Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.
Проблем:
Здравейте!
Пиша ви във връзка проблем, който възникна преди месец и половина, с баща ми.
Баща ми започна работа в една голяма верига магазини. Бяха го наели като охрана, но в последствие, когато той започна работа се оказа, че всъщност трябва да извършва и други дейности, като- зареждане на стелажи, пренасяне на 60 килограмови каси, почистване и зареждане на складови помещения. Смяната му е свършвала в 23ч, докато успее да се прибере е ставало 1ч. след полунощ. Не е можел да заспива бързо и тъкмо, когато е успявал да заспи е трябвало да става за работа в 5ч. Спрял е да се храни редовно, изгубил е апетит в следствие на което е свалил 10кг. за месец. В същото време е започнал да употребява алкохол и цигари.
Всичко това се случва, когато аз бях на морето за три месеца по работа. Когато се прибрах, още от вратата по очите му разбрах, че нещо не е наред. Не мога да ви опиша погледът му, но се уплаших.
Още когато бях на морето, беше ми се обадил, че иска да купува кола, а стойността й беше 6500лв, а аз знаех, че ние нямаме толкова пари за кола.
Още когато се прибрах от морето ми каза, че трябва да му дам 2000 лв за колата. Отказах му, като му обясних, че ако иска кола няма да се взима толкова скъпа, чиято поддръжка също не можем да си позволим. Тогава беше първия скандал! Направо ми каза да си хващам багажа и да се махам от квартирата. След малко се беше вече успокоил, а аз си подреждах багажа.
Решихме, че кола няма да се купува, а че е по-добре да се плати наема за два месеца месеца напред. И така нещата за ден се поуспокоиха. Но на следващата сутрин ме събуди в 5:30 ч. , като ми каза, че му трябвали 180лв да купел диван, за да спи в отделна стая от брат ми. Когато станах няколко часа по-късно му ги оставих, като му казах, че повече пари няма да давам и той уж се съгласи, като ми каза, че скоро ще получи заплата. Когато се прибрах няколко часа по-късно от работа го попитах, къде е дивана, който щеше да купи…..оказа се, че е изхарчил парите за раница, някакви очила, тонколони и субуфер. Излязох извън нерви, защото цялото лятото съм се трепала от работа за да изкарвам пари, а той ме лъже и купува неща, от които няма полза.
И така малко по-малко, за няма и две седмици той стопи скромните ми 2600лв с лъжи, че трябват за това и онова.
Започнах да забелязвам, че той стои апатичен към сълзите ми и болката, която изпитвах като го гледам какво върши. Дори се подсмихваше.
Започна да говори за големи планове- отваряне на фирма, купуване на скъпа кола, отваряне на кафене-галерия и др. Неща, които не могат да се случат без пари, а ние ги нямаме. Всеки път, когато го питах от къде ще вземе пари за тези начинания, ми казваше с едно подхилване: ааа, ти какво си мислиш, аз имам 20 000лв в сметката ми, но те са за апартамента, който ще купя в Италия.
Започнах да се питам какво се случва с него и защо е в това положение, когато се сетих, че преди да тръгна за морето, той се чувстваше притеснен, не можеше да спи добре, казваше, че много черни мисли му минават през главата. Тогава ми хрумна да му купя гинко билоба. След едноседмичен прием ми каза, че се чувствал добре, нямало ги тези мисли вече. И аз се успокоих…..
Друго, за което се сетих е, че преди 15г. той беше в депресия, пак беше започнал да пие доста и да пуши. Посягаше на майка ми, като взимаше и малкото, което изкарваше от подстригване. Не мислеше, че семейството му гладува, интересуваше го само да има пари за алкохол и цигари. Беше поискал заем от чичо си, който нямаше от къде да върне. Трябваше да продадем нещо, чрез което той да върне заема. Но той взе парите и изчезна за няколко месеца, не знаехме къде се намира, жив ли е, здрав ли е….
Когато се върна изглеждаше ужасно състарен, много отслабнал и не разговаряше много. Тогава беше на около 45г. Сега е на близо 60г.
Виждам как ситуацията се повтаря, но с по-голяма сила. Две седмици, след като ми източи парите с исканията си, реши, че ще продадем едни земи, защото му трябвали пари за колата, която така и не изби от умът си. Отказах му, вдигна ми голям скандал, удари ме през лицето и ми счупи очилата. След което започна да ме налага и ако не беше брат ми да влезе и да го спре, щеше да ме пребие. Каза ми да си събирам багажа и да се махам. И аз го направих. За две седмици с него едва не полудях. Постоянно говорене за пари, безразборно харчене, пушене, пиене, ранното събуждане и ходене напред назад….това ме изтощи. Хванах си багажа и се махнах. И така вече почти месец не сме се виждали, получавам от брат ми информация какво се случва с него.
Преди няколко дни се чухме по телефона, беше заложил лаптопа на брат ми, за да отиде до морето и да се види с наши роднини. По телефона говореше много объркано. Първоначално ми каза „дъще“, а след 20-на секунди ми казва „ох, обърках те с леля ти“. Леля ми е сестра му, с която поговорих за този проблем. Няколко пъти той й ходи на гости и тя ми каза, че определено е за психиатър.
През двете седмици, в които бях с баща ми в квартирата, на няколко пъти му казах, че има нужда от психолог/психиатър. Казвах му, че не искам да го загубя както загубихме майка ми преди две години.
Но не! Той се ядосваше, започваше да удря по масата, казваше, че си е добре, даже повече от добре, а аз съм го обиждала, като му съм казвала, че е за лекар.
Не знам какво да правя, как да го накарам да отиде на психиатър, защото той сам не иска и започва да буйства.
Моля дайте ми съвет, какво мога да сторя за него….
P.S.: Забравих да добавя, че преди две години, когато почина майка ми, брат ми получи голям стрес, защото тя почина в ръцете му. Малко след това го остави приятелката му. А няколко месеца по-късно замина за Гърция на бригада, като негови познати го прибраха от там след седмица в състояние, което не мога да ви опиша.
Говореше несвързано, привиждаше му се майка ни, не разпознаваше баща ни….
Веднага го заведохме на психиатър и тя ни препрати към психиатричното отделение. Там го приеха веднага, направиха му тест за наркотици, беше отрицателен. По-късно казаха, че е със шизофрения.
Сега брат ми е добре, продължава да си пие редовно лекарството, но е станал малко безволев и не може особено да ми помогне в ситуацията.
Предприети действия:
Семейство:
В нашето семейство винаги е имало караници и в повечето случаи са били за това, ‘e kяма пари или намаляват. И винаги тези разправии са тръгвали от баща ми. Майка ми винаги понасяше мълчаливо, а аз винаги му отвръщах, защото не намирах за нормално просто да си седя и да трая.
Приятели:
Решаващи моменти:
Работа:
До момента работех като детегледачка, но преди седмица минах интервю за работа в частна детска градина, тъй като имам необходимото образование. Завърших Предучилищна и начална училищна педагогика и винаги съм искала да работя по професията си. А сега ми се отдава тази възможност.
Очаквания:
Бих искала насоки за това, какви действия мога да предприема. Какво може да е това състояние и може ли да се оправи без влизане в психиатрично отделение?
Към кого трябва да се обърна за помощ?
Ако говоря с психиатър, мина консултация, но без баща ми, дали ще могат да му се изпишат лекарства?
А какви са процедурите по принудително вкарване в психиатрично отделение и от кого се поемат разходите по престоя, ако се наложи такъв?
Благодаря ви предварително за това, че ще прочетете историята ми!
Здравейте,
Първо искам да изразя съпричастността си към това, през което преминавате в момента!
Много е вероятно да се окаже, че баща ви има БАР – Биполярно Афективно Разстройство, за което е характерно редуването на периоди на безрадостна потиснатост и апатия с период на свръхактивност, приповдигнатост на настроението и повишена самооценка. Повече за това разстройство можете да прочетете в тази статия.
Лекарства без преглед на баща ви не могат да бъдат изписвани. Поне не официално.
Промененото състоянието, в което се намира баща ви, най-вероятно ще отзвучи и без лечение, но с лечение то ще отзвучи значително по-бързо. Без лечение това състояние може да продължи с месеци, а това е прекалено дълъг срок, защото всеки следващ ден това състояние носи разнообразни рискове, както за баща ви, така и за хората около него. Най-разумно би било той да бъде приет по спешност в психиатрична клиника за да бъде лекуван активно, така че да се възстанови нормалното му състояние за максимално кратък период от време и това възстановяване да се случи в защитена среда, в която поведението му може да бъде контролирано, така че да не представлява заплаха нито за себе си, нито за вас или за други хора около него. Повече за реда и начина, по който може да бъде осъществена хоспитализация (приемане в лечебно заведение) по принудителен начин, можете да прочетете в други отговори, които сме давали по повод на подобни проблеми:
Лечението, когато е наложено поради спешно състояние, както и принудителното лечение в специализирано лечебно заведение са напълно безплатни и се покриват от държавния бюджет.
Ако имате допълнителни въпроси и притеснения и бихте искала да ги обсъдите със специалист, имате възможност да направите безплатна консултация с психиатър в рамките на проект „Отворени умове“.
С уважение,
____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ
Един отговор
Безкрайно съм ви благодарна за бързият отговор и изчерпателната информация! Със сигурност ще се възползвам от консултация с психиатър! Внесохте малко успокоение в мрачният ми ден! Бог да ви благослови!