Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Преди две години баща ми почина тогава бях на 14 и не приемах случващото се…а през това време харесвах едно момче след време тръгнахме и ходихме около 1 година и 5 месеца през това време се изолирах от всички и излизах само с него но по едно време вече той започна да ми влиае много зле и се разделихме сега нито излизам само си седя в нас имам само 1-2 приятели с които почти не се виждаме нямам желание да излизам със старите си приятели защото те пропаднаха пушат,пият,дрогират се а аз съм много против това и не искам да общувам с тях и заради това не искам да излизам нямам истински приятели които да доидат в нас и да ме изкарат да се забавляваме не ми се ходи никъде и много често плача просто винаги съм искала просто е така да изчезна и да не съществувам още от преди много време преди да почине и баща ми просто искам хора които да са ми приятели……и майка ми постоянно ме кара да излизам само че аз нямам желание и предпочитам да си седя в нас….какво да правя моля Ви за помощ не искам да съм такава.

Здравейте!

Преди всичко искам да изразя съболезнованията си за загубите, които сте преживяла! Не е изненадващо, че сте реагирала с депресия (начина, по който се чувствате и поведението, което описвате са типични за депресивна реакция; депресивна реакция се развива винаги, по-малко или повече изразена, когато губим важни за нас неща, например любов, приятелство, сигурност, перспектива…). Във вашия случай депресията може да се разглежда като естествена, нормална реакция на преживяването за загуба и в същото време тя е етап от личното ви развитие и порастването. Болезнен етап! (специалистите наричат тези периоди, през които рано или късно преминават всички хора „периоди на емоционална криза” или „криза на развитието”). Проблемът, който стои пред вас сега е: Как да преминете през този труден етап  с минимум поражения за вашата психика? От писмото ви става ясно, че приятелите за вас са ценен ресурс. Който, обаче, не е наличен. Вече сте разбрала, че приятелствата не възникват от самосебе си. Приятелствата се развиват постепенно във времето чрез участие в съвместни дейности. Може дори да се каже, че приятелствата се отглеждат и искат много грижи. За да се превърнат едни отношения на близост в приятелство, те трябва да преминат през проверката на времето. Според една шеговита дефиниция, приятел е човек, който много добре те познава и въпреки това те обича. Опознаването на другия става в процеса на правене на различни неща, заедно с него. Няма как да имате приятели, ако не участвате в различни инициативи и дейности, съвместно с други хора. Например чрез участие в група за творчество, например танци. Или (не пречи да се случват паралелно) в група за личен опит – това са специфични терапевтични групи, водени от специалист – групов психотерапевт, участието в които помага на членовете на групата да разберат по-добре себе си и да развият личностовия си потенциал, включително и уменията си за себеизразяване и установяване на пълноценна връзка с другите. В западния свят тази практика е силно развита и много хора се включват в различни групови дейности, включително в групи за арт-терапия, групи за взаимопомощ (особено когато преминават през трудни периоди на живота си), в групи за придобиване на личен групов опит и групова терапия. Придобиването на разнообразен и нов преживелищен опит чрез участието ни в група е важен аспект от индивидуалното ни развитие. Ето защо силно искам да ви насърча да помислите за включване в подобна група. В България, практиката на участие в терапевтични групи и групи за личен опит все още не е развита достатъчно и такива групи има само в по-големите ни градове. В писмото си не споменавате откъде сте, но ако сте от София имате повече възможности за избор. Паралелно с обмислянето на тази възможност (особено ако не намирате сили в себе си да предприемете някаква активност в тази посока), бих ви препоръчал да се консултирате и с психиатър, който може да прецени за уместно да ви предпише антидепресанти, с чиято помощ да се възстановите по-бързо от депресията. Добрата новина, съдържаща се в писмото ви, е свързана с активния начин, по който търсите помощ. Защото който търси, намира. С пожелания за бързо възстановяване и успехи в живота!
______________________________________
Вие сте консултирани от: Владимир Сотиров