подобна промяна на нагласите е по силите на психотерапията.

Що се отнася до конкретния подход в психотерапията, аз лично бих Ви препоръчал когнитивно-поведенческата терапия за този тип проблеми. Има и други варианти, естествено – ако се запознаете със статиите, публикувани на нашия сайт, ще разберете и за други подходи. На мен, обаче, този подход ми изглежда най-подходящ за решаването на проблеми като Вашите.

За когнитивно-поведенческа терапия е характерно фокусирането върху убежденията и вярванията на човека, които могат да допринасят за съществуването на проблема (Вие сам посочвате, че се страхувате пристъпът да не се повтори; това може да бъде квалифицирано като убеждение). Веднъж станали по-наясно с убежденията си (повярвайте ми, човек винаги има какво още да научи за себе си, това не са празни думи), вие можете да се опитате да ги промените. Когнитивно-поведенческата терапия използва различни подходи, за да подпомогне този процес – можете да наблюдавате, пробвате нови поведения, водите дневник, дискутирате с терапевта си и т.н. В момента не разполагам с конкретни данни, които да Ви цитирам, но изследванията сочат, че този подход е доста добър в лечението на подобни разстройства.

Хубавото на този подход също е, че се ползва с популярност у нас и можете да намерите добри специалисти. У нас съществува и Асоциация по когнитивна терапия (може и да Ви лъжа за името, не съм член), която предлага много възможности за повишаване на подготовката на своите членове.

Надявам се този отговор да Ви свърши работа. За конкретни колеги, прилагащи този подход, можете да погледнете в справочника на сайта. Ако се затрудните да намерите подходящо име – можете да пишете, познавам членове на Асоциацията по когнитивна терапия, те ще ми помогнат с посочването на име и координати. Включително и д-р Ирина Лазарова, също консултант на този сайт, е психиатър с подготовка по когнитивна терапия и член на Асоциацията.