Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте, аз съм на 28 години. Отгледана съм от баба ми по бащина линия, до 11г.След като тя почина бях настанена в институция. Брат ми /34 г/ с умствена изостаналост е отглеждан от другата ми баба, майка ми и баща ми също живеят с брат ми. Майка ми е с диагноза параноидна шизофриния, която се влошаваше с годините. Баща ми беше умствено и физически здрав, той имаше сравнително нормален начин на живот. Баща мо почина на 60 г. Брат ми е заеършил специализирано училище, за деца с умствено изостанали. Той води много затворен начин на живот, няма приятели. Успява донякъде да се обслужва сам, не може да чете и пише. Включва се в домашната работа, но не е извършва качествено.Докато бях в институция поддържах постояна връзка със семейството си, получавах финансова и морална помощ от баба ми по найчина линия. Баба ми / по майчина линия/ се грижеше основно за семейството. Тя водише майка ми по лекари, на ТЕЛК. Бабата поемаше всичката отговорност на нейн гръб- изхранване на всички/ брат ми, майка ми, баша ми и мен/.В момента тя е на79 г. Трудно подвижна е,брат ми е обслужва- грижи се за хигиената и , разхожда е с количката, умствено баба ми е добре за възраста си.Аз завърших училище, излезнахот институцията, една година се лутах и в последствие заминах да работя на морето с една приятелка.Останах там целигодишно като се прибирах пр семейството си два пътив годината за по няколко дни. Помагах финансово доколкото можех, поддържах връзка със баба по телефона. При всяко мое прибиране вкъщивиждах , че нещата се влошават. Болеста на майка ми се задълбочаваше, баща ми започна да има сериозни здравословни проблеми. И през 2009 г. Баба ми загуби другата си дъщеря- леля ми.Леля има 3 дъщери от, двете бяха вече пълнолетни, поели попътя си. Третото дете на леля беше самона 6 години. Бащата не полагаше никакви грижи и баба ми взе малката в нашето семейство. По това време бабами все още можеше да ходи.През цялото това време аз бях работех на морето. Малката ми братовчедка почна училище , но за съжаление социалната обстановка вкъщи е доста занемарена, това се отрази на успеха и в училище, на бедния и речник, на липсващите и контакти с нормална семейна среда. През 2012 г баща ми почина. Настойничеството на братовчедка ми от бабата беше под въпрос, защото здравословните проблеми на възрастната жена се задълбочиха. От социалните служби почнаха да търсят приемно семейство за братовчедка ми. Баба ми започна постоянно да плаче, защото щяха да отделят детето от нея. И аз се реших. Върнах се от морето, за да поема грижата , като настойник на малката. Детето остана в същата семейна среда- баба/ трудноподвижна/, майка ми/ болна от шизофриния/, брат ми/ с умствена изостаналост/ и моя милост.Вкъщи всичко беше занемарено, няма нормални битови условия.Аз се грижа за хигиената и храненето . Ние живеем на село има и зеленчукова градина. Опитвам с помощ от брат ми да отглеждаме зеленчуци.Започнах работа на 2 смени в близкия град, вечер се прибирам и почвам да чистя и готвя.Водя майка ми от по лекари,опитвам се да помагам на братовчедка ми с уроците.Малката трудно се справя с уроците , а д 5 клас. От следващата учебна година ще е с ресурсно подпомагане. Предстои и работа с психолог и логопед. А вкъщи всеки ден ме чакат нови изненади, днес целия душгел беше изсипан в банята, тенджерата с която брат ми е пържил картофи с един слой загоряло. Утре ще е нещо счупено и така. Опитвам се да ги науча че като купя храна е за всички, но който е достигне пръв я изяжда или скрива. Опитвам се да ги науча да ядът с вилица от чинията, а не спръсти.А за мен какво да кажа, ходя на работа, имам само 1 почивен ден на седмица. Има 2 приятелки с който се виждаме от време на време и се опитвам да споделям с тях, но и те си имат проблеми. Няма на кого да разчитам за помощ в къщи. Сициалните ми контакти са доста занемарени. Почити не намирам време за себе си. Направих си теста от сайта- имала съм нужда от консултация с психолог и психиатър- нищоново под слънцето. От 2/3 години се въртя в този кръг. Незнам какво да направя за да ми олекнат малко задълженията. През всичкото това време обмислям варианти , но до никъде несъм стигнала. Това е общо взето. Ежедневие, битовизъм. Днес пак изпаднах в самосъжаление , плаках. Какъв е изхода? Наскоро една жена каза“ Господ е дал толкова колкото можем да понесем“.

Предприети действия:

Семейство:

Приятели:

Решаващи моменти:

Работа:
Сервитьорка съм. От 6/7 години. Справям се, на всичките си работни места съм се задържсла години. Страх ме е от промените.

Очаквания:
Надявам се да не съм писала много объркано и да да сте разбрали моята история. Искам с този поглед отстрани да ми дадете някакви нови идеи и насоки, за да мога поне малко да облекча ежедневието си от грижата за околните.

Ами какво да кажа… оставихте ме без думи. И бяхте напълно ясна. Позволете ми да бъда пределно ясен и аз. Вие сте направила избор, който е воден от интереса на баба ви – от съжаление към нея, че ще й отнемат внучката, вие сте пожертвала себе си – за да може детето, вашата малка братовчедка да остане в семейната си среда, при баба си. Въпросът, който закономерно възниква е, дали това е добре за самото дете. Дали по този начин шансовете му да получи една по-добра грижа в семейна среда не са били блокирани? Това е реторичен въпрос. Аз не знам отговора. С този въпрос, обаче, искам да кажа, че не винаги, когато си мислим, че правим добро, то се случва задължително. И обратното – понякога, когато се въздържаме от правене на добрина, правим добрина. И с това искам да ви подскажа, че е важно да правите избори в живота си, които ви се струват добри за вас, и, ако се окажат добри и за други хора – още по-добре, а не избори, които ви се струват добри за другите, но не и за вас.

Вече има достатъчно разнообразие от социални услуги, базирани в общността – центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища и други. Може би за майка ви ще бъде по-добре, ако е настанена в защитено жилище, в което екип от психолози, социални работници и терапевти ще й помага много по-пълноценно да контролира симптомите на психическото заболяване и да се справя с последиците от него много по-добре, отколкото това може да направи личния лекар или наблюдаващия психиатър. Може би за брат ви ще бъде по-добре, ако живее в една по-стимулираща среда, заедно с други хора с нарушения в развитието, сред които не би се чувствал изоставащ и с които би намирал общ език и, отново с помощта на психолози и социални работници, би получил възможност да учи и се развива с темпове, които са подходящи за него. Може би за баба ви в някакъв момент ще бъде по-подходящо да постъпи в дома за стари хора, където ще получава необходимата медико-социална помощ, която с напредване на годините ще става все по-комплексна и по силите само на екип от професионалисти. Може би всичко това може да се случи, ако вие се оттеглите в малко по-пасивна позиция, от която да помагате. Защото рано или късно силите ви ще свършат и тогава цялата система, която в момента се крепи на вас, ще се сгромоляса върху плещите ви.

Помислете, дали ако не правите толкова много добро, колкото правите в момента, няма да направите повече от него – за близките си, но и за себе си!

С дълбоко уважение и пожелание за много късмет!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ