Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте, живея в момента в един кошмар, който започна преди месеци, след силен стрес, и паник атака, започнах да бягам от мислите си, страх ме беше да остана сама, представях си ужасяващи работи, отново страх и страх, от всичко, страх че беше да гледам телевизия дори, каквото лошо гледам и си мисля дали и аз не мога да направя същото, ужасно силен страх. Вече взех да се предавам и дори да мисля, че имам някаква болест. Имам паник атаки, не мога да стоя на едно място направо, не знам какво да правя! Ходих на лекар, изписа ми хапчета, който пия от ден вече, но ми е много зле, виждам ужасяващи картини, страх ме е да не изгубя контрол, усещам се някак нереална. Когато получа паник атаката, нищо не ми се прави, нищо не искам, от нищо не ми пука, нищо не ме прави щастлива, не ми се яде, само пуша, цигара след цигара. Преди ден даже не можах да спя от мисли, страх ме е да се отпусна дори за да не започна да мисля глупости, не мога да стоя на едно място! Искам си стария нормален живот, имах мечти, имах цели, сега нямам желание за нищо, и не мога да се убедя, че ще се излекувам, нямам концентрация и нищо не ми се прави! Изписаха ми Клонарекс и от него ми става добре, снощи имах нормална вечер от много време на сам, пия четъртинка, какво друго да направя, вече не знам. Преди пиех валидол или валериан и ми помагаше, но сега пия и Золофт и други за оросяването и билки и не знам какво да правя вече, много съм объркана. Имам чувството, че се убеждавам, че съм лош човек! Започвам и да се отнасям, да не чувам какво ми говорят, много ми е зле

Предприети действия:
Три-четири месеца мъки на волята да се убеждавам, че съм добре, но не помогна, на врачка бях, на билкар, но ми каза че при него лечението е 3-4 месеца

Семейство:
Имам живи и здрави майка и баща, който ме подкрепят много, в момента имам приятел, който е моряк и точно месец преди да се върне се случи всичко, понеже се целувах с друго момче и за мен това е изневяра и го преживях тежко

Приятели:
До сега не съм споделяла с никой, освен с близка приятелка, но не подробно.

Решаващи моменти:
Не мога да се сетя в момента, освен, че братовчедка ми се самоуби преди 8 години и тогава започнаха първите ми паник атаки и страх от тераси, представях си че и аз скачам, че някой ден и аз мога да го направя, щом тя както беше нормална го направи… Страх че беше да стоя сама за да не го направя, и в момента страховете са от същия тип, да не би да направя нещо, ами ако съм…

Работа:
Не работя в момента, работих в началото на годината с графичен дизайн от в къщи, но в момента нямам желание да работя, не мога да се концентрирам в нищо, трудно ми е да се усмихна, гледам се в огледалото и не мога да се позная сякаш

Очаквания:
Да ми каже нещо успокояващо, да намери решение на проблема ми

Здравейте,

Ако прием, че вие сте формулирала проблема си като „интензивно и прекомерно, непоносимо чувство на вина, провокирано от изневяра, усложнена с тревога, притеснения и страх“, то решението на вашия проблем няма да дойде от психиатричната наука и практика. Замислете се, как се справят хората, които страдат от прекомерно чувството за вина? Как успяват да се освободят от него и да получат облекчение? Чрез споделяне? Разкаяние? Искане на прошка? Изтърпяване на наказание? В религиозната практика на християнството това се постига чрез изповядване на греха, отправяне на молитви за опрощение и практики за изкупление. Можете да направите собствено проучване как други хора са се справили с освобождаване от чувството на вина и да решите кой подход е подходящ за вас. Така или иначе, трябва да намерите начин да се освободите от тази емоция. Защото докато не намерите начин  да я изкарате навън, тази емоция ще ви разболява отвътре. Преди това обаче, трябва да се свържете с това чувство, да го усетите в себе си, да го преживеете в цялата му пълнота… Знам, че е болезнено, но е неизбежно, ако искате да се освободите от него. Надявам се, че чрез писмото си и този отговор вие ще успеете да направите това.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ