Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте! По принцип, сама никога до сега не съм търсила помощта на психолог, понеже самата аз искам такава професия и с много неща съм се справяла сама, а пък и вече съм на 18. Но дълго време имам този един проблем, с който се опитвам да се справя и това са връзките. Във всички свои връзки до сега винаги съм държала на лоялността и способността да разговаряме един с друг, никога не гледам да ороня самочувствието на човека до себе си, не обичам да го наранявам или осъждам… Обичам да се грижа за него и да му прощавам във всичко… Но последната ми връзка и двамата решихме окончателно да е завинаги… Когато се запознахме, леко се уплаших от приятеля ми, защото той също като мен е имал тежко детство, израснал е без много приятели като мен и беше един заплашителен, но изпълнен с хумор непознат.. И мисленето му беше на човек, който чрез най- крайните мерки искаше да помете всичко, което му се изпречеше и не съответстваше на интересите му… Тих като външност и говор, тих като изразяване, но в себе си пълен с МНОГО гняв и много насъбрана мисъл за отмъщение към бившите си приятелки.
Да обаче, още, когато се запознахме, ние разбрахме. че макар да съм много по- ведра от него като характер, имаме много общи неща, на практика сме дори почти във всичко еднакви, като сродни души, и двамата сме много лоялни и размишляваме различно от другите, обичаме разходките в природата, но страним от твърде големите тълпи хора, и двамата край тях се държим сдържано… Слушаме един стил музика, харесваме един и същи вид книги, приятелите ни са ни Предавали и изоставяли по един и същи начин… Дори, когато се запознахме си споделихме, че и двамата не сме имали много истински приятели и дори така се решихме да бъдем заедно…
Така минаха няколко месеца, отдавна вече сме заедно, но известно време той се бореше с желанието си да отмъсти на бившите си заради раните, които са му причинили… Извън това всичко обаче, той към мен е много спокоен, много нежен, особено когато се видяхме и на живо, понеже в началото ние бяхме заедно само чрез интернет…Но постепенно минаваше времето, когато дойде у дома аз го запознах с нашите, ДОСТА РЕПЕТИРАХМЕ как да се държи пред тях, за да го харесат, защото за самият него общуването с непознати хора и събиранията по домовете е много неудобно… Двамата обаче в много любов си прекарахме страхотно, той пророни сълза за мен, галеше косите ми, спеше на земята, за да съм на тясното, но топло легло аз… Не искаше аз, а ТОЙ да върши домакинската работа…
Но от известно време се питам, въпреки всичките ни прилики и това, че към мен се държи много по- меко, отколкото дори с роднините си се питам ДАЛИ НАИСТИНА МЕ ОБИЧА??? Какво ме кара да мисля така ли?
Често докато сме се карали ме е обиждал с думи като курва, идиотка, тъпанарка… Когато искам спокойно да поговорим за здравето на връзката ни, ЗА САМИТЕ НАС, той ми се дразни, не иска да обсъдим проблемите си, за да предотвратим всичко, което се случва…
Когато се опитах да му обясня, че ме наранява, той първоначално изкарва мен виновна, после обмисля внимателно и казва, че съм права, но трябвало да разбера, че от малък дядо му го е отгледал да бъде ТВЪРД И ХЛАДНОКРЪВЕН, понеже не живеел много при майка си и баща си… И е така той има голямо уважение към починалия си дядо… А той го възпитал корав като личност…
Никога не би ми изневерил, защото дори бившите си не е искал да докосне, заради съмненията си, че са леки момичета, но дори на тях не искал да изневери…
За теб трябва да е достатъчно, че си сдържам гнева, че те обичам и, че дори дойдох у вас, а знаеш, че не обичам компаниите, че дори ходя на училище заради теб, да не те отблъсна, казва той…
НО дори подаръци никога не ми взима, Никога нищо не му трепва, когато се разболея, а ми казва ТИ СИ ВОЙН ЩЕ СЕ ОПРАВИШ, и повече не ме пита за здравето ми… От друга страна ако друг човек ме нарани иска да тръгва да го бие…
Но самият той много ме наранява, дразни ми се, обижда ме, Не се опитва да ме зарадва с малки жестове, освен ако не е по принуда, обвинява ме, когато му простя, той после дори не се извинява за постъпките си… Казва ми аз те обичам, но ТИ СИ МОМИЧЕТО, ти трябва да даваш нежност на мен! Ако друг човек ме наранява се дразни…Знам, че няма да ми изневери, знам, че самото му семейство и самият той НЕ СА гальовни хора и така е бил възпитан и той… Но дори се срамува да се прегръщаме пред други хора…
Просто ме наранява, сякаш аз го обичам повече, сякаш съм длъжна да търпя всичко от него, а той да не дава кой знае колко НИЩО! Приема ме просто за даденост… А като се разделим започва да ме търси като луд…
Ако трябва да ОБОБЩЯ ВСИЧКО:
Не иска да се женим, не иска деца, защото за него те ще убият любовта ни и ще ме ревнува от тях, обвинява ме, обижда ме, подиграва ми се, спря да се извинява за постъпките си, както преди, не е загрижен ако нещо ме боли, дразни ми се за много неща, особено, когато искам да поговорим спокойно за проблемите във връзката ни казва: ЗАЩО ВЪОБЩЕ МИСЛИШ, че ще стигнем до такива проблеми… За него връзката ни ТРЯБВА ОТ САМО СЕБЕ СИ ДА Е ИДЕАЛНА и да не е като на другите хора…Ако му кажа, че не се държи като човек, който ме обича ПОБЕСНЯВА…

От друга страна, казва, че иска да сме заедно завинаги, че ме иска и след смъртта, че няма да даде друго момиче да го пипне, че е готов да умре за мен, гали косите ми, ядосва се ако някой човек ме наранява, пренебрегвал е и приятелите си, за да остане до мен, не отиде и на рождения ден на брат си, за да е до мен иска винаги да ме вижда на живо у дома или на камерата, казал е и на родителите си за мен…До сега дори не е подарявал подарък на момиче или да спи в къщата и, а при мен го стори, подари ми най- сладкото розово мече, което съм виждала и искаше да ми подари и гердан…Каза ми: Няма да позволя такова нежно момиче да спи на пода, или да върши домакинство, остави мила това на мен… Аз не искам да съм като другите мъже и да те правя моя робиня… Искам да си помагаме…

Но пък характера му е толкова особен…
Просто се чудя постоянно… Обича ли ме или не ме обича този човек? Самият той ми казва:
Аз просто не съм свикнал да имам някой толкова загрижен човек като теб и за мен е странно… Свикнал съм хората да ме отблъскват и да се справям сам… А с теб не знам как да постъпя, как да те разгадая…Семейството ми дори не ме обича, колкото ме обичаш ти… А аз самият те обичам повече от тях, но трябва да разбереш, че съм си такъв- Аз съм грубиян…

Предприети действия:

Семейство:
Семейството ми са добри и от 20 години женени хора…

Приятели:

Решаващи моменти:

Работа:

Очаквания:
Просто, ако можете да ми кажете… Обича ли ме този човек, дали да продължа връзката ни?… Той не се извинява за постъпките си, но пък не е и имал и той самият любов колкото мен в живота си…

Сигурно ви обича. Даже повече, отколкото е здравословно. Така обичат дълбоко наранените хора – нараняващо, обсебващо, поглъщайки партньора си чрез непрекъснати изисквания и постоянна неудовлетвореност…

В началото на изложението си споделяте, че и двамате сте решили „окончателно да е завинаги”. Кое сте решили да е завинаги? И наистина ли смятате, че е по силите ни да предопределяме и предрешаваме хода на събитията и собственото ни отношение към тях?! Наистина ли смятате, че сме в състояние да запечатаме, чрез заклинателно произнасяне на намерения, например, естествената склонност на нещата в този свят да се променят и развиват?! Защото ако е така, вие ще останете много разочаровани от себе си, от неспособността си да останете завинаги едни и същи…

Никой от нас не е съвършен и понякога се свързваме с другите чрез несъвършенствата си. Несъвършенствата ни, обаче, не могат и не бива да бъдат единственото нещо, което ни свързва. Ключово условие за добра връзка е наличието на споделена визия за бъдещето, в която и двамата партньори се чувстват уютно и в хармонично взаимодействие допринасят за случването на това желано бъдеще. Споменавате, че приятелят ви не иска да се обвързва в брак, че не иска да има семейство и деца. А вие искате ли? Защото ако искате и в това се разминавате с приятеля си, ще трябва да преразгледате сериозно решението си да останете заедно с него.  Освен ако не решите да посветите живота си на неговото отглеждане, израстване и формиране като здрав, спокоен и пълноценен човек – нещо, което иначе бихте правила, подкрепяна от партньора си, за своите собствени деца… Очевидно е, че приятелят ви е сериозно наранен от отглеждането, което е имал в детството си, от множеството фрустрации, които е трябвало да понесе, преди да е бил готов за това. Изглежда вие му давате грижи и внимание, които самият той не е получавал в собственото си детство. И може би за него е важно да получи такава безусловна любов, която обаче, може да бъде дадена само от родителите му. Или от хора, които ще заместят родителите му. Дядо му изглежда не се е справил особено добре с тази задача. Но вие може би ще успеете. Стига да сте готова да осиновите един травмиран и объркан тинейджър, когото ще наричате свой приятел и да посветите живота си на неговото „преформатиране”, жертвайки мечтите и плановете си за нормален и щастлив семеен живот. Отдавна се знае, че силата на любовта да променя хората е безгранична, че любовта може да лекува дори и най-закоравелите психопати. Това може и да е така, но със сигурност това е за нечия сметка – някой, под някаква форма плаща цената за това лечение. Обикновено, това е този, който обича истински. Под истински често се разбира всеотдайно и жертвоготовно до себеотрицание и себеразрушителност, при това не декларативно, а действено. Дали обаче, обичаме и себе си до степен, че да не позволим да изгорим в грижата за другия и желанието ни да му помогнем?!…

Избраната от вас професия ще ви позволи да помагате на много хора да преодолеят собствените си невротични комплекси, да излекуват раните си и да възстановят способността си да се развиват и творят. Позволете ми един съвет – не правете това в личния си живот! Не се опитвайте да бъдете психотерапевт на приятеля си. Както и не се обвързвайте с пациентите си, колкото и близки до себе си да ги чувствате. Това носи риск да ви погуби.

Накрая, ще си позволя да ви препоръчам една статия за невротичната потребност от любов, която може би съдържа част от отговорите на въпросите, които ви измъчват.

Успех!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ