Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Здравейте. от 15г се опитвам да се излекувам от състоянието в което съм попаднал. Всичко започна със силен стрес после премина в лошо настроение и обърканост после в депресия която се разрази с голяма сила с която се борех години на ред .
Моментното ми състояние е задоволително благодарение въздействието на лекарствата които пия сега,
проблемите ми се изразяват в изпадането на кризи състоящи се от свръх напрежение и притесненост(все едно да ви кажат ,че детето ви е претърпяло катастрофа и е в спешното……..примерът е подбран внимателно) придрyжено от силно стягане на гърлото което променя и гласa ми дори.Ставам напълно неадекватен и неспособен да общувам работя и др.
намерих начин да излизам от това положение като пия два седатива и си затворя очите за 15м да рестартирам както се казва.

Предприети действия:
С лекуващиат ми лекар установихме ,че нервната ми система се е увредила и не се справя със задълженията си. Това се проявява в следните моменти…при изпиване на една кола или едно малко кафе веднага изпадам в криза- затова и не пия.
Състоянието си потдържам на ниво 80% от състоянието както съм се чувствал преди да се разболея което аз наричам 100% със сероксат който взимам от 7г.
Друго което установихме е ,че при малко по силна емоция или вълнение..пример срещна стар приятел,шефа ме повика в офиса,наближава приятно пътуване и др. тоест всяко едно по силно вълнение не зависимо добро или лошо е то…
След това откритие лекарят ми предписа ламиктал от 100мг.
Лекарствата които вземам са сероксат една таблетка -ламиктал една таблетка и половина и дормиплант две таблетки.
и въпреки това от време на време изпадам в криза…
През годините са ме лекували десетки лекари от цялата страна и съм изпил всички възможни лекарства..

Семейство:
Ще обясня защо съм в това състояние и за това няма смисъл да попълвам по долните полета.
След години анализи разкрих първопричината…..преди 15г баща ми се разболя от рак и почина но от както разбрахме до като той си отиде минаха 6 месеца. точно през този период започна падението у мен.
малко се бях закрепил и след 5 г брат ми почина.
Това вече ме довърши…но се боря и искам да се излекувам …..
От доста време нямам лоши мисли и лошо настроение депресията я надмогнах в времето .
през повечето време се чувствам почти добре на 85% като изключим кризите.
искам да се излекувам напълно и да не пия повече хапчета…

ще чакам вашите отговори…..

Приятели:

Решаващи моменти:

Работа:

Очаквания:

Изкушавам се да ви цитирам един афоризъм, който съдържа гледна точка, от която нещата изглеждат различно: „Добре е. Може да бъде и по-добре. Но може да бъде и по-зле. Значи е добре”. Вашият проблем вероятно се състои в това, че имате нереалистично очакване за „пълно излекуване”. Това едва ли е възможно. Ако искате да се „излекувате” ще трябва да приемете, че понякога животът нанася поражения, при някои от които никога не се постига пълно възстановяване. Но все пак 85% е достатъчно добре. Разбира се, добре е да се стремим към повече, но ако можем да се задоволите само със 100%, то ние сме обречен на вечна фрустрация  недоволство от постигнатото. Защото 100% е утопия. 100% е само идеал – посоката, в която нашите усилия да са насочени, но целта ни трябва да бъде друга; тя трябва да бъде реалистична и достижима. Ако не можем да се задоволим с „нищо по-малко от 100” тогава влизаме в конфликт с естествените закони на живот в реалността, в която нищо не е абсолютно и всичко е динамично. Иначе казано, в хода на живота си ние се люшкаме непрекъснато напред-назад по скалата от 0 до 100 и понякога ни се струва, че сме опасно близо до 0, а друг път сме измамно близо до 100, но така или иначе, колкото и близо да сме до тези стойности, ние никога, никога не живеем в тях, а някъде МЕЖДУ тях. Защото 0 е смърт, а 100 е абсолютното съвършенство, непосилно за човешките възможности (между нас казано, 100 е другото име на Бог )

Ако приемем, че критерий за „пълно излекуване” е това да не пиете повече хапчета, то имайте търпение – това време ще дойде. Единственото условие за това е да приемете, че пълното излекуване е невъзможно. Всеки, който е живял достатъчно дълго, знае това. Нещо повече – знае, че животът, освен да поражда щастие и да дарява с благодат, причинява и страдание. Здравите хора са здрави имено поради това, че са в състояние да интегрират в себе си тази противоречивост на живота и да живеят в нея. Тоест, не е достатъчно само да разбираме, трябва да можем и да приемаме реалността на живота.

Накрая, позволете ми да завърша с цитат на една молитва:

„Господи, помогни ми да променя това, което мога, да приема това, което не мога и ме научи да различавам едното от другото”.

Още по темата вижте в лекцията на д-р Николай Михайлов „Тревожност и общество”

С уважение!

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ