Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Проблем:
Добър ден. Искам с вас да споделя нещо, което ме тормози вече много години, всъщност откакто се помня. Става въпрос за майка ми. Вече съм на близо 19, но тя се държи ужасно. Сякаш има някаква слаба нервна система и лабилна психика. Чувствам се сякаш веднъж, когато се махна от тук вече няма да я погледна. Въпросът е в това, че тя ужасно много ме задушава. Ужасно. От малка много ми е крещяла и много ме е била, от най- малкото започва да ми вика няма да ти говоря, започва да плаче.
Като малка не ме пускаше да излизам нормално, забраняваше ми да говоря с момчета, диктуваше начина по който се обличам… Контролираше всичко!!! Ако не се съгласях ме биеше, крещеше и викаше млъквай, после започваше да реве. От там аз станах едно притеснително момичe, отделено и винаги без приятели, като малка много ги командвах, понеже сега осъзнавам, че това беше просто модела на подражание, който тя ми налагаше несъзнателно. Да, тя ми купува много дрехи, сладки, но това е всичко. Цялата и грижа е в това да ми купи дреха или сладкиш, но във всичко останало просто не ме разбира!
Постоянно чете в интернет ЗА УБИЙСТВА, АНОРЕКСИИ, РАННИ БРЕМЕННОСТИ, ИЗНАСИЛВАНИЯ.. ЦЯЛ ДЕН ЧЕТЕ ГАДОСТИ, ПОСТОЯННО СЛУША МНЕНИЕТО НА ХОРАТА! Бях с ужасно наднормено тегло- 85 килограма, а бях едва на 17, а тя не ми даваше да отслабна викаше ми АНОРЕКСИЯТА АНОРЕКСИЯТА и го повтаря и прави и до днес! Успях сама със караници и съпротива към нея да сваля 15 килограма, но дори като и кажа не носи сладко ТЯ ПРОДЪЛЖАВА!!! И опитам ли се да противореча следва : „Баба ти беше два пъти по- строга, аз съм майка отгледала съм те,купувам ти дрехи, храня те, нямаш право на мнение!!!“ И направо ме вбесява!!!
Постоянно се влияе от всякакво хорско мнение но не за хубавите а само за ЛОШИТЕ НЕЩА!!! А СЛЕД ТОВА ИЗПАДА В УЖАСНА ПАНИКА ОТ ВСИЧКИ ТЯХ, РЕВЕ, ОБВИНЯВА МЕ И ВСИЧКО СТОВАРВА НА МЕН!!! Имам чувството, че трябва да отиде не психиатър!!!
Наскоро си намерих приятел, тя НЕ НИ ДАВА ДА ИЗЛИЗАМЕ, освен ако не стоим у дома, защото постоянно чете за бременности и всеки път преди да дойде или да си замине ме ОБВИНЯВА И ВИКА ТИ СИ БРЕМЕННА, няма да ходиш ти при него, ДА НЕ СИ ЖЕНЕНА и тем подобни!!!! Цял живот ме е подтискало нейното изпълнено с издевателстване мнение!!!! Никога нямах възможността да бъда самостоятелна!!! ТЯ Е МНОГО КРАЕН ЧОВЕК, едно е да иска да ме предпази от опасности, но нейното е параноя, за нея ВСИЧКО Е ОПАСНОСТ, постоянно ме държи изкъсо, сякаш съм и собственост и ме обвинява за случки и неща, КОИТО ОЩЕ ДОРИ НЕ СА СТАНАЛИ!!! Когато се ядоса тя започва да трепери и очите и стават зачервени… На мен и приятеля ми ни писна от нея, той вече много се измори, че тя ни спира, аз самата заради нея станах едно подчинено и боязливо създание, знам го защото ВСЕКИ МИ ГО КАЗВА и ми омръзна!…
Инъче е състрадателна, не и свиди за дрехи и ядене,случвало се е да споделям преди години с нея и да ме разбира, радва ми се и ме прегрща за отличните оценки, но е крайно параноична, никога не пуска мнението на хората… Докато ме блъскаше в гардероба и биеше като малка имах все слаби оценки но станах отличничка когато поне в това бе вдигнала ръце от мен!!!
И това не е най- лошото… Тя всъщност си мисли че е невероятна майка!!! Дори ми го казва, тя се мисли за невероятен и грижовен, мил родител, на който може да се сподели всичко, а аз никога нищо не споделям с нея, защото знам че в това ПОСТОЯННО да си мисли “ Аз съм родителя аз съм шефа, с мен ще се съобразява“ НИКОГА АМА НИКОГА НЕ МЕ РАЗБИРА и дори баща ми казва, че тя не разбира, че е едно кълбо паника и живее в собствен свят!!! Имам чувството, че ако можеше би ме заключила в кафез!!! За цял живот!!! Постоянно ме обвинява ти си бременна, постоянно ми вика Ти да не си женена че ще ходиш при приятеля си и подобни!!! Усещам самата аз как вече не е майка за мен, получих отлични оценки и на матурите, доволна е и се ХВАЛИ НАВСЯКЪДЕ за да е като приятелките си, но поискам ли нещо- отговорът е НЕЕ НЕ МОЖЕ АЗ СЪМ РОДИТЕЛЯ!!….
Моля ви, отчаяна съм, приятелят ми също, тази жена има нужда от помощ някаква, чувствам се много зависима и нещастна от нея, докато тя се мисли за най- добрата… Да, възпитала ме е да се пазя от много опасности, пазила ме е, но вече стига до крайност!!! Какво да правя, скоро приятелят ми има рожден ден, а е от Сливен и ме е поканил, как да отида от нея, как? Тя иска внуци след време, но ако ме спре от връзката ми, нарочно след време ще си хвана пияница за съпруг и ще си проваля живота но няма да ме боли мен а НЕЯ понеже няма да има вече с какво да се хвали на хората!!!

Предприети действия:
Говорила съм с нея много пъти, но все се стига до караница…

Семейство:
Дори баща ми забелязва, че тя живее в собствен и черен свят, в който всичко е пари, учение, опастности и хорско мнение!!!

Приятели:

Решаващи моменти:
Всеки път, в който отхвърляше моето мнение, за да бъде нейното, защото тя била родителя и ме била отгледала..

Работа:

Очаквания:

Здравейте,

Въпреки, че не сте написала какви са вашите конкретни очаквания, свързани с проблемната ситуация, в която се намирате (което е дефинирано като задължително условие), смятаме, че е важно описанието на вашата ситуация да стигне до повече читатели на сайта, и най-вече до настоящи и бъдещи родители, защото тя е илюстративна за това как грижата, тогава, когато е предозирана, може да се превърне от грижа в малтретиране и тормоз. Насилието в семействата има много лица. Това е едно от тях, маскирано като грижа и възпитание.

Разбира се, вие сте права като казвате, че майка ви има нужда от помощ. Само че, ако тя не осъзнава това и не потърси сама помощ, такава не може да й бъде оказана. Защото помощ насила не се оказва. Защото тогава помагането ще се превърне в малтретиране и тормоз. Както се е случило във вашия случай. Всяка истинска способност за помощ започва с разбирането, че желанието да помагаме е желание да служим, а не желание да властваме. Доброто родителстване не е разпореждане с всички аспекти от живота на детето (още повече, когато става въпрос за вече порастнало дете). Доброто родителстване е овластяване, партниране и подкрепа, откликване на нуждите на детето.

В живота си всеки един от нас ние преминава през две изпитания, които трябва да преодоле успешно. Първото изпитание е свързано с автономизирането ни. То е резултат от естествения стремеж към постигането на свобода и независимост, заложен във всеки един от нас още с раждането. Изпитание е, защото често постигането му минава през конфронтиране с авторитета на родителите ни. Често пъти родителите не са готови да позволят автономност на порастващото си дете в тази степен, която е здравословна и есетествена за него. В стремежа си да ги предпазят от рисктовете, съпътстващи свободния живот, родителите често отказват да престанат да бъдат родители, като по този начин не позволяват на децата си да престанат да бъдат деца. Ако родителите са пълни с невротични страхове, ако самите те са отглеждани в една невротична среда или системно са били малтретирани и са били жертва на негативни житейски обстоятелства, то те ще бъдат много по-малко способни да удържат тревогата вътре в себе си и да не я проектират върху живота на децата си. Тревожните родители са лоши родители. Те проектират страховете си, произтичащия от техните собствени травми, върху живота на децата си и на свой ред травмират собствените си деца. По този начин тревожността, със своите разнообразни проявления, засяга цели фамилии, предавайки се от поколение на поколение. Разбира се, този цикъл може да бъде прекъснат. И често предпоставка за това е физическото отделяне на детето от своите невротични родители. Само това, обаче, често е недостатъчно. Необходимо е високо ниво на себеосъзнатост и назоваване на нещата с истинските им имена. А за това е необходима смелост и кураж. Защото за де се конфронтираш с родителските авторитети и да ги дисквалифицираш (вътре в себе си) се изисква много сила, смелост и кураж. И да формираш себе си не по пътя на позитивната идентификация, която е естествена и закономерна, а по пътя на негативната идентификация „Аз не искам да бъда като него/нея, аз не съм такъв, аз съм различен“. Този път на постигане на идентичност е значително по-труден, защото предполага конфронтиране с родителските авторитети и отричането им като такива. А това това може да бъде много изтощаващо начинание, съпроводено с интензивни преживявания на срам и вина.

Второто предизвикателство, което всеки от нас би трябвало да преживее, ако животът му се развива по класическия сценарий, е, когато един ден самите ние станем родители на порастващи деца, да им позволим да се автономизират с онова темпо и в онази степен, която е добра и здравословна за тях. А не за нас! И да потиснем фрустрацията, страха и тъгата, която техният естествен стремеж към независимост и свобода, и свързаното с неговото постигане поведение, ще предизвикат у нас, техните родители. Особено силно тези негативни преживявания могат да се усетят от родители, които са отдали всичките си ресурси и „целият си живот“ на своите деца и единствено чрез децата си, респективно чрез ролята си на родители те осмислят живота си. В този случай за тях може да бъде много трудно да позволят на децата си да пораснат, тоест да бъдат независими, защото това ще породи в родителите чувство на голяма вътрешна празнота и загуба на собствен смисъл.

Това, че майка ви е свръхтревожна, респективно свръхконтролираща и има подчертани проблеми да се справи с точно тази втора задача по добър начин, не означава, че вие трябва да принасяте себе си и собственото си щастие в жертва на олтара на нейната невроза. Вие сте свободна да избирате сама как да живеете живота си. Вие вече сте голяма.

С уважение,

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ