Историите, които психично болните хора се осмелиха да разкажат, извират буквално от сърцата им. Някои от тях се притесняваха. Други не знаеха как да построят изреченията си. Трети се чудиха дали изобщо да се разкрият. Четвърти бяха изключително смели и се осмелиха да напишат за болката и вътрешните им преживявания, които ме разтърсиха. Смятам, че всеки човек, четейки историите им, би намерил в тях нещо свое, би се докоснал до свои трудности и неволи, до чувствеността и крехкостта на психично болните, усещания, които безспорно „живеят” и в здравите хора.
Яна Кацарова, интервюиращ

 

По време на събирането на историите на хора с психична болест и техни близки, в ролята си на интервюиращ, аз имах уникалната възможност да се докосна до много интимни преживявания, свързани с болка, отхвърляне, неразбиране, самота, страх, липса на подходящата подкрепа в определения момент, объркване, неразбиране, ужас и липса на надежда. Красивото е, че разказвайки историите си, хората успяваха да преживеят отново много от тежките моменти, позволявайки ми да ги придружа в това и да се опитам да им създам усещане за подкрепеност и съпреживяване. Аз искам да благодаря на тези хора за това, че ми се довериха и ме допуснаха до своя свят. Усещам, че докосването ми до целия спектър от преживявания промени много неща в самата мен.
Ваня Величкова, интервюиращ

Без име

Баща ми работеше в Министерство на строежите. Майка ми в клон “Петрол”. Имам сестра, която е две години по-малка от мен. До скоро тя работеше като инженер конструктор в един завод в кв. “Красна поляна”. Съкратиха я. Сега работи някъде другаде с много ниска заплата. Трудно се справя. Родителите ми понастоящем са починали.

По принцип обичам да стоя вкъщи. Вечер гледам телевизия. Сутрин ходя на пазар. После обядвам. Пия си лекарствата и идвам към “Адаптация”. Понякога се срещам с един мой приятел. Той също е безработен като мен. С него ми е приятно, защото си говорим често за жени.

Чувствам се зле от това, че съм безработен. Търся си работа, но няма работа! Работил съм най-много в областта на машиностроенето. По образование съм среден техник по металургия. Много бих искал да си намеря работа в областта на машиностроенето. До 1996 година работих в леярен цех, като организатор производство. Налагаше се да организирам хора и да им давам задачи. След като ме съкратиха, съм работил всякаква работа – общ работник в строителството, дърводелец, шлосер. От близо две години не работя въобще. Не се отказвам и търся работа по всякакъв начин. Дълго време ползвах услугите на Бюро по труда “Оборище”. Все още се надявам от там да ми намерят работа. Заявих се като желаещ да изкарам един курс за касиери към бюрото по труда. Пак през бюрото по труда преминах и курс по компютри. Но работа няма. Сега се опитвам да поддържам наученото от курса по компютри, като се упражнявам сам на компютър. Това ме кара да се надявам, че бих могъл да кандидатствам за работа, в която да ползвам компютърните си умения. Намерих една добра оферта за работа, свързана с компютър, за 400 лева. За мен това са много пари. Но, за съжаление, се оказа, че търсят жена за това работно място. Всеки ден проверявам обявите във вестниците. Няколко пъти месечно се срещам с работодатели за работа, която съм харесал от вестниците. Но най-често мястото се оказва вече заето, или просто работодателя иска да наеме млад човек на работа. Редовно се случва работодателят да очаква от мен да владея чужди езици или да съм наясно със съвременните компютърни програми за чертане в областта на машиностроенето. Това са причините, поради които е много трудно в днешно време да си намеря работа.

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо