Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.

Инвестира във вашето бъдеще!

Малко е странно, а и трудно да опиша целия проблем в едно писмо, а още повече, че не знам кой го чете, кой е отсреща. Работата ми е свързана с компютри и съм достатъчно наясно, че анонимност в интернет не съществува. А често не са ясни и целите, които се преследват чрез интернет, разчитайки точно на усещането на хората за анонимност. Надявам се ще разберете какво имам предвид. Инициативата ви е доста иновативна, поне аз за пръв път срещам нещо подобно, а често се ровя из мрежата. И се възползвах веднага, поради простата причина, че живея в малък град и когато ми се наложи да посетя кабинета на психиатър, ми е почти неудобно и доста внимавам да не бъде забелязано това от хора, които ме познават. Е, впоследствие възникнаха и други причини, поради които не мога да посещавам специалист тук. А положението е доста сериозно и се опасявам, че сама вече не съм в състояние да се справя. Проблемът е мой и не засяга трети лица, но все още изпитвам колебания доколко мога да си позволя да го споделям по електронната поща. Затова и в предното си писмо само го маркирах. Даже и в момента се чудя, дали да започна да го описвам или не.
В най-общи линии става въпрос за натраплива невроза и мания за чистота. Наистина в най-общи, защото се проявява само за определени неща. До един момент нещата бяха почти поносими, но от близо година значително се влошиха. Стават все повече нещата, които за мен са „нечисти“, не смея дори да ги докосна. Мисълта за това ме преследва като сбъднат кошмар, Живея сама. В стаята ми цари хаос. Откъснах се от повечето си познати. Успявам да преживея като си „заравям главата в пясъка“, но знам, че това ще е до един момент. Има неща, които рано или късно ще се случат, а те ме плашат до ужас и паника. Не мога да говоря за никакво качество на живот. Успявам поне да се запазя работоспособна. Но не знам и това докога ще е. Ами, не знам дали това е „достатъчно изчерпателно“. Но и толкова ми беше трудно да напиша. Моля, тъй като вярвам, че начинанието ви все пак е сериозно, посъветвайте ме поне към кого да се обърна. Както споменах, посещавах тук психиатър, но всичко свърши с това, че след кратко изслушване ми предписаха успокоителни и антидепресанти. Няма особена разлика, поне засега /близо 2 месеца/. А и както казах, не ми е възможно да посещавам лекар тук. Благодаря за вниманието.

Здравейте,

Натрапливата невроза (или обсесивно-компулсивно разстройство) е едно от разстройствата, чиято подлежаща причина е тревожността. Натрапливите мисли (обсесии) или действия (компулсии) имат за цел да облекчат и да снижат тревожността.

За съжаление вместо облекчение, те в крайна сметка причиняват значителен дискомфорт, отнемат време и нарушават ежедневието (работоспособност, социален живот и т.н).

В около 50-70% от случаите натрапливата невроза започва след стресиращо събитие, което може да е свързано с преживяване за загуба (реална или не) или повишени изисквания (напр. повишаване в службата).

Веднъж появили се, симптомите водят до допълнителни загуби (на приятели, на работоспособност и т.н).

Затваря се порочен кръг, в който човек се чувства особено безпомощен. Обикновено между първоначалната поява на симптомите и търсенето на помощ минават няколко години.

Пътищата за овладяване на този вид тревожност са най-общо казано два: медикаментозен и психотерапевтичен (или комбинация от двете). Кой от тях ще бъде избран, зависи от внимателната преценка на състоянието Ви от специалист, Вашата нагласа към терапията и предпочитанията Ви.

Така или иначе най-важна е първата стъпка, която Вие вече сте направили, а именно – да потърсите специализирана помощ.